Изложбата на Леда Старчева е подредена до 9 юли в галерия „Аросита“ в София.
Във време на преходни ценности, подменени идентичности и непреживени състояния често се оказваме ползватели на олекотени версии. Образите, същностите, дори смислите са филтрирани и не са това, което са. А ние, тези, които трябва да ги преживеем – не сме там, където можем да ги усетим пълнокръвно. По ред причини. Повод за размишления в тази посока предлага и изложбата на Леда Старчева „Олекотени версии“ в галерия „Аросита“.
Леда Старчева не е от художниците, които често правят изложби. Тя отдавна работи в областта на скулптурата. По свой начин и от различни ъгли изследва деструкцията на обекта (и реконструкцията му) чрез фрагменти, асоциации, знаци.
Художничката се интересува от разрушаването на формата. Показва ни интимността на едно преживяване, поставяйки го в контекста на глобален за човечеството контекст. Тези обекти звучат като фрагменти от една цялостна идея, или поне на мен ми се струва така поради тяхната относително еднаква (поне на повърхността) образна трактовка. Зад всяка творба се крият емоция, преживяно състояние, представа. Показани заедно, в една зала, те представляват олекотено послание за срещата човек–природа.
Леда Старчева повдига въпроси, които я вълнуват лично. Лирична, камерна по същността си, на пръв поглед експозицията се чете трудно. Зрителят има свобода, но и нужда от насока, защото иначе ще даде воля на въображението си и ще интерпретира скулптурните обекти по свой начин. А все пак важно е да бъде открит и авторовият прочит. Но до него не се стига лесно. Зашифрован е в заглавията на отделните произведения. „Комутатор“, „Екскаватор“, „Генератор“, „Камера“, „Подстанция“, „Реактор“, „Централа“… – все думи, които свързваме с индустрия, техника, производство… и разруха.
Леда Старчева работи с гипс и козина. Белотата и лекотата доминират. Тя се занимава с опозицията разпад–градеж. Моделира формата фино, технично, отмерено. Обектите са вид останки. В тях авторката съпоставя минало–настояще, природа–индустрия, динамика–статика. Гипсът е естествен материал, използваната в пластиките козина – също. Художничката си играе със същности и материи – гипсът е статичен, козината – жив материал. Ключът в размяната на роли, като част от „олекотяването“ отново е налице – гипсът е бил гъвкав и жизнен, докато достигне своята статичност, а козината има собствено статукво, което поставя ограничения пред възможностите за работа.
На пръв поглед произведенията изглеждат като аморфни структури, но когато се вгледаш, те добиват разпознаваеми очертания – монолитно конструирани композиции, огънати пространства, моделирана празнота. Леда Старчева съчетава ефимерността на естествените материали със сложно смислово послание. Тя опредметява представите си за деструктивната сила на човека. Обектите са уловени отломки на последиците от индустриализацията. Дематериализацията и разрухата са представени в бяло. Те са отразени в миниатюрни скулптури, които маркират изоставени индустриални съоръжения, остатъци от човешката намеса в живота на природата. Обектите се засукват в пространството. Цялото се разпада, но тази деструкция е завоалирана в белотата.
Представата за разпада е поднесена олекотено. Първично зловещото, металният хлад на промишлената естетика и ръждивата изоставеност на забвението са заменени от феерично представен страх. Леда Старчева моделира страховете си, ориентира ги в глобална посока. За художничката олекотените версии са знаци, с които тя откроява стряскащите останки от човешко присъствие, съчетано с индиферентност към природата.
Леда Старчева завършва скулптура през 1984 г. в НХА. През 1996 г. пребивава в ателиетата на Сите Ентернасионал дез`ар в Париж. Самостоятелни изложби: Аполония, Созопол, 1997, галерия „Ата рай“, 1999, галерия „Ракурси“, 2005, в съавторство със Св. Недев, галерия на парламента, 2010, галерия „Васка Емануилова“, 2012, както и в САЩ – галерия „ Алва“, Ню Лондон, Кънектикът, 2003, галерия „Алекси вон Шлири“, университа на Кънектикът, 2008. Нейни творби са притежание на НХГ, СГХГ, Дарик Радио, ХГ Стара Загора, ХГ Силистра, колекциите на Университета в Кънектикът и др.
