Портал Култура представя късометражния филм на Борис Деспотов в сътрудничество със сайта kinematograf.bg

„Одеонъ“ (2015), режисьор Борис Деспотов, по Георги Господинов, продуцент Компот Колектив

Дали ви е хрумвало какво може да се получи, ако към интелектуалната романтика на Жан-Люк Годар добавим поетичната меланхолия на Георги Господинов и анимационния усет на Борис Деспотов? Резултатът е късометражният филм „Одеонъ“ от студио „Компот Колектив“. Станаха много имена, знам, затова спирам и все пак това е впечатляваща компания. В тази кратка анимация действието се развива едва в две минути, а загатва толкова много. Добър пример за това каква огромна роля играят детайлите във визуалния разказ.

Какво ни е дадено експлицитно? Мъж и жена изживяват страстен и еротичен момент заедно. Тя е омъжена, за което свидетелства нейният пръстен, но очевидно той не е съпругът ѝ, на неговия безименен пръст липсва халка. Той се наслаждава и попива всяка гънка по нейното тяло. Дали пък не я вижда за последен път, вероятно именно това е горивото за взаимния им пожар. Първият и последният път си приличат по това, че никога не се повтарят, но тук вече неусетно започнахме със спекулациите. Или по-скоро това е старата притча за забранения плод, или пък новата авантюра на позволеното изкушение. Не е ли в това красотата на фрагмента, на недоизказаността?

Ако се вгледаме в стиховете, които са послужили за вдъхновение, бихме могли да предположим, че любовниците усещат преходността на влюбването и сексуалния екстаз, дали защото връзката им е невъзможна, или понеже, ако изберат да продължат заедно, и те като всичко останало „ще изстинат някой ден… ще увехнат… но не така изящно като в старите филми“ (леко парафразирани стихове на Георги Господинов).

Догадките остават за нас, а междувременно моментът между тях е стигнал своя апогей и огънят на телата им се свива под дрехи, задачи, притеснения и сладкото затишие на задоволеността. Естетика на еротиката. Удоволствието е толкова мимолетно, но всепоглъщащо, толкова отвъдно, че трансцендира всекидневието и обичайната му рационалност и носи моментни проникновения, които прекрачват границите на морала. Дали любовниците съжаляват за срещата си, след като всичко е приключило? Възможно е. Дали това би ги спряло да се видят отново? Малко вероятно. Усещането тук е по-скоро, че пламъкът би затихнал сам с времето и би ги свел до партньори или съпрузи. Разбира се, единствено от гледната точка на Ероса това са по-ниски нива на взаимоотношенията. Великото привличане, лудостта на любовния копнеж се събуждат в състояние на определена трансгресивност.

Любовниците прекрачват границата на морално приетото. Изневеряват. Картината се нарушава от топлата ретро естетика с цвят на амбалажна хартия, припукванията и петната на лентата, както в неустоимата носталгия на старите филми. Образът се прорязва от зелени ленти и черни резки, плътта изпада в аленочервени и леденосини контури, за да се подчертаят крайните емоции. Гласовете са изкривени, словото е нарушило обичайната си яснота, отнета от ирационалното красноречие на сластта. Всичко останало губи значението си, защото времето е погълнато от сегашния момент. Романтичен декаданс по Годар. Двама души, оставили се в ръцете на първичното и интуицията. Съзнанието се намесва в края на тяхната среща. Предстои да се върнат към животите си, такива каквито са ги изградили извън чувствата между тях. Какво следва? Тук можете да отпуснете въображението си и да си представите как се развива сюжетът, защото филмът е от онези, които ви го позволяват.

Одеонъ

Георги Господинов

И ние ще изстинем някой ден
тъй както купичката чай изстива
забравена на задната веранда
тъй както калиите паднали в калта
тъй както орхидеите по старите тапети
и ние ще увехнем някой ден
но не така изящно не така
и не във тези филми

Иван Врамин