С „Животът пред теб“, разпространяван от Нетфликс от 13 ноември, София Лорен се завръща на екрана 11 години след последната малка роля в американския филм „Девет“ (2009, реж. Роб Маршал). Тук тя е в главната роля.

„Животът пред теб“ е роман на френския писател Ромен Гари, излязъл с псевдонима му Емил Ажар. Публикуван през 1975 г. и получил наградата Гонкур, той разказва за Момо, дете, отгледано от мадам Роза в апартамент в мултиетническия парижки квартал Белвил. Жената, възрастна еврейка и бивша проститутка, преминала през Аушвиц, отглежда деца на проститутки, които по закон не могат да ги държат при себе си.

Историята е адаптирана от сина на Лорен – Едоардо Понти, режисьор и съсценарист на Уго Кити. Париж става Бари, а Мадам Роза е София Лорен. „Бари е град на кръстопът, като Белвил, с мозайка от религии и култури; град със светлина и цветове. Търсех много жизнени персонажи, които живеят пълноценно“, обяснява Понти. А майка му добавя: „Бари стана прекрасен момент от живота ми, исках да направя филма на всяка цена, с Едоардо говорехме за това всеки ден и когато всичко беше готово, бях щастлива. Тишината, времето, морето, плажът – всичко е като Неапол, останал завинаги в сърцето ми“.

Мадам Роза на Лорен отначало се колебае дали да приеме да се грижи за Момо, неспокойно 12-годишно дете от сенегалски произход, но после решава да го задържи при себе си въпреки техните различия – възрастови, етнически, религиозни. След първоначалния конфликт между тях се раждат дълбока привързаност, доверие, приятелство, които променят живота им завинаги. Разказът се води от името на Момо зад кадър.

Лорен: Историята е чудесна, от години чаках тази роля, филмът е специален, чрез него изразявам несломимата си любов към киното. Синът ми държеше романа на нощното си шкафче заедно с „Човешкият глас“ и аз все му повтарях: „Драмата на Кокто вече я направихме (през 2014 г.), ами този другият? Един ден ми донесе сценария, написан от него и Уго Кити, и веднага разбрах, че това е историята, за която мечтаех.

Защо се смеете?

Лорен: Защото героинята е… трудно ми е да го кажа, но няма спасение, възрастна жена, с една дума стара и тази старица съм аз…

Как се почувствахте, когато се видяхте на екрана с уморено лице, бръчки, несигурен поглед, посивели коси?

Лорен: Сега пък аз ще ви разсмея, че наистина съм такава! Е, не съвсем, но става дума за жена на определена възраст и когато ролята е хубава, не се вглеждаш толкова в бръчките, впускаш се със сто километра в час. Заедно със сина ми, внимателен към всичко, дори и към бръчките, създадохме персонаж, който не се отличава много от този в романа.

Мадам Роза все още има на лявата си ръка татуировка със затворническия номер от Аушвиц, държи и тайно скривалище, където се затваря, когато ѝ се струва, че чува по стълбите тежките ботуши на нацистите. Момо е дете от улицата, черен мюсюлманин и сирак, разгневен и самотен, вербуван от наркотрафикант.

И по повод на Момо…

Лорен: Едоардо ми разказа, че е избрал първото дете, на което е правил пробни снимки, веднага е разбрал, че е съвършено, но въпреки това е видял над 300 деца, за да се спре окончателно на него. В началото на снимките беше малко стреснато пред камерата, но после благодарение на нашата обич свикна с този начин на живот. Идваше сутрин на снимки и научаваше репликите си с мен. Каза ми, че за него това е раят.

Ибрахима Гуей е второто от четирите деца на семейство от Сенегал, бащата продава стоки на пазара. Ибрахима живее в малко градче близо до Рим, обожава да учи и чете. Във филма говори на италиански, ще бъде дублиран на английски, както и самата Лорен, за английската версия.

През 1977 г., когато Лорен снима „Един особен ден“, Симон Синьоре е мадам Роза в първата екранизация на „Животът пред теб“, френски филм на израелския режисьор Моше Мизрахи, и взема Сезар за най-добро изпълнение, докато филмът получава Оскар за най-добър чуждоезичен филм (1978).

Синьоре е чудесна в черно-белия филм. Когато се снима в него, е малко над 50 години, но изглежда много остаряла. Вие, София, сте на 86, но и зад дрипавите дрехи, изтърканите халати и треморите не можете да скриете прочутата горда осанка и онзи надменен, леко орлов профил, които в годините на вашата слава ви направиха една от най-красивите жени на света и дори днес ви придават красота.

Лорен: Наистина съм много красива (казва със смях). Правя само малко гимнастика, както винаги. Но какво значение има? По повод на романа искам да допълня, че съм го чела в миналото. С Карло живеехме в Париж в очакване да се оженим и там се запознахме с автора Ромен Гари, с когото разговаряхме за неговите книги. Никога не съм си представяла, че след много години ще играя в един от романите му. Беше прекрасна личност. Днес сме в контакт със сина му, когото също харесвам. (Александър Диего Гари, писател, 58-годишен, е син на актрисата Джийн Сибърг, самоубила се, когато той е 17-годишен, и на Ромен Гари, самоубил се година по-късно. Лекуван дълго време с психоанализа, той прощава и на двамата си родители.)

Вашият син Едоардо усети носталгията ви по киното и намери история, която да ви убеди да се завърнете. Казва, че заедно работите отлично.

Лорен: Да работиш с него е радост, умее да те задържи, да те разсмее. Разбира се, когато е моментът да се забавляваш, иначе е много сериозен мъж на 47 години. За един актьор е важно да има такъв режисьор, който не мисли за нищо друго, когато работи. На снимачната площадка нашите отношения са професионални, почти забравям, че ми е син, баща на двама от моите внуци.

Освен радостта от работата със сина ви и важността на ролята, смятате ли, че днес е точният момент за история като тази?

Лорен: Мисля, че такава история е необходима всеки път, когато се губи чувството за съжителство, за толерантност, както днес. Филмът е населен със старци и деца, обединени от самотата, с проститутки, транс, евреи, мюсюлмани, черни, лекари, търговци, които имат еднаква нужда от оцеляване, от любов, от необходимост да си помагат.

Филмът излиза през ноември по Нетфликс. Как го приемате?

Лорен: Радвам се, че „Животът пред теб” и аз ще бъдем по екраните в целия свят в един и същи момент. Това ме кара да се чувствам страхотно, много обичана и ме вълнува дълбоко.

Наталия Аспези, със съкращения от в. „Република“, 16.10.2020 г.

Превод Соня Александрова