Преди да се опитам да отговоря на въпроса с каква цел и от какви среди бе „оскандалено” посещението на Вселенския патриарх Вартоломей в София, с който завърших предишния си текст, трябва да обърна внимание на още нещо.

На внимателния наблюдател не може да не е направило впечатление, че „оскандаляването”, което тук анализираме, започна всъщност да се подготвя поне два-три месеца преди неговото случване. Така на отговорни хора от държавната администрация (имам сигурни сведения за това) още тогава бяха подадени секретни (и не дотам секретни) „информации”, че идването на патриарх Вартоломей в този момент не било желателно, тъй като висшият йерарх непременно щял да го използва, за да предяви претенции, засягащи чувствителни за националното ни достойнство теми. Това било несъмнено, защото от (поне) две години насам – внушаваха на държавните институции „информаторите” – патриархът постоянно настоявал пред нашата църква за премахването на един паметник – този на нашия първи екзарх след налагането на схизмата от 1872 г., Антим І, от двора на църковна сграда в Одрин, а също и за това да се въведе богослужение на гръцки език по черноморското крайбрежие на България. Тези две неща – твърдяха „информаторите” (и разнообразни „добре информирани” църковни експерти в интернет пространството) са даже тъкмо това, за което изобщо искал да дойде в България патриарх Вартоломей.

Както се вижда, наистина „скандалът”, според израза на вече цитираната Велислава Дърева, е вървял пред Вартоломей „като преамбюл, като селски глашатай”.

Това от една страна. От друга – на 12 ноември, т. е. няколко дни след като Вселенският патриарх си замина от България и „активното мероприятие” по оскандаляването му бе проведено, ни бе поднесена една „Позиция” на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай, в която той се опита да ни убеди, че „събитията”, случили се в хода на посещението на Вселенския патриарх (митрополитът не уточни кои „събития” има предвид), всъщност били следствие от това, че „главните инициатори и двигатели на визитата” на патриарха били определени „светски кръгове, представители на светски организации и частни лица”, които имали, за организирането на тази визита, „не толкова духовни, колкото политически цели”. Та, въпросните „светски кръгове”, имащи „политически цели”, твърди митрополитът, буквално принудили БПЦ, „включително медийно”, да отправи поканата към патриарха (митрополитът, разбира се, знае, че без такава покана от БПЦ, никакви „светски кръгове” не могат да доведат предстоятеля на една църква на каноничната територия на друга, автокефална църква). Интересно е, обаче, защо според митрополит Николай БПЦ въобще е трябвало да бъде „принуждавана”, „насилвана” и медийно рекетирана да покани „събрата” на Н. Св. патриарх Неофит (на когото всъщност и без това дължи тази покана, която по протокол се изисква в отговор на състоялото се вече през 2013 г. редовно „мирно посещение” на нашия предстоятел в Цариград)? Та не звучи ли това дори обидно: БПЦ – така излиза от „Позицията” на митрополит Николай – е имала някаква съпротива да приеме на своя земя един от предстоятелите (първия по чест сред тях) на едното и неразделно семейство на православните църкви, тъй че е трябвало да бъде „притискана” и „принуждавана” от извънцърковни фактори да се съгласи да го посрещне.

И ето митрополит Николай започва да ни обяснява същото, за което държавните институции и общественото мнение у нас биваха упорито „информирани” месеци преди визитата. Там била работата, че между БПЦ и Вселенската патриаршия имало „някои открити въпроси”, за чието отстраняване било нужно още „време, такт и спокойствие”.

„За съществуването на тези открити въпроси – продължава митрополит Николай – Св. Синод беше надлежно информиран от Н. Високопр. Русенския митрополит Наум в негов доклад по повод официалната среща с патриарх Вартоломей… от 30 юли т. г. „Според патриарх Вартоломей – казвало се в доклада на Наум – ако БПЦ не вземе в най-скоро време сериозно решение по въпросите с паметника на екзарх Антим и титулуването на еп. Евлогий (за този казус, малко по-късно – б. м.), е напълно вероятно да бъде преразгледано от негова страна и предстоящото му посещение в София, както и установяването на забрана от страна на Вселенската патриаршия за бъдещо посещение и служение на български архиереи на нейна територия до решаването на въпросите от наша страна”.

Както се вижда, в обяснението за „събитията, случили се в хода на посещението на Вселенския патриарх у нас”, митрополит Николай прибягва също към топоса с паметника на Антим І, с който, както става ясно, и „канцеларията на Президента на Републиката” и неназованите „светски кръгове”, наистина са били облъчвани (поне) от юли 2015 г. Тук трябва да се отвори скоба и да се отбележи, че щом това е така, остава не съвсем ясно собствено кой кого е „принуждавал” във връзка с визитата на Вселенския патриарх – дали „светските кръгове” и държавните органи – БПЦ да покани Вартоломей, както твърди митрополитът, или обратно: БПЦ е „притискала” държавните органи да възпрепятстват визитата му предвид (преди всичко) „казуса с паметника”?

Както и да е –„скандал” във връзка с визитата, вижда се, вече е бил „заложен”, най-късно от м. юли 2015 г. и той се е състоял в настоятелните „информации”, че патриарх Вартоломей бил поставил ултиматум на БПЦ и даже бил заплашил с нещо като нова схизма (забрана на български архиереи да влизат на каноничната територия на Константинополската църква и прекратяване на съслужението с тях). Като се добави към това сведението за „желанието на Вартоломей в България да се служи на гръцки”, въпросният „скандал” е бил направо оформен по каноните на родовата ни памет от края на XIX в. „Фанариотът” воюва с паметта на един от най-светлите образи на българското Възраждане и посяга към възобновяване на прекратеното през XIX в. „духовно робство” – „погърчването” на нашата църква, плашейки я с нова схизма.

Важно е да се отбележи отново, че заложените още през лятото „топоси” за оскандаляването на Вселенския патриарх бяха повторени по време и веднага след посещението. Защо бе направено това? Защото – твърдя аз – ако някой все пак не е бил убеден, че в София Константинополският патриарх е показал „скандално неглижиращо отношение към патриарх Неофит”, обръщайки се в словото си към него „като към епископ”, че е обиждал „българския народ”, „натяквал е”, че Българската църква е еретично-схизматична (и не е бил убеден, защото е чул или прочел действителните думи на патриарх Вартоломей), то на такъв упорстващ да се „възмути” субект сега се казва: а знаеш ли, драги, какво от две години насам всъщност иска от нас въпросният „фанариот”, знаеш ли с какво ни заплашва? Ето, чуй: „от две години Вартоломей води екзалтирана война срещу паметника на Антим І в двора на българския (sic) храм „Св. св. Константин и Елена”, щото, казва, Антим І бил схизматичен епископ” и още: „Вартоломей, комуто много се иска да се разпорежда в БПЦ, гаче ли му е лозе за лично ползване, възжела в български храмове, на българска земя, по българското Черноморие, богослужбата да бъде на гръцки, а не на български. Той още не е разбрал, че българското Черноморие не е гръцка колония от близо 3000 години; че преди 830 години Асен и Петър пропъдиха византийците от България; че я няма тъй удобната и изгодна за Фенер Османска империя, в която турският поробител вилнееше политически, а облагодетелстваният от падишаха Фенер – религиозно” (В. Дърева).

С други думи, топосите „паметникът на Антим І” в Одрин и „богослужението на гръцки по нашето Черноморие”, след като (поне) от лятото на тази година са представлявали – и по признанието на митрополит Николай – инструмент за притискане на българските държавни власти да осуетят визитата на Константинополския патриарх, все пак бяха използвани и след нея, като допълнителни „опорни точки” за стилизиране на Вселенската патриаршия в духа на късния XIX в. и за „възпаляване” на фобиите и ресантиманите, натрупани към нея в родовата ни памет.

Разбира се, тук има и определени разлики. Ако за Велислава Дърева, която пише статията си „Вартоломееви дни” по още пресните следи на оскандаляващото „активно мероприятие”, „войната” на Вартоломей с паметника на Антим І и желанието му по Черноморието да се служи на гръцки, „а не на български”, са елементи от току що изграденият му образ на „зъл фанариот”, отличаващ се с особени „арогантност, надменност, високомерие, големство… лицемерие, лукавство, коварство” и т.н., то за митрополит Николай, чиято цел е да ни обясни защо са се случили разни „събития”, при организираното въпреки волята на БПЦ посещение, въпросните „казуси” са представени като „откритите въпроси” между БПЦ и Вселенската патриаршия, които БПЦ още не е разрешила (а поради характера им, бих казал аз, и не би могла да разреши, без да нанесе оскърбление на „българския народ”).

Нека значи – след казаното дотук да се обърнем и ние към въпросните казуси, за да видим бихме ли могли да проверим каква точно е истината по тях. Вярна ли е тезата за „войната” на Вартоломей с паметника, действително ли е желанието му на нашето Черноморие да се служи на гръцки (а не на български) „гаче ли БПЦ е на Вартоломей лозе за лично ползване”, действителен ли е неясният проблем с „титулуването на епископ Евлогий”? Има ли такива казуси, за които с гняв, като нещо известно на всички, ни проглушава ушите Велислава Дърева, а пък с мъдро съжаление за невнимателното отношение на властите ни осведомява митрополит Николай? Как точно ги има и в какъв вид ги има, и най-вече – това ли са, както ни казва митрополитът собствено „откритите въпроси” между БПЦ и Вселенската патриаршия? До такава степен ли са болезнени, че заради тях Св. Синод на църквата ни е трябвало да бъде „принуждаван” да се съгласи на визитата?

Всъщност, най-вече отговорът на този последен въпрос ще ни придвижи (вече ускорено) към решаването на главната задача на тези текстове – обяснението защо в действителност бе планирано (месеци преди визитата) и осъществено (по време на визитата) грозното „активно мероприятие” по оскандаляването на Константинополския патриарх.

Но преди това – нещо изключително важно; нещо, бих казал, което още преди проверката разбива на пух и прах както гръмогласните обвинения на Велислава Дърева, така и „съображенията” на митрополит Николай, че „събитията, случили се в хода на посещението на Вселенския патриарх”, са станали в резултат на невзимането под внимание на тези „открити въпроси”. Разбива ги защото патриарх Вартоломей всъщност не постави нито един от тези „въпроси” в публичните си изяви по време на своята визита. Недоумявам защо, четейки „позицията” на митрополит Николай, никой не се впечатли тъкмо от този факт. Недоумявам и защо читателите на „филипиките” на Велислава Дърева не й задават въпроса, поради що „лакомият фанариот” не поиска нищо от онова, в което тя го обвинява. За какво тогава въобще дойде в София? И ако споменатият факт разобличава като дезинформиращи онези „информатори”, които далеч преди визитата се опитаха да я осуетят като внушат на държавата, че Вселенският патриарх всъщност идва заради тези въпроси, той прави пък съвършено нелогични разсъжденията на Пловдивския митрополит, че посещението му се е оскандалило поради тях. Повтарям – в своето слово в катедралата „Св. Александър Невски”, в речта си след награждаването му при Президента и в кратките си благодарствени думи в БАН, след удостояването му с почетното звание „доктор хонорис кауза” (единствените му всъщност публични изявления в София) патриархът нито веднъж, с нито една дума не спомена нито паметника в Одрин, нито желанието за богослужение на гръцки език, нито дори въпроса за титулатурата на гореспоменатия наш епископ. Но тогава за какви „събития”, съпътствали визитата му, изобщо говори митрополит Николай? За какви събития, дължащи се при това на упорството на държавните власти и „светските кръгове” „не добре подготвената” визита на всяка цена да се осъществи? „Събития”, за които „президентската канцелария” би носила вина, доколкото била „своевременно предупредена,” би имало – казвам аз – ако патриарх Вартоломей наистина бе повдигнал въпроса за премахването на паметника в Одрин. И доколкото – както ще видим след малко – патриархът още преди две години е бил уведомен, че въпросният паметник е поставен там не от БПЦ, а от „патриотичната” организация „Съюз на тракийските културно-просветни дружества” на Красимир Премянов, най-логично би било той да постави този въпрос именно при срещата си с президента. Той обаче не го постави. Не постави патриарх Вартоломей никакъв въпрос за гръцкия език в богослужението, където и да било – макар че, ако това бе един от главните „открити въпроси” между нашите две църкви, най-подобаващо би било той да го постави именно в словото си в храма и най-вече тъкмо в това слово той би трябвало да постави собствено църковно-каноничния въпрос за титулатурата (титулатурите) на определени български епископи.

Повтарям, нищо подобно обаче, ние не четем в словото, точно така, както – видяхме това миналия път – не четем ние в него „натяквания”, че българите са еретици-схизматици и че схизмата над тях била вдигната едва ли не „по принуждение”. Но тогава излиза, че или споменатите „въпроси” не са толкова важни и болезнени за Вартоломей (да припомня, че в предупрежденията на митрополит Наум от лятото се казва, че заради тях той бил готов дори да не дойде в София и да забрани на наши архиереи да стъпват в диоцеза на Константинопол) или той – в противоречие с обвиняващите го в „арогантност, високомерие, големство и господарско отношение” – се е държал в България с невероятна, умоневместима тактичност. Какво? Заблуждавал ли се е Св. Синод относно „събитията”, които биха могли да съпътстват визитата на Вартоломей у нас или (звучи зле, но няма как да не се помисли) сам е заблудил президентската канцелария и МВНР за тях, настоявайки визитата да не се състои, защото на нея тези „скандални” въпроси не може да не бъдат повдигнати? Вместо да ни отговори на този въпрос, митрополит Николай, след като изрежда – както казах – „откритите въпроси” и ни казва, че президентът и „светските кръгове” своевременно са били информирани за тях като за опасност от „скандал”, заключава: „Ако резултатът (от неглижирането на въпросната информация, б. м.) не им харесва (на „властите”, б. м.), могат да се сърдят само на себе си”. Аз пък казвам – „властите” и „кръговете” биха имали за какво да се сърдят „на себе си”, ако визитата на патриарх Вартоломей бе съпътствана от повдигането на въпросите, с които проглушаваха и продължават да проглушават ушите ни. Тя обаче не бе съпътствана от тях. И тогава за мен остава неясно кои въобще „събития” има предвид митрополитът. Не са ли единствените „събития”, които се случиха, медийните лъжи и манипулации, изсипани върху патриарха на Константинопол, т. е. произвеждането на „активното мероприятие” по неговото оскандаляване? За тях обаче „властите” следва да се сърдят не на себе си, а на съвсем други среди.

На кои? Ами на онези, които безусловно нежелаещи съхраняване на подобаващите отношения между БПЦ и Вселенската патриаршия – дезинформираха държавните органи, че между двете църкви има почти „война”, че предстоятелят на Вселенската патриаршия има (отдавна) към нашата църква ултимативни и неприемливи претенции. С тази дезинформация, повтарям, разобличила се от факта, че патриарх Вартоломей не предяви никакви претенции в София и не спомена по болезнените „топоси” и дума публично, въпросните среди се опитаха първо – да възпрепятстват визитата и второ – като не успяха – прибавиха я към спекулациите, с които я опорочиха (и с това нанесоха удар върху междуцърковните ни отношения).

И сега да се върнем към прословутите „въпроси” или претенции, които патриархът не постави в София. Съществуват ли наистина те между църквите ни, това ли са истинските „открити въпроси” между тях и в какъв вид те са поставени – ако са поставени – в определен момент от Константинопол пред църквата ни?

Достоверен отговор на питането ни можем да получим, ако се обърнем към първоизточника, а той е „локализиран” преди почти две години, когато между 20 и 23 септември 2013 г., българска църковна делегация, водена от Н. Св. патриарх Неофит осъществи (в съгласие с „всеправославната традиция”) първото мирно посещение на първосветителя ни в първата според диптиха поместна православна църква – Константинополската патриаршия. На тази среща с нашия предстоятел и синодалите му наистина бяха водени сериозни разговори и пред църквата ни действително бяха поставени съществени въпроси, които – от този момент – станаха „открити”, защото църквата ни се ангажира да им даде отговор. Много е важно да се види обаче какви тъкмо са поставените въпроси, кои са главните, основните сред тях (което лесно може да се прецени от реда, в който са поставени и от обема, който им е отреден в запечаталия срещата в Константинопол документ).

Впрочем, въпросният документ (наречен „Докладна записка от Българска църковна делегация”[1]) ни най-малко не е секретен, нито недостъпен за прочит – преди година лично аз го публикувах в сп. „Християнство и кулутра”, бр. 88, 2014 г. тъй че съвсем не виждам защо държавните власти (и „светските кръгове”) е трябвало да бъдат „информирани” за говореното в града на Босфора от специални доклади на Св. Синод и специалните служби.

Мисля, че след прочитането на основната част от „Докладната записка”, която ще цитирам след малко, отговорът на този въпрос се изяснява от само себе си. Това е направено – убеден съм аз – тъкмо, за да се изведат на първо място „въпросите”, споменати от митрополит Николай и разглаголени от Велислава Дърева и другите медийни писачи, но които в документа от действително състоялата се среща са наредени едва на последно – т.е. съвсем не са „каверзните” въпроси, а също за да им се придаде подходящ „скандален” вид, в какъвто те на срещата изобщо не са били поставени. С две думи – да се скрият същинските „открити въпроси”, на които, както ще покажа по-късно, нашият Св. Синод изглежда няма готовност и кураж и не иска да отговори, а да се изведат напред в изкривен вид „въпросите”, с които може да бъде манипулирано общественото мнение. А това вече ни води направо към отговорите на въпроса, с каква цел и от какви среди бе „оскандалено” посещението на патриарх Вартоломей.

И тъй, цитирам централната част от документа от Константинопол (2013 г.), като призовавам читателя да обърне особено внимание на подчертаните от мен думи и изрази, и на бележките, които съм направил в скоби. Именно тях ще коментирам по-подробно следващия път, за да осветля най-сетне истинските мотиви на произведения две години по-късно от срещата „скандал” в София.

По време на тази конферентна работна среща между представителите на двете Поместни православни църкви след молитва за призоваване подкрепата и благодатта на Св. Дух в разговори бяха обсъдени няколко теми между двете Патриаршии. Първо: Подготовка и свикване на Свят и Велик Събор на Православната църква, което по думите на патриарх Вартоломей е задължение на Вселенската Патриаршия за осъществяване на този събор, от какъвто съвременният свят и Православната църква има въпиюща нужда… Поставен за обсъждане от патриарх Вартоломей бе въпросът за представителството на Църквите във Всеправославния събор, което трябва да бъде решено на събора на Предстоятелите, като предложението  е всички Църкви да участват с равен брой участници поради факта, че противното би довело до крайно неравенство на Поместните църкви, и всяка църква да  гласува с един глас, за което вече има Всеправославно решение, подписано от  всички Православни църкви през 1976 г. (т.е. „открит въпрос” е какво мисли по това БПЦ) Важна тема за разрешение от Събора на Предстоятелите се прие на срещата, че е въпросът за председателството  на Събора, което според Пергамския митрополит Йоан, съгласно Свещеното  Предание, каноните, църковната история и традицията на Вселенските събори, е право на Вселенския патриарх, а не да има колективен орган, който общо  да председателства Всеправославния събор, което предложение дава Руската  православна църква (втори „открит въпрос” е какво е становището на БПЦ по тези различни схващания на Константинопол и Москва) … От Вселенската Патриаршия искат на Събора на Предстоятелите да се реши как  ще бъдат вземани решенията на Светия и Велик Събор, като Константинополската църква предлага те да не бъдат вземани с единодушие, а с обикновено  мнозинство, така както са вземани всички решения на Вселенските събори. Като ясна позиция и становище БПЦ – БП трябва да има относно 4 пункта: Председателство на Събора, начин на вземане на решения, състав на Събора и брой на темите, които ще бъдат разисквани и решавани (ето ги „въпросите” в синтезиран вид). Относно този въпрос  Вселенският патриарх моли за по-енергично действие от страна на БПЦ – БП на даване на отговори на запитвания, тъй като нито една Православна църква  освен Българската не дава ясни отговори с огромно закъснение (това е първият упрек към БПЦ).  Тук като мнение патриарх Вартоломей изрази, че прави лошо впечатление за  слабото присъствие на БПЦ – БП в междуправославния диалог и за пълно отсъствие от междухристиянския и междурелигиозния диалог, като тук той посочи, че в срещите във връзка с междуправославните отношения, ако БПЦ – БП  не присъства, то съгласно Всеправославно решение от 1986 г., подписано и от  Българската църква, всеправославни решения ще се вземат без нея (вторият упрек). Патриарх Вартоломей отправи молба БПЦ – БП да реши да възстанови участието си в  ССЦ , за да бъде там православната позиция единна. Като особено важен въпрос, имащ голяма тежест и огромно значение, патриарх Вартоломей посочи богословския диалог с Римокатолическата църква, като  настоява БПЦ – БП да участва в него, защото тя е единствената Православна  църква, която не присъства в този диалог. Той спомена, че с най-крайни и консервативни позиции е Грузинската Патриаршия, но въпреки това тя участва  изключително активно с достойна делегация и винаги изразява ясно своята позиция. Беше споменато, че Св. Синод на БПЦ – БП има решение да не участва  в този диалог заради липсата на напредък в него от римокатолическа страна.  Отговорът бе, че това не е вярно и много решения на католически синоди все повече ги доближават до нас. Митрополит Йоан изтъкна, че е нужно да водим диалог с тези, които са различни, а не с тези, които са едномислени, особено ако той е на богословско ниво. Патриарх Вартоломей препоръчва, че синодалните архиереи в България би било добре да разберат, че 1000 г. на разделение и на тежки исторически обстоятелства в различни исторически периоди и за  едните, и за другите са ни направили различни и са ни разделяли един от друг, а не защото хората имат различни религиозни убеждения и богословски възгледи. Сега резултати има и трябва да продължим пътя, заяви Патриархът и попита защо един православен трябва да изпитва страх, след като правилно слави Бога и като християнин изпитва любов към всички. Патриарх Вартоломей  заяви, че ние сме в ХХI век и този особен век налага задължението на Църквата тя да го облагороди, защото фанатизмът и войната, социалното неравенство и честите промени са етични проблеми и сме призвани да търсим всички хора  с добра воля. Тук Патриархът отправи молба към българския Св. Синод, сега с неговия нов Председател – Българския патриарх, да бъде отворена една нова страница от българската църковна история и да не се допусне той – Патриарх  Вартоломей – да се чувства оставен сам. Патриархът заяви, че диалогът е свидетелство на истинността на вярата и попита дали БПЦ – БП отказва да свидетелства за истинността на вярата, при условие че през 1986 г. блаженопочившият патриарх Максим е подписал Всеправославно решение за участие на Българската църква в междухристиянския диалог (третият упрек и следващият важен „открит въпрос”). На срещата бе отправена официална устна молба по повод наличието на такава от страна на етнически гърци, живеещи в българското южно Черноморие, да бъде разрешено поне един път в месеца да бъде извършвано богослужение  на гръцки език. Патриархът сподели, че е бил силно огорчен, когато е поставил този въпрос на покойния патриарх Максим и той му отговорил, че „няма нужда”. Вселенският патриарх изтъква, че той е дал благословение да бъде редовно отслужвано богослужение на български или на църковнославянски език за българи, живеещи в диоцеза на Вселенската Патриаршия, като даде пример с островите Крит и Родос, и според него братските взаимоотношения между двете Църкви, когато се налага, е хубаво да бъдат на равни начала. Като тревожна тема (нека се забележи мястото на тази „тема” в цялостния ход на разговорите) Вселенският патриарх изтъкна поставянето на паметник  на екзарх Антим в Одрин, което не е станало с негово знание и за който той настоява да бъде премахнат, тъй като според него в диоцеза и Вселенската Патриаршия е недопустимо да съществува паметник на йерарх, който е разрушил каноничните връзки между двете Църкви. На този въпрос членовете на  българската църковна делегация дадоха отговор, че този паметник не е поставен нито с благословението, нито със знанието на БПЦ – БП, а е поставен от  патриотичната организация – Сдружение на тракийските българи (т.е. БПЦ вече е отговорила на този въпрос и го е пренасочила към компетенциите на българската държава, която патр. Вартоломей не запита при посещението си у нас този месец). Патриарх Вартоломей настоява Св. Синод на БПЦ – БП да извърши необходимото по отношение на наличието на архиерейски катедри на титулярни епископи на  Българската църква, които са неразделна част от каноничната територия на  Вселенската Патриаршия, и отправя молба те да бъдат премахнати и заменени с такива, които са присъщи за каноничната територия на БПЦ – БП. Като примери патриархът посочи Адрианополската катедра, която има свой каноничен  митрополит (т.е. в диоцеза на Константинополската патриаршия), и Траянополската катедра, която също има свой каноничен митрополит. Като особена молба патриархът моли за съдействие пред българската държава реликвите, взети от българската армия през Първата световна война от днешните територии на Р. Турция (очевидно грешка – Р. Гърция), каноничен диоцез на Вселенската Патриаршия, да бъдат върнати в храмовете, от които са иззети (ето единственият от „въпросите”, който патриарх Вартоломей постави в София, и то, както всички разбраха, не на църквата ни).