Обичайно книгите, събиращи литературно критически текстове – анализи, обзори, портрети, фрагменти, наблюдения и др., се четат само от колеги по професия, най-много и от близки приятели, които знаят колко е важно за автора да споделят мнение, да дадат съвет, да изразят съгласие или несъгласие. Книгата на Пламен Дойнов „Българската литература и началото на XXI век 2004-2012” е именно литературно критическа, сборник с няколко основни намерения, които авторът споделя в началните си думи, въвеждащи към основното съдържание.
Задачите, които той преследва, са: „да очертае литературното поле в началото на новия век; да открои и дефинира различните тенденции във фикционалното и нефикционалното писане; да постави литературните творби в по-динамичен социокултурен контекст.” Задачи, които са сложни, най-вече защото периодът от началото на века до днес не е назад далеч в миналото, няма как да бъде обхванат мащабно, а и безпристрастно с помощта на дистанцията на времето. Трудността на подобна изследователска амбиция обаче е свързана най-вече със самия обект – литературното поле, проблемно в мисленето му като относително добре очертана територия, проблемно в отношенията му с нелитературни, но задължителни за функционирането му фактори като политика, култура, икономика, пазар.
Подходът на Пламен Дойнов към изследователските задачи, които си е поставил, е първият според мен правилен, да не кажа и единствено възможният, ход за работа. Той от една страна, влиза в ролята на хроникьор, описващ, отбелязващ и подреждащ литературните факти във времето, в което се случват, от друга обаче, опазва внимателния си критически поглед. Така текстовете му не остават при хрониката, а „откриват” и поставят проблеми в литературата ни и нейното битие в годините между 2004 и 2012 г.
Самата структура на книгата отговаря на този подход. Тя е съставена от осем части, твърде различни не само като жанр, а и като подход и степен на аналитичност, обобщеност и заявена лична пристрастност. Първата е най-обобщаващата, съдържа обзори на литературните процеси в поезията, прозата и драматургията през изследвания период. Независимо от факта, че търси и очертава тенденции, Пламен Дойнов се опира на богат фактологичен материал, посочва дебюти и важни поетически книги, не спестява неуспехи или прибързани публикации. Внимателно е анализирано и ставащото в българската драматургия (аз лично дори не бях чувала за някои от пиесите, които той е включил в обзора си), както и състоянието на българската проза за периода.
По-нататък композицията на сборника обособява в отделни части отзиви и статии по конкретни литературни поводи, своеобразни „разследвания” на случаи от литературния ни живот, работи върху конкретни автори с книгите им и ролята им в културния живот на страната, текстове с по-публицистична насоченост, публикувани преди на страниците на литературната периодика и др., при всички тях е следвана хронологичната последователност на написването.
Важните наблюдения, които авторът прави, са свързани с нефикционалната проза, с документалистиката, мемоарите, разследващата журналистика. По принцип – жанрове не толкова „любими” на литературните критици и изследователи. Пламен Дойнов обаче не бяга от тях, напротив, представя ни автори и книги, анализира контекста им, както и собствената им литературна стойност.
Езикът на книгата. Още един плюс за нея. Познавам текстовете на Пламен отдавна и признавам, имах опасения, че той може би ще затрудни читател, който няма преки занимания с литература. Просто казано – езикът на професионалната общност, към която авторът (доцент в НБУ, доктор на науките) принадлежи и който, естествено, той знае и говори. Но бях приятно изненадана от четивността на тази книга. Именно затова мисля, че тя не е само за специализирана читателска аудитория. Особено онези текстове в нея, в които Пламен е дал израз и на емоциите си, на чисто човешка впечатлителност и чувствителност. И накрая още нещо, заради което препоръчвам тази книга на всеки, който чете – в нея може да си откриете автори и творби, за които не сте чували или пък просто сте подминали. А те си заслужават.