2
895

Обручени

AZahariev

Това с магарето беше сполука. Добро добиче, кротко. Да, неочаквано благо за магаре. Върви си, не се спира, не се дърпа.

Минават през Елим така, както някога много по-рано са минали и други бягащи. Палмите и езерцето са си все там. Магарето ще пийне вода. Добро същество е. Той гледа в тези странни и неразбираеми магарешки очи. Големи, широки, тъмни и топли. Детето и жената са добре, не изглеждат много уморени, не изглеждат уплашени. Вече са далеч от опасността, никой не ги преследва. Разбойниците не им взеха нищо, защото единият от тях видя лицето. Видя очите на детето и каза на спътниците си: „Не смейте!“

Магарето остана спокойно, защото Йосиф го милваше по главата и му говореше. Беше го страх за жената и детето, за малко помисли, че може да ги убият. Но някъде през мислите му, трескави в тези мигове, мина и уплахата, че ще убият и магарето. Може и да го вземат, но едно магаре не е голяма ценност. Защо да не заколят и магарето?!

Магарето поглежда Йосиф и Йосиф вижда как мухата се вре в окото на това добиче. Йосиф става да я убие, но се спира. Нещо го хваща и го връща. Йосиф се обръща и вижда погледа да детето. В очите на това дете Йосиф вижда и мухата, и магарето, и палмите, и жената, която чупи хляба под палмите, там, където е Елим, откъдето са минали онези, които са бягали от Египет, а не към Египет и сяда пак.

Животните трябва да бъдат изведени обратно към Твореца чрез нас, хората. Дори и силно вярващите и благочестиви християни забравят, че тварите, които не са човеци, но са живи, са души, които не може просто да изчезнат, да се стопят в нищото. И че ние сме тези, които носят отговорността и за тяхното спасение.

Свети Власий е покровителят на животните. В житието му се чете, че си е говорел с тях. А и ги е лекувал. В Испания Сан Блас е особено почитан. И това ме подсети за една испанска приказка, преразказана от Николай Райнов, в съставената от него колекция с фабули от фолклора на различни народи. Свещеникът на Сан Блас, малко селце, е човек с реномето на много начетен и знаещ. Той е чревоугодник наистина, но е добър човек и добър свещеник. Един ден самият крал посещава селото и, научил за отеца на Сан Блас и неговата ерудиция, пожелава да се срещне с него.

„Един ден, когато попът седял на трапезата си пред голям супник с вкусна чорба, дотичало едно момче и го помолило да отиде в къщата на кмета по бърза работа. Пристигнал бил кралят и кметът не знаел как да го посрещне и как да се разговаря с него.

– Кралят може да почака малко-казал дядо поп важно.-Човек като мене си не разваля спокойствието за такива дреболии!

Момчето си отишло. То казало на кмета гордо, че дядо поп е много важна особа: и самият крал е пред него нищо. А попът си сипал голяма паница чорба и почнал да яде.

Когато дояждал третата паница, отвън чул шум, какъвто се не бил чувал други път. Попът на Сан Блас бил много любопитен. Той станал от трапезата, отворил вратата и изведнъж се озовал лице срещу лице с краля.

-Твоята слава на учен и умен човек, дядо попе, възбуди у мен желанието да се запозная с тебе и понеже ти не благоволи да дойдеш при мене, аз реших да те потърся.

– Нека ме извини, Ваше величество, но когато ми съобщиха за пристигането ви, супникът беше вече сложен на трапезата, а аз не обичам ни студена чорба, ни горещо вино.

Кралят се позабъркал и малко изненадал от този отговор: пръв път му говорили така. Но той бил снизходителен.

„Какво има най-сетне?- си казал той на ума. – Не мога да искам от един селски поп да знае придворните обичаи. Па и на прочутите хора е позволено да бъдат малко горделиви.“

Той влязъл в попската къща, като оставил свитата си на улицата, седнал по свойски до дядо поп и додето слугинята Агеда и клисарят Доминго тичали да прислужват, двете прочути особи се разговаряли като равни.

Кралят бил достатъчно проницателен, за да схване бързо с кого има работа. Разбрал, че попът на Сан Блас е прост човек, надут от гордост и самодоволство, голям себелюбец, който мисли само за себе си.

И си казал на ума: „Ще го науча аз. Свещениците живеят, за да служат на Бога, но тоя служи само на себе си. Ще му дам един урок, който ще го накара да поотслабне, ще го направи малко по-скромен и ще намали себелюбието му. Вредно е най-сетне за човека да е толкова тлъст и надменен.“

Сетне рекъл на попа: – По всичко се вижда, отче, че си умник над умници и учен над учени. Иска ми се да ти задам три гатанки, на които не са могли да отговорят и най-умните глави в моето царство.

– Нека ваше величество пита, каквото желае: аз съм уверен предварително, че ще му отговоря веднага. За мене такива неща са играчка.

– Ето какво ще те попитам. Колко струвам? За колко време бих обиколил земята? Що мисля и къде е грешката ми?

– Позволете ми, ваше величество…

– Не. Нищо не позволявам. Ти ми каза, че това било играчка за тебе. Искам да ми отговориш. Но за да ти покажа, че не съм жесток човек, давам ти цял месец срок. Мисли през това време. Днес е първи май. На първи юни в четири часа следобед те чакам в двореца в Севиля. Давам ти кралската си дума, че ако отговориш на трите въпроса, ще те назнача протойерей в най-голямата столична църква. Ако не отговориш както трябва, ще заповядам да те качат на най-голямото магаре, каквото се намери в града, и да те разведат по всички улици. И на всеки кръстопът ще ти удрят по двадесет камшика. Аз съм уверен предварително, че твоят голям ум ще те избави от тоя позор. Затова ти казвам: довиждане, дядо попе! Бог да ти е на помощ!“

Свещеникът от Сан Блас щял да седне на магарето не по своя воля, ако не бил острият ум на неговия клисар Доминго. Той се явил пред краля предрешен и дал отговорите на трите загадки. Клисарят казал на краля, че цената му, на краля, е 29 сребърника. Настъпила кратка тишина, след което благородниците в залата скочили с извадени шпаги, но кралят, макар и бесен, ги спрял и извикал на преоблечения като свещеник клисар.

„-29 сребърника ли?-викнал кралят. – Не те ли е срам да оскърбяваш своя господар?

– В думите ми няма оскърбление. Нека си спомни Ваше величество, че нашият Господ Иисус Христос е бил оценен за 30 сребърника. Мисля, че ваше величество ще да струва поне един сребърник по-малко от Господа.“

Помръдва ухото си, защото мухата е твърде досадна. Клати глава и се тръска малко. Но си е спокойно, то е добро добиче. „Ех, остаряваш“, казва си Йосиф и го гледа в дълбоките, тъмни очи. В тях вижда Елим, палмите, жената, която разчупва хляба, детето, което не му дава да убие мухата и един мъж на магаре, съпроводен от палми, който влиза в град.

Андрей Захариев е доктор по философия, преподавател по антична философия в ПУ „Св.Паисий Хилендарски“. Дългогодишен водещ на предаването „Библиотеката“ и на новините на БНТ. Водещ на предаванията „Неделя X 3“ и „История. бг“. Основател и участник в хора за църковнославянска музика „Юлангело“. Автор на книгата „Метрополитен“ („Хермес“, 2015) и на стихосбирката „До поискване“ („Жанет 45“, 2016).
Предишна статияНашата Коледа
Следваща статияДаровете на влъхвите