На 16 януари 2025 г. в галерия „Мисията“ на Държавния културен институт към Министерство на външните работи се откри изложбата „Вибрации. Течното движение на човешкото тяло“ на художниците Николай Делиянев, Франческо Патане и Филипо де Лука с куратор Доротея Янева, която продължава до края на февруари
Идеята за изложбата се ражда от сътрудничеството между Италианския културен институт в София и Държавния културен институт към Министерство на външните работи. Тя представя творчеството на тримата автори от Италия и България, като в основата на концепцията се преплитат две националности, три различни стила, различни жанрове и формати, за да се представят скулптури, големоформатни платна и творби с оптически илюзии.
Как се зароди идеята, на какъв принцип подбрахте авторите, как избрахте темата?
Д. Янева: Ако не можем да говорим, съществуваме ли наистина? Вербалната комуникация улеснява взаимодействието ни със света, но парадоксално може да попречи на нашето духовно и емоционално развитие. В лудостта на съвременния живот ние губим същността на емоцията, заровена под шума на думите „сега“ и „преди“. Има състояние на виждане, чисто съзнание, което надхвърля акта на просто гледане.
Изненадващ е фактът, че 90% от човешката комуникация е невербална. Чрез движение, енергия и дори чрез тънкостите на изкривената реч ние предаваме много повече, отколкото някога бихме могли с думи. В контекста на човешкото тяло вибрацията се проявява като фини трептения или резонанси през тъканите и течностите. Тези движения могат да бъдат механични, задвижвани от мускулна активност или течност, като пулсациите на кръвта, протичаща през тялото.
Художниците Николай Делиянев, Франческо Патане и Тарим Татусик се събраха, за да създадат изложба, която изследва по-нататък тези идеи, надхвърляйки това, което може да се види или каже за човешкото движение. Изложбата „Вибрации: Флуидното движение на човешкото тяло“ изследва как вибрациите, неразделни компоненти на течното движение на тялото, предават емоция; тези вибрации се изразяват във всеки щрих върху платното, във всяко движение на танца и във всеки израз върху човешкото лице. Изложбата се стреми да улови тези вибрации, да разкрие същността им и да покаже как движението на тялото се трансформира във висцерално преживяване на емоция и резонанс.
Франческо Патане, архитект по образование, е разработил отличителен стил на рисуване, който се отдалечава от традиционните техники. Използвайки нетрадиционни материали като смес от акрил и асфалт върху платно от юта, той създава произведения, които деконструират образа, сякаш той се разтваря в движението. За българската публика той представя монументален триптих от 12 квадратни метра (600х200 см). Това произведение на изкуството изобразява танц между човек и кон, предизвиквайки фрагментация на човешкото движение на неговите вибрационни компоненти. Плавността на тялото в тази творба е израз на свобода, динамика и лекота. Например в танца всяко движение пулсира с ритъм и енергия, резонирайки със зрителите на дълбоко емоционално ниво. Човешкото тяло, превърнато в инструмент на художника, става способно да разказва истории и да предизвиква емоции без думи.
Николай Делиянев изследва начина, по който вибрациите се появяват върху платното, създавайки произведения, които сякаш трептят, сякаш издават звуци. Неговият артистичен подход се фокусира върху ярки, геометрични композиции, наслоени с цветове, които пулсират като симфония от трептения. Чрез тези ритмични дизайни Делиянев създава оптичен феномен, сливайки кинетичната енергия с визуалната интензивност. Вдъхновен от движението, той превръща всяка линия в сетивно изживяване. Неговите творби предизвикват ритмична енергия и динамични форми, създавайки взаимодействие между визуалната и емоционалната сфера.
За Тарим Татусик пресечната точка на движение и емоция води до физическа деформация. След години работа с дърво и смола той е достигнал до точка, в която човешкото тяло трябва да се деформира, преди да се срине напълно. Според Татусик тези деформации представляват сурови, нефилтрирани емоции, които стават видими чрез неговите триизмерни скулптури. Използвайки както традиционни скулптурни техники, така и модерни индустриални технологии като 3D софтуер, принтери и скенери, Татусик създава цветни абстрактни фигури, които разширяват границите на разпознаваемата форма. Тези скулптури изкривяват движенията на човешкото тяло в неузнаваеми, почти сюрреалистични форми.
Човешкото тяло е изконен източник на вдъхновение за артистите. Как го преосмисляте във вашето изкуство?
Н. Делиянев: Художествените ми изследвания се развиват в създаването на интензивни визуални композиции, в които линиите и цветовете сякаш предизвикват енергичен, жизнен и сетивен танц, който възприемам като матрица, която оживява, структурира и дава жизненост на човешкото тяло. Винаги съм чувствал някакво привличане и връзка във вибрациите на цветовете, които ме тласнаха да определя изкуството си като Vibrafusion, преплитане на вибрациите на линиите и сливането на цветовете. Чрез работата си развивам ритмичен синхрон на форми и тонове, давам живот на оптични феномени и внушителни геометрии.
Фр. Патане: В работата си представям движението на тялото и ума. Човешкото тяло е постоянен източник на вдъхновение за мен: обичам да се потапям в несъвършенството и съвършенството на човека, както по отношение на външния, така и на вътрешния му вид. Опитвам се да покажа какво съм видял и преживял чрез това, което съм имал възможността да филтрирам и попия от хората, които са били и все още са неразделна част от живота ми.
Т. Татусик: Работата ми се фокусира върху изучаването на човешкото тяло; възприемам го като средство за изследване и разбиране на реалността; дълбоко съм привлечен от красотата на телата, от тяхната пулсация. Търся модели с нестандартни форми и в напреднала възраст, защото ми дават възможност да попия „повече живот“; намирам за много интересно придържането към истината и визуалната реституция на детайли, които не спазват каноните на конвенционалната красота, композиции, които разказват нещо за хората, които представям.
Движението е било източник на вдъхновение за италианските футуристи в началото на ХХ век. Как доразвивате и надграждате тази тема днес?
Н. Делиянев: Вдъхновявам се от движението, превръщам всяка линия в сетивно преживяване, което се отнася до различни енергии, засилвайки кинетичния и оптическия аспект на моето изкуство. Винаги съм обръщал особено внимание на човешкото тяло и на връзката между структурата на тялото и тази на Вселената.
Фр. Патане: Представянето на движението за мен е източник на силно вдъхновение, в което визуалната ми поетика е съществено представена. В моите произведения и особено в настоящите се опитах да възстановя движението на тялото, за да се слее след това в динамиката на ума в приобщаващ танц, който разпределя субектите и нефигуративните части на творбата в хармонично и жизнено цяло.
Т. Татусик: Отивам отвъд понятието за движение; започвам от него, но го надхвърлям в опит да деформирам реалността до момента, в който съзнанието все още запазва своята идентичност, преди да се превърне в недиференцирано; това напрежение съвпада с моята лична и колективна визия за живота.
Доротея Янева е завършила психология в Софийския университет, има магистърска степен от Националната художествена академия. От три години е галерист в галерия „Графикарт“.
Николай Делиянeв е роден в Сандански. Учи изобразително изкуство в гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ в Благоевград. Xудожникът получава много награди, отличия и рецензии в Италия. През годините открива страстта си към oптическото изкуство, прави кинетични експерименти.
Франческо Патане е млад италиански художник, който работи в стила на неоекспресионизма. Той създава големоформатна живопис със силно емоционално въздействие и препратки към Нюйоркската школа на абстрактния експресионизъм от 60-те години на ХХ век.
Филипо де Лука (псевдоним Тарим Татусик) е скулптор от Рим. Създава изчистени реалистични скулптури и големоформатни абстрактни рисунки. Неговото творчество се концентрира върху изучаването на човешкото тяло и съвременните технологии.
