Холандският видеоартист и филмов режисьор Йост ван Веен и българският композитор Петър Дундаков представят проекта си за пловдивската Нощ на музеите и галериите (12-13 септември 2014) пред Ханна Марушчак & Владислав Севов.

Проектът Me/TheCity е сътрудничество между холандския видеоартист и филмов режисьор Йост ван Веен и българския композитор Петър Дундаков. Ако ви е интересно да видите познатия град в непозната светлина, пространството до Дома на младоженците в Пловдив трябва да е сред набелязаните от вас локации в програмата „Град и публични пространства” на Нощта на музеите и галериите.

Me/TheCity е видео- и звуково опаковане на публичното пространство (интериор и екстериор). Движещи се образи се прожектират върху различни повърхности (фасади, стени) в комбинация с предварително записана амбиентна музика.

Градът е движещ се, дишащ организъм, също като нас. Ние преживяваме центъра, в който се намираме и където дишаме, като център на вселената. В спектакъла движението е отвън, някъде далеч от Земята, навътре – към града и индивида, които са в постоянен конфликт и диалог.

Темите на Me/The City са атмосфера, хипноза, микро и макро, система и хаос, органично и неорганично, релеф и топография.

Опаковането на градски пространства е наложен похват в съвременното изкуство. Вие също ще опаковате пространства, но не с материя, а с проектирани визия и звук. Свързано ли е това с все по-виртуалния свят, в който живеем?

Йост ван Веен: Както Кристо, аз искам публиката да погледне по различен начин към онова, което я заобикаля. В Пловдив ние ще работим върху локацията с подход като към новородено създание. Характерните форми на самата сграда определят насоката на нашата работа към създаване на истинска симбиоза между архитектурата, динамичните изображения и звуци. Тази симбиоза може да породи непредвидими неща, аз ги наричам подаръци. За мен като артист това е много вълнуващо.

Петър Дундаков: За мен това, което правим с Йост, е свързано с възможността да превръщаме утилитарното градско пространство в поетично. Технологиите ни служат като средство за създаване на един съвременен ритуал. Проектът превръща градското пространство от екстериор в интериор. Това е концептът зад работата, която ще представим в Нощта на музеите и галериите.

Йост, вие сте видеоартист, но също и кинорежисьор. Има ли заложен сюжет във видеото на този проект?

Й. В.:Като кинорежисьор и видеоартист аз работя с различни реалности. Показвам невидимите светове, които си служат с неконвенционални езици, за да разкажат историята си. И в този ред на мисли, да, тук има история, но тя изисква определен вид чувствителност от четящия.

П. Д.: Аз бих казал, че това, което създаваме, има своята образност, но по скоро в поетичен, отколкото в разказвателен смисъл. Работи със звукови и визуални метафори и архетипи. Създава история в процеса на случването си. При всички случаи изворът на вдъхновението му е свободата, а не дидактиката.

Работите в много посоки и жанрове. В много от случаите музиката е съчетана с визия – кино, театър, този проект. В днешно време почти всяко представяне на музика на живо е непременно наситено с визуални елементи – видео, 3D Mapping… Има ли опасност да се увлечем в атрактивността на тази синтетичност, да загубим усещането към музиката сама за себе си?

П. Д.: Определено съвременният свят дава много възможности за свързване на музиката и звука с различни форми на изразяване. Аз самият в композирането си до голяма степен съм вдъхновен от възможността за образност на звука. От вътрешно медитативния образ на мелодията. Това, което е зад нотите. Мисля, че отдавна е отминало времето, в което музиката като изкуство е пребивавала единствено в статуса си на наслаждение за сетивата. Възможността й да сдобива с израз и да създава образи чрез сетивото на слуха е една от големите тайни и мистерии. Мисля, че възможностите, които дава това, стоят и в основата на съвременните форми на представяне на музика. Естествено ситуацията на концертната зала и директното общуване с това изкуство има своята сила и вероятно ще остане основната форма на среща с музиката. Аз самият работя в момента и върху два чисто концертни проекта.

Как се запознахте?

Й.В.: Срещнахме се по време на maProject – артпроект, който комбинира архитектура, съвременна музика, танци, кино- и видеоизкуство. Работихме по проекта във Вилнюс, Литва, през 2009 г.

Кой е водещият ритъм във вашата симбиоза?

Й.В.: Красивата, почти обсебваща музика на Петър.

Текстът е от блога на нощта на музеите в галериите в Пловдив.