Начало Идеи Гледна точка Онзи изсъхнал букет
Гледна точка

Онзи изсъхнал букет

Теодора Димова
18.06.2013
1405

TDimova

 

За много поколения софиянци „Попа”се изчерпва с това, че е най-привлекателното и удобно място за срещи. Едва преди две години около него бяха сложени саксии с цветя, така че да отделят по този начин пространството около паметника от градската суетня. Отскоро виждам, че непрекъснато на паметника има букет с цветя. Много често този букет е изсъхнал, но така или иначе почти винаги е там. Знак на безмълвна почит към свети патриарх Евтимий.

Преди 620 години на хълма Царевец в църквата „ Възнесение Христово” в Търново той е отслужил последната си Литургия. След нея той се е обърнал към народа с думите, че го оставя на закрилата на Светата Троица и е поел своя кръстен път, обграден от просълзени хора, благославял е майки, деца, старци с разплакано и натежало сърце, безпомощен, но неизгубил упованието си в Бога. Затова молитвата му е била толкова искрена. Затова Бог я чу и опази народа и вярата му през петте века на изпитание.

Крепостните стени на Търново са били срутени, храмът е бил разрушен, престолният град е бил разорен. Но по съкрушителната молитва на свети Евтимий вярата е била съхранена дълбоко в сърцата на българите. Те са изповядвали християнството в продължение на пет столетия без патриарх, без университети, без училища. Отделяли са от залъка си и са строели храмове. Не са ги строили богати бизнесмени, за да изкупват нечистата си съвест. Не са строени с партийни отчисления за предизборен PR. Не са строени с държавна субсидия. Хората са ги изграждали сами, със собствените си ръце за свой молитвен дом. Защото вярата и молитвата са били насъщната потребност в живота им. Раждали са се, венчавали са се и са умирал във вярата. Тя ги е опазвала, затова и те са пазели нея.

Миналата седмица за първи път след 620 години на хълма Царевец в църквата „Възнесение Христово” отново беше отслужена празнична Литургия. Разбра ли, разбира ли българският народ какво означава това. Помни ли, усеща, знае ли какво означават думите, благословението на свети патриарх Евтимий. Същият народ ли сме още или вече сме се изродили. Имаме ли още Бог или сме го заменили изцяло с мамона. Не зная. Тази приемственост, възобновена след 620 години, прилича на онзи почти винаги изсъхнал букет на паметника на Патриарха.

Но все пак този букет го има, има го, има го!

Събитието за възобновеното празнично богослужение на хълма Царевец дори не влезе в централните новинарски емисии. Почитта и обичта към делото на свети патриарх Евтимий не е сензация. Затова пък имахме „истинска” медийна сензация – чудото в град Стамболийски. За да го документират специално бяха командировани фотографи и журналисти от избрани медии. Иначе как можем да си обясним тяхното присъствие в град Стамболийски точно в този ден, точно в този час, точно на това място, точно преди „чудото” да се извърши? Фотографите и операторите заснеха отец Стоян преди и след чудото. Духовната фотосесия беше старателно подготвена. Текстовете под снимките гласяха: „След миг Ваня ще се изправи и чудото ще стане”.

Една съседка на болното момиче обясняваше, че от месеци ти лично му помага да се изправи и го раздвижва. Срещу нея викаха други жени, дори й бяха ранили ръката. Те си искаха „чудото”.

А през това време момичето стоеше встрани и плачеше. Аз мисля, че всяко оздравяване, всяко изцеление, всяко проглеждане, всяко прохождане се случва заради Божията любов към нас, заради молитвите на хората, които ни обичат, заради дълбокото и всецяло съкрушение, което настъпва вътре в нас. А когато някой използва това нещастие и съкрушение за манипулация – евтина, медийна – това е дълбоко отблъскващо, дълбоко грозно.

Ако някой още не е чул за чудотвореца от Стамболийски, ще цитирам: „Свещенослужителят не за първи път в рамките на този месец е в светлините на прожекторите. България го видя за първи път в нощта след парламентарните избори в НДК, където бе на първия ред на пресконференцията на БСП. Лично Сергей Станишев целуна златния кръст на врата на отец Стоян, а свещеникът го благослови.”

Свещеникът благослови лидера, чиято партия в продължение на десетилетия изкореняваше вярата в Христа и избиваше свещеници.

И още една информация от медиите: „Много от тях (жителите на Стамболийски) вече правят планове как от център на консервната промишленост, Стамболийски ще се превърне в българския Йерусалим, а отец Стоян ще е новият Месия.”

Отново се  потвърди се печалната диагноза на д-р Николай Михайлов: „Кичът функционира като индустрия на утехата, размества ценностите”. За някои може би ще прозвучи прекалено силно обобщението ми, че сме се отрекли от свети патриарх Евтимий, а сме се врекли в шарлатани. Може би не сме виновни като народ. Политическите ни господари десетилетия наред избиват и отлъчват добрите пастири и ни натрапват самозванци и продажници. Продължават да ни ги натрапват – в изборните нощи и в следизборните фотосесии, чрез хамелеонски медии и скудоумни журналисти.

И ние се лутаме като стадо без пастир. В Евангелието е казано какво става, когато пастирът не го е грижа за стадото – „вълкът разграбя и разпръсва овците”.

Теодора Димова
18.06.2013

Свързани статии

Още от автора