Начало Филми Премиери Одата на добротата на Киаростами
Премиери

Одата на добротата на Киаростами

Портал Култура
10.11.2012
1633

Най-новият филм на Абас Киаростами изненадва даже най-ревностните му почитатели. Не само защото този път големият ирански режисьор избира да заснеме последния си филм, който е френско-японска продукция, в Токио. А и заради пределния сюжетен минимализъм, навързал съдбите на три персонажа. Става дума за може би най-малко теоретичния филм на Киаростами. И така след „Точно копие” (2010) с Жюлиет Бинош, заснет в Тоскана, режисьорът решава да замени любимите си ирански полета с токийския мегаполис.

„Като влюбени” е един вид ода на добротата. Тази на пенсионирания професор по социология Такаши (Тадаши Окуно) към студентката Акико (Рин Таканаши), която проституира, за да плати образованието си, като мами своя годеник Нориаки (Рио Касе), обсебен от мисълта за брак и носител на трети дан по карате. Това е може би единственото „клише” във филма – млад японец  каратист – което предизвиква усмивка, но както споделя самият режисьор пред АФП, „колкото и да е трагичен един филм, той трябва да ни предложи поне веднъж възможността да се засмеем, иначе е пълен провал”.

Първата сцена на филма се разиграва в един бар в Токио. С помощта на дълги и добре композирани планове, Киаростами улавя атмосферата под акомпанимента на саксофон. Младо момиче, чието лице все още не виждаме, се кара със своя приятел по телефона. Камерата бавно се обръща и разкрива за зрителите красотата на Акико. Седнала край една маса, тя очаква клиенти. Нейният сутеньор й урежда среща с възрастен господин в предградията на Токио. В таксито Акико прослушва съобщенията на своя мобилен телефон, оставени от баба й, която тъкмо в този момент е за малко в Токио. Камерата проследява бликналите сълзи в очите на Акико, както и опитите на шофьора да намери адреса на  господин Такаши.

По същия начин камерата дискретно прониква в жилището на възрастния професор, претъпкано с книги, в кабинета му, където множество ръкописи са в безпорядък. Акико се предлага на професор Такаши, но следва отказ. Той иска нейното приятелство. И връзката им става енигматична.

По метода на художниците импресионисти Киаростами изгражда сюжетната канава на филма с леки мазки на четката. Той не намеква повече, отколкото показва, не произнася присъди и оставя зрителя сам да се ориентира, а защо не и да обикне някои от персонажите. Режисьорът не крие, че отдава основно значение на фигурата на стария професор, поради което е правил кастинг повече от година, докато не е намерил Тадаши Окуно. И едва тогава неговата „ода на добротата” става факт.

 

Киното говори на човешката душа, независимо
от контекста

 

 

казва режисьорът Абас Киаростами пред Allo Cine

След като заснехте „Точно Копие” в Италия, този път прехвърлихте камерата си в Япония, за да създадете „Като любовници”. Защо избрахте именно тази страна?

 

Мисля, че в това отношение приличам на всички: бях привлечен от цялата тайнственост, която витае около Япония. Това е страна, която винаги е предизвиквала много реакции, и то силни реакции, защото Япония си остава нещо непознато. Ала трябва да съумеем да отидем отвъд това. „Като любовници” се опитва да покаже, че всички ние –  французи, иранци или японци – сме чувствителни към емоциите на тримата персонажи на филма, което е доказателство, че всички ние сме близко едни до други. И все пак става дума за един народ, където индивидите живеят доста отчуждено. Но вгледаме ли се по-отблизо, си даваме сметка, че те всъщност са сходни с нас самите. Лично аз като режисьор се опитвам да направя нещо като рентгенова снимка, без да се спирам на лингвистичните, културни или национални особености на героите. Просто се вгледах по-дълбоко в тях, което ми позволи да забележа колко близко са те до мен самия.

Опитът от тези снимки е уникален. Как ви се вижда самият филм днес?

Идеята за „Като влюбени” ми хрумна по време на пътуване в Токио, когато забелязах някои неща. Освен това не съм сигурен дали моят филм има „японска страна”. Една японска журналистка ме увери, че е така на премиерата в Париж, но аз нямам отговор. Обичам да правя паралели с живописта. Ако един художник може да работи съсредоточено върху платното и да завърши творбата си, без да се вълнува къде точно се намира, без да го е грижа чак толкова за местната култура, то аз мисля, че и киното е в състояние да направи същото. Може да се тръгне от различен национален, езиков или културен контекст и да се говори за човешката душа. В „Като любовници” героите имат азиатски черти, но те преди всичко са човешки същества.

И няколко думи за вашия главен актьор Тадаши Окуно, който е неизвестно име и всъщност е откритието на филма…

Срещата с Тадаши Окуно беше един изключителен опит за мен. Знаете ли, този човек живее от петдесет години единствено от работата си в киното. Но никога не е произнасял дори една дума в някой филм. Той е бил само фигурант! По време на снимките на „Като любовници” аз открих човек с невероятна вътрешна сила, с голяма енергия и истинска вяра. Той направо живееше с филма. Той е от старото поколение, от друга епоха – тази на самураите. Има различно отношение към нещата от живота. Привилегия е да срещнеш личност като него, защото такива хора липсват в наши дни: хора, които не искат да се тикат напред. Той предпочита сянката, да бъде по-скоро в дъното, отколкото на първия ред. И е пълен с мъдрост, той е един „жив буда”.

 

 

Портал Култура
10.11.2012

Свързани статии

Още от автора