0
3628

Отворено писмо до Боил Банов

Уважаеми господин Банов,

Обръщам се към Вас, защото в последната сесия на сценарната комисия за игрално кино към НФЦ бе извършена груба машинация, бе нарушена елементарната професионална етика от две участнички в комисията и по най-нахалния начин ни бе вменено пълно неуважение към професионалния морал. Със своето участие в комисията, със своите субективни оценки Елица Петкова и Мина Милева предрешиха победителите в конкурса.

Механизмът за намеса и подмяна, който бе използван, е пределно лесен и прост, но безкрайно ефективен. При нормални, общо взето близки, макар и различаващи се оценки, дадени от останалите членове от журито, Елица Петкова и Мина Милева присъждат максимални оценки на няколко подбрани от тях сценарии, а на почти всички останали проекти с добре пресметната тенденционност и субективна надменност дават с 30–40 точки по-ниски оценки. Така те ги лишават от какъвто и да е шанс да се класират. Това е не просто очевидно, то е очевадно повлияване върху резултатите. Със своите пристрастия двете „съмишленички“ Елица Петкова и Мина Милева всъщност обезсмислят участието на останалите членове на журито и тяхната професионална работа, и на практика сами предрешават всичко. Питам се защо бяха похарчени излишни средства, когато и без участието на останалите седмина членове на комисията резултатът би бил същият? 

Доколкото зная Елица Петкова живее в Германия, а Мина Милева – в Англия. Предполагам, че това им дава измамно самочувствие, граничещо с надменност. Те може би имат някакви лични постижения, но творческите и професионалните им биографии са доста скромни, участието им в българското игрално кино е семпло, незабележимо е присъствието им в националната ни култура. Тяхната съмнителна професионална значимост се доказва и от факта, че никой истински творец, който има достойнство, който вярва в творческите си способности, във високите възможности и призвание на таланта си, не би приел да съучаства в толкова недостойна, ще повторя, до глупост игра, не би заложил така видимо името и авторитета си в тази явна фалшификация и подмяна.

Този начин на предизвестено разпределяне на и без това недостатъчните средства за кино с нищо не допринася за реалното развитие на българското игрално кино. Напротив, тенденцията да се правят изключително и само „фестивални“ филми най-вероятно ще отблъсне зрителите и при прожекция на български филми киносалоните съвсем ще опустеят. Мнозина известни кинотворци реагираха остро на това скандално опорочаване на пролетната сесия за игрално кино в НФЦ, а големият, знаков филмов оператор Венец Димитров, член на комисията, дори я напусна, защото не е съгласен с тези лишени от всякаква логика и справедливост оценки.     

Смятам, че е необходима Вашата намеса, че работата и резултатите от тазгодишното пролетно журиране на комисията за игрални филми в НФЦ трябва да бъдат проверени от компетентни лица. И моля, не ми отговаряйте, че НФЦ е самостоятелна агенция. В противен случай оттук насетне в тези комисии ще е възможно всичко. Макар че да се измисли, организира и осъществи по-голямо и нагло безобразие едва ли ще е възможно.

Владимир Зарев е роден през 1947 г. в София. Автор е на романите „Битието“, „Изходът“, „Законът“, „Поп Богомил и съвършенството на страха“, „Лето 1850“, „Светове“, „Разруха“, „Орлов мост“, „Чудовището“ и др. Главен редактор е на списание „Съвременник“. Носител на множество награди и отличия, сред които „Иван Вазов“, „Елин Пелин“, „Св. Паисий Хилендарски“ за изключителен принос в развитието на националната културна идентичност и духовни ценности, орден „Стара планина“ – I степен, почетен знак „Стоян Михайловски“ и др.

Портал Култура е готов да публикува и други гледни точки по повдигнатия проблем.