Райски остров с предусещане за хорър/трилър/мистерия? Това сме го „играли“ вече, дори многократно. Удивителното е, че всеки път сме склонни отново да се хванем на „хорото“, стига да ни бъде поднесено със стил, атмосфера и предразполагаща обстановка, което дебютантката зад камерата Зоуи Кравиц успява да постигне. В подобен контекст винаги подхождам с очакването какво още може да се случи на луксозен остров и колко по-различно може да сработи въображението на автора. В случая с „Мигни два пъти“ завръзката беше бохемски обещаваща, развръзката – популистки разочароваща, но епилогът реабилитира финалния привкус.
Младата сервитьорка Фрида получава покана за неочаквана почивка на частния остров на магнат със съмнителна репутация, по когото е тайно увлечена. Двете с приятелката си Джес се озовават в компанията на десетината привилегировани край басейна, сред безгрижното изобилие от шампанско, вкусна храна, спа процедури и див купон. Обезпокоителни детайли и мрачни намеци, пръснати из фабулата, са предназначени да държат зрителското внимание нащрек. После нещо се случва, разбира се – един човек изчезва и това изостря и вниманието на Фрида… Дали тя ще спре да играе по правилата, дали ще се измъкне жива и здрава да разказва, дали изобщо някой ще оцелее (много ли издадох?!) и ще се върне в цивилизацията – на зрителя се пада възможността да предусеща до каква степен ще се разгърне трилърът и в каква доза ще „избие“ хорърът.
„Мигни два пъти“ е от онези сценарии, които не бива да се разкриват предварително, не само за да не се развали изненадата на замисъла, но и за да се съхрани неопределеността на усещането в кой жанр ще продължи и в него ли ще приключи киноразказът. Същевременно трудно е да се коментира „поуката“ от историята, нейната целесъобразност или ефективност, ако избягваме споменаването на ситуациите, които я провокират… Трилърът във всичките му измерения предполага съспенс и не изисква морално послание, следователно филмът на Зоуи Кравиц печели точки за драматургична задълбоченост (може би). Защото в даден момент става очевидно, че „Мигни два пъти“ има послание, което надхвърля правилата за психотрилър. Но именно неговата ангажираност със злободневния феминизъм разваля качеството на интригата след кулминацията. И едва универсалният сарказъм на „послеслова“ възстановява оригиналния потенциал на сюжета, отвъд déjà-vu-то на морално-нормативните свади и злоупотреби.
В един неусетно завладяващ климат на сладострастие, заплаха и гняв Зоуи Кравиц енергично завихря понятията травма, памет, забрава, прошка, които тъкат основата на своеобразна метафора. Може да не ми допадат изборът на кошмар (клише №1, от обществено-социален порядък), нито последствията от разразяването му (клише №2, от филмов порядък), но трябва да призная, че режисьорката добре се е постарала да създаде и контролира шеметното покачване на напрежението, както и усещането, че зрители и персонажи са уловени едновременно в капана на безвремието.
Независимо от недостатъците на фабулата си „Мигни два пъти“ разполага с два безспорни коза: Чанинг Тейтъм и Наоми Аки. „Токсичен мъж“ (според модерния английски израз), поел по пътя на изкуплението, технологичният милиардер Слейтър Кинг предоставя на Тейтъм (неособено широкоспектърен актьор) възможност да се впусне в една от най-двусмислените роли в кариерата си. Обгърнато в игра на светлосенки, лицето му е едновременно лениво приветливо и енигматично, и заедно с цялостното му екранно присъствие напомня за „лошото момче“ Мики Рурк. Възможно е персонажът да е събирателен образ от мнозина реално съществуващи властни богаташи, но в пределите на филма Слейтър и поведението му са истинската мистерия, която движи интригата, редом с желанието на зрителя да разгадае тайната на този остров.
От своя страна, Фрида на Наоми Аки (може би сте я гледали като Уитни Хюстън в „Искам да танцувам с някого“) е невероятно попадение. Ококорено-невинният поглед на големите ѝ черни очи веднага я превръща в идеалния герой, с когото да се идентифицирате – непредубедения наблюдател, който ще изследва потайностите на мястото заедно с вас. Същите тези очи на изразителното ѝ лице, които често се премрежват от тъга, безпокойство, удивление или под въздействието на алкохола и наркотиците, ѝ придават излъчване ту на прехласната фенка, ту на уплашена жертва, ту на потенциален психопат… Ех, ако Зоуи Кравиц беше оставила на острова само Слейтър и Фрида…, но това е друга история.
При по-внимателно взиране „Мигни два пъти“ съдържа доста недоразвити и неизползвани хрумки, ситуации и персонажи. Но зрителите няма да забележат това. Ритъмът, подсигурен монтажно, както и добрият усет за съспенс и необяснима тревога, поддържат втория план на (предполагаемата) мрачна реалност, която наднича иззад разкоша и епикурейското всекидневие на домакина и неговите гости. Контрастът отброява минутите до развихрянето на трилъра. Изтърпете развръзката и след епилога (може би) ще възприемете филма от друг ъгъл.
