Когато през януари дойде вестта, че Съюзът на руските писатели ще бъде оглавен от Владимир Медински – помощник на руския президент, стана ясно, че тази година ще бъде белязана от радикално преформатиране на руското книжно пространство. Докато преди опитите за цензуриране и регулиране на книжния пазар бяха фрагментирани и хаотични, сега процесът е рационализиран и централизиран. Ако преди „социално близките“ се опитваха да влияят на литературния процес, то сега литературата мина под директния контрол на държавата.
Ефектът от този преход не закъсня. Бюрократичната машина бързо се задвижва, когато релсите са добре смазани, а съдейки по скоростта на вземане на решения тези релси са били смазани съвестно. През февруари се проведе „епохален“ конгрес, на който новият ръководител на Съюза на писателите очерта неговите цели и задачи. През март, на заседание на Президентския съвет по култура, всички намерения на Съюза бяха ясно изразени. Мнозина се шегуваха: апетитите им изглеждат непропорционално големи. Въпреки това, преди да още мине половин година, тоест след по-малко от два месеца, Съюзът на руските писатели получи абсолютно всичко, което искаше.
Само няколко дни след мартенското заседание списъкът с инструкциите на президента към Съвета по култура се появи на уебсайта на Кремъл. Основното внимание бе привлечено от идеята на Путин писателят Захар Прилепин да оглави театър, „ориентиран към популяризиране на съвременната драма с патриотична насоченост“. Но бяха взети предвид и другите, по-важни намерения на СРП: да се създаде настоятелсство на Литературния институт, в което да бъдат включени представители на организацията; към СРП да бъде прехвърлено издателство „Художествена литература“; Държавната дума да разработи закон, според който културните организации ще могат да отдават на книжарниците свои произведения на преференциални цени.
Но всичко това са дреболии.
Появата на поредния „патриотичен“ театър в Русия няма да промени нищо – почти всички вече са принудени да включват „патриотизъм“ в репертоара си по един или друг начин, за да оцелеят.
Много по-важна от всички тези подаръци е разпоредбата за прехвърляне на правомощия от Министерството на дигиталното развитие и комуникациите към Министерството на културата – нещо, което Z-активистите отдавна жадуват. Според точка номер 3: „Правителството на Руската федерация внася предложения за прехвърляне към Министерството на културата на Русия на държавни функции и правомощия за разработване и прилагане на държавна политика и правно регулиране в сферата на литературната и издателската дейност.“ Краен срок: 10 юни. Именно тази дума – „краен срок“ означава, че заръката е без алтернатива. Не може да се обсъжда, а трябва да се действа. В останалите „литературни“ точки крайните срокове са през ноември или дори през декември. Само две точки имат краен срок, както се казва, „вчера“ – относно прехвърлянето на издателство „Художествена литература“ под юрисдикцията на СРП.
Струва си да се обърне внимание и на фона, на който се появиха тези инструкции. От една страна, се засилва натискът върху книжната индустрия от страна на органите за сигурност. В момента две от най-добрите вериги независими книжарници в Русия са подложени на атака – „Подписные издания“ в Санкт Петербург и „Фаланстер“ в Москва. Административни и наказателни дела срещу писатели се бълват със скоростта на картечница. В края на април, тоест преди дългите майски празници, Дмитрий Биков стана обвиняем по поредното наказателно дело. Има безброй глоби на писатели. Броят на доносите е невиждано висок, цензурата е в разгара си – срещите с автори, техни представления и лекции се отменят, книги се забраняват или се обезобразяват с черна боя, използвана за прикриването на „нежелани“ редове.
Фестивалите на книгата, чийто брой непрекъснато нараства, станаха скучни и сиви, със задължителна „патриотична“ програма. Но дори и в тях не всички издателства могат да участват. Поканени са само лоялните.
От друга страна, нивото на взаимодействие между Съюза на писателите и властта е достигнало най-високо ниво. Самият президент и такива фигури като ръководителя на Службата за външно разузнаване Сергей Наришкин и заместник-председателя на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев се срещат с представители на Съюза на писателите. Тези срещи сами по себе си са огромен политически капитал, колосална, безпрецедентна подкрепа от страна на държавата.
„Патриотите“ отдавна бяха недоволни от начина, по който Министерството на дигиталното развитие се справя с книгоиздаването. Спомням си, че най-радикалните писатели неотдавна предложиха литературата да бъде прехвърлена под юрисдикцията на самото Министерство на отбраната. Вярно е, че от тази идея нищо не се получи, защото беше частна инициатива.
Ключовият момент в настоящата промяна е, че Министерството на дигиталното развитие се фокусира върху развитието на индустрията и създаването на благоприятни условия за нея – тоест върху търговския компонент. Какво да се парви след като в пазарната икономика книгоиздаването е бизнес! Прехвърлянето на литературата към Министерството на културата (ако/когато се случи) означава, че се акцентира върху идеологията, въпреки че все още не може да се избяга от бизнес-отношенията. Тук за идеолозите на книжната индустрия предстоят трудности: за да осъществят мечтите си, те не могат без планова икономика. Не става дума, разбира се, за възкръсналият литературен зомби „Худлит“, който ще може да издаде поредната колекция от текстове за Специалната операция в милионен тираж. Възниква въпрос кой ще купи подобна литература и как тя ще се изплати, особено в условия, когато книгопечатането бързо поскъпва?
Вероятно ще се стигне до обикаляне от врата на врата и ще се раздават книги – по един том за всеки.
Поради тази причина Министерството на дигиталното развитие и издателствата дълго време се опитваха учтиво да се противопоставят на подобна инициатива. Миналата година, когато това все още беше възможно, директорът на съответния отдел Владимир Григориев спори на конгреса на Руския съюз на книгоразпространителите със съветника на президента Елена Ямполская за закона за книгоиздаването в Руската федерация. Той дори изрази идеята, че подобен закон означава въвеждане на цензура и че като цяло в Русия има излишък от ограничителни закони, които са ужасна пречка за книжната индустрия.
Президентът на издателство „Ексмо-АСТ“ – Олег Новиков, очевидно не беше доволен от перспективата да се окаже под крилото на Министерството на културата. Има нюанси, каза той учтиво и с изключителна предпазливост: например, „днес е създадена голяма екосистема, включваща освен авторите, множество издатели, литературни агенти, печатници, издателски къщи, книжарници и платформи за разпространение“.
Дори министърът на културата Олга Любимова изглежда, че не е била особено нетърпелива да се сдобие с подобни правомощия. Защо ѝ е трябва това допълнително главоболие? След като научи за инициативите на СРП, тя заяви объркано, че „се нуждаем от одобрение и съвет от колегите ни от Министерството на дигиталното развитие, тъй като те, струва ми се, също имат свой собствен план за развитието на тази индустрия“.
Досега отрасълът се управляваше от хора, които, макар и абсолютно лоялни, все пак бяха професионалисти и следователно не бяха много удобни за „патриотичния лагер“. Напоследъкфантазьори и дилетанти започнаха да се занимават с книжната индустрия.
По същество Съюзът на руските писатели като инициатор на промените се превръща в основен книжовен орган в Русия. Все още не е ясно как ще бъдат разпределени правомощията с прехвърлянето на литературата под крилото на Министерството на културата, но е ясно, че Съюзът на писатели вече има достатъчно лостове за директно влияние върху процесите и за осъществяване на идеологически контрол над индустрията.
По някаква причина в литературно-„патриотичната“ среда съществува убеждението, че контролираното от държавата книгоиздаване неизбежно ще доведе до появата на литература от най-висока класа, която същевременно ще отговаря на „традиционните ценности“. Те чакат като манна небесна процъфтяването на нова лейтенантска проза, въпреки че лично аз оставам с впечатлението, че тези хора просто не разбират какво е лейтенантска проза.
Отделна тема е въздействието върху детската литература, която се разглежда от „патриотите“ като инструмент за влияние върху бъдещите поколения. Руските власти презприемат ясна политика в тази област. Децата трябва да растат с „правилните“ нагласи, а преводната западна литература, разбира се, е ужасно вредна. Неотдавна в тази област се разрази атаката на Медведев срещу книгите за Хари Потър, които според него нямат никаква връзка с бъдещето на руските деца. Може да нямат нищо общо с бъдещето, но очевидно имат нещо общо с настоящето, а що се отнася до самия Медведев в недалечното минало самият той беше фен на Дж. К. Роулинг. Той дори я помоли за автограф върху чаша за кафе по време на срещата на върха на Г-20 през 2009 г.
Ала когато литературата попадне изцяло под контрола на Министерството на културата, въпросът с „прочистването на складовете от нискокачествени четива“, както се изрази Владимир Медински за Роулинг и други чуждестранни книги, изглежда напълно решим. Тук обаче се прави една грешка: всичко това няма да доведе до повишаване на качеството на Z-литературата, просто защото няма логическа връзка между двете послания. Идеологията като цяло предполага определен комплекс от идеи, каквито нито СРП, нито руските власти имат… Всички вредни идеи отдавна са забранени. В тази връзка смятам, че са възможни само по-нататъшни кадрови промени, законодателни инициативи и без съмнение засилени репресивни и ограничителни мерки срещу „некоректни“ издатели, книжарници и автори.
Основният и предвидим проблем не е, че книжарниците (отдаващи площи под наем на преференциални цени) рискуват да бъдат претоварени с „патриотична“ литература. В Русия официалната журналистика беше „почистена“ до блясък. Защо да не направим същото и с книгите?
Превод от руски Александър Бакалов
https://novayagazeta.ru/articles/2025/05/14/minkulturizatsiia-literatury
