Шум в ухото е нещо, което, казват, се появява естествено с напредването на възрастта при някои. Шумът в ухото може да се отдаде и на други причини. Казват.
Шумът в ухото ми се появи за пръв път вчера и аз се надявам да изчезне и да не е признак на нелечима носталгия по океаните. Моля се да изчезне. Ще отида на лекар, ще питам и ще се помъча да изпълня предписанията.
Независимо от тази моя лична среща с шума в ухото, аз съм все още в пълно съзнание и знам, че шумът в ухото ми е свързан и с външни шумове.
Външните шумове продължават да идват от страната на отговарящите сега за положението на бежанците в България, за положението на България пред лицето на бежанците и на света, както и за останалото.
Наистина е неприлично през този общ и толкова важен за нацията проблем да се преповтаря стратегията за печелене на гласове и за самодоказване. Но не, напротив, реалността е друга. Вчера се понагледахме на прехвърляния (на немски му казват über den Tisch ziehen) по въпроса за парите, с които е можело и е трябвало да бъдат осигурени условията за едно добро и съобразено с хуманните стандарти и подписаните от страната международни документи справяне с днешното миграционно положение. Защо ги няма европейските пари за домовете за временно настаняване и кой ги е изхарчил? Злоупотреби. Има сведения. Това е отговорът, казват.
И се получиха катастрофи. Сиреч, преобръщания. Както забелязахме и вие, и аз вчера, хора, които преди две-три години убедено се кълняха в неспособността на България да стане част от „Шенген“, на 03.10.2013 година самочувствено провъзгласиха непоклатимата и отдавна доказана готовност на страната да е пълноправна в Шенгенското семейство. Така казаха хората, които гледах и слушах. Същите тези личности година-две (няма грешка!) преди гореуказаното време твърдяха пред самия мен (в качеството ми на телевизионен журналист), че България е критикувана съвсем основателно за несправянето си с отправените към нея изисквания на кандидат.
Слушах Илияна Йотова в пространното й телевизионно интервю. Във Франция тръгнали срещу господин Станишев и неговото председателство в ПЕС. Във Франция и на други места в Европа някакви кръгове били се организирали срещу Станишев, за да му отнемат мястото в ПЕС.
Знае се, че в политиката дори и принципните позиции са в зависимост от моментното състояние и временното съотношение между силовите линии. И все пак, разиграването на картата „Шенген“ поставя под въпрос и най-широките представи за допустимо мимолетие в политиката. Докато ГЕРБ беше на власт, едва ли имаше водещ политик от БСП, който да не подчертае, че чрез скептицизма си по отношение на готовността на България за присъединяване към Шенгенското пространство Франция и останалите европейски държави, блокирали този акт, са прави. Тогава от социалистическата партия загрижено отбелязваха, че нивото на корупцията и организираната престъпност в страната ни действително дава достатъчно основание на част от европейските ни партньори да се обявят срещу превръщането на България в елемент от свободната зона за пътуване. Сега правителството е друго и приказките станаха други.
Днес вече загрижеността във Франция за българските корупционни и други кривини като че ли не се вижда толкова обоснована на хората от левицата. Разбира се, това е така, защото с официално обявения край на полицейщината, сложен от новото правителство, явно е дошъл и краят на корупцията и на здравите връзки между властта и организираната престъпност. Сега вече Франция е страна, в която се въртят интриги и се правят комплоти срещу господин Станишев и неговата висока позиция в ПЕС. Изглежда, че сред българските социалисти се възражда аналитичният поглед към по-комплицираните моменти в европейските дела. Възродил се е явно критическият усет в БСП. Разделителната способност и талантът за по-фини разграничения са се възстановили. „Кръгът от политици, които ни атакуват за Шенген, се опитват да натрупат популярност с популистки лозунги от рода на „Вън на българите и румънците от Шенген.“ Такива бяха думите на Илияна Йотова. Изгубил се е явно ароматът на френската сетивност към нашите недостатъци, който аромат се разнасяше обилно от изказванията на госпожа Йотова през 2011 и 2012 г. „Заради изключително лошата дипломация, заради многото гафове се случи това, което стана вчера… Не бива да обвиняване другите страни.“ Това казва Илияна Йотова на 23.09.2011, след като е попитана за коментар във връзка с отлагането на българското приемане в „Шенген“. Сега вече „другите страни“ не са така безпогрешни в преценката си за българската действителност, както личи от вчерашното интервю на госпожа Йотова. Е, да, марката на днешния кабинет е „Орешарски“, а не „Борисов“ и затова и критическата оптика на евродепутата ни очевидно се е пренастроила.
Не че госпожа Йотова не е права, настоявайки бежанския проблем в Европа да не бъде използван неколегиално като аргумент срещу включването на България в системата, действащата по силата на споразумението от Шенген. Единствено остава този лош привкус от факта,че адвокатстването в полза на българската държава и нейните интереси се отключва обикновено тогава, когато твоите са на власт, докато при опозиционно вътрешнополитическо съществуване се трансформира в интелигентно разбиране на „другите страни“ и на разбираемата „липса на доверие“ (цитат от 23.09.2011 г.) от тяхна страна към корумпираната и организирано престъпна България.
Всъщност, тези превръщания са нормални. Както и шумът в ушите.
