Начало Книги Отвъд класиците
Книги

Отвъд класиците

3205
Дияна Боева

С Дияна Боева, учителка по български език и литература и писателка, за нейния кабинет по литература „Георги Марков“ разговаря Даниел Пенев

Дияна Боева е учителка по български и литература в ЕГ „Гео Милев“ – Добрич. Автор на три романа – „Писма за оригами“ (2016), „Невинни“ (2020) и „Замръзването“ (2023), издадени от „Ерго“. Завършила е българска филология. В момента е задочен докторант по методика на литературното образование.

С Дияна Боева разговаряме за причините да създаде кабинет по литература на името на Георги Марков в ЕГ „Гео Милев“ – Добрич, за смисъла от четенето на автори, които имат свое лице и се осмеляват да творят извън системата и клишетата, за литературата като инструмент за култивиране на нравите и изграждане на гражданско самосъзнание и за ролята на учителя като наставник, който разкрива нови хоризонти пред учениците.

Как и защо решихте да създадете кабинет по съвременна българска литература на името на Георги Марков в ЕГ „Гео Милев“ – Добрич?

Може би идеята почива в мен достатъчно дълго време. Тя е свързана с опита ми на читател, на учител, на мислещ човек, който се опитва да хване идеите на своето време. Имам интерес към съвременната българска литература и съм се чудила как не просто да отида отвъд класиците, а как да поставя съвременните автори до класическите, които учениците учат от 2–3. клас и все не доучват. Реших да създам кабинет на името на Георги Марков, за да насоча вниманието на учениците към автори от съвремието и от близкото ни минало, към по-съвременни теми на по-съвременен език, да ги провокирам да видят света около себе си, да открият автори, които по-рано не са познавали. В кабинета има фототапет, на който освен Георги Марков са представени писатели като Цветан Тодоров, Борис Христов, Яна Язова, Христо Фотев, Петя Дубарова, Екатерина Йосифова, Блага Димитрова, Виктор Пасков, Павел Вежинов, Мария Донева, Ангел Игов, Петър Чухов, Палми Ранчев и др.*

Искам учениците да разберат, че да говориш истината и да бъдеш себе си си има своята цена, да бъдат почтени и да следват мечтите си. По някакъв начин литературата поставя и тези въпроси, но не със средствата на дидактиката. Например Цветан Тодоров е българо-френски учен, който се занимава с другостта и приемането на другия; Борис Христов демонстрира неконформистко поведение – той отказва орден „Св. св. Кирил и Методий“; съветват Иван Пейчев да бъде „актуален“ по дух; през 70-те години Биньо Иванов е обвинен в упадъчност и т.н. Представените в кабинета автори, живели през социализма, излизат извън социалистическия реализъм, имат свое лице, себеосъществяват се чрез своите книги, имат по-различно поведение и търпят определени последствия заради това. Езикът им е съвременен и свеж, в същото време изисква задълбочаване. Сещам се за стихосбирката „Прости сетива“ на Иван Методиев и обяснението на автора, че поезията съществува без никакво основание. Не разбирам защо в някои среди битува мнението, че простото говорене е повърхностно. Всъщност е изключително трудно да говориш достъпно. Ако можеш да постигнеш тази достъпност, значи имаш добра основа, познаваш материята. Според мен прекалено сложното говорене показва неспособност. Да отбележа: не всички автори са лесни за възприемане.  

Самият кабинет беше създаден по Национална програма „Осигуряване на съвременна, сигурна и достъпна образователна среда“ на Министерство на образованието и науката (МОН). Стартирахме през лятото на 2023 г. и идеята ни беше одобрена. Нищо сложно не са документите. МОН предлага някакви възможности, към които трябва да посегнеш и да разбереш как да ги реализираш.

Защо избрахте Георги Марков за патрон на кабинета? Какво прави творчеството му толкова актуално, защо според вас учениците трябва да го четат?

Георги Марков хем е обединяваща фигура, хем носи в себе си един заряд от истини, които сметнах, че ще бъдат по-близки до учениците. Той има една забележителна книга – „Задочни репортажи за България“. Според мен тя трябва да се чете в гимназиалния етап. Сега си давам сметка, че в кабинета поставям отделни акценти – не Цветан Тодоров срещу Георги Марков, защо единия или другия, всички се допълват.

Да, но вие знаете, че дълго време се обсъждаше включването на Георги Марков в учебната програма и макар той да влезе в учебниците, се изучава ограничено.

Изучава се това, което аз преценя да дам. Например вече има работа с познат и непознат текст. Има образователни цели, които мога да постигна с тези автори, мога да ги постигна и с други автори – т.е. дава ми се свобода, обаче човек трябва да посегне към различни неща. Литературата не е конспектът, който ми дават, а начинът, по който го адаптирам спрямо нуждите и интересите на учениците. Да речем, на някои контролни давам четене с разбиране, свързанo с Георги Марков, сравнявам го и с други автори. Между другото, освен Георги Марков в учебната програма присъстват и други автори от фототапета, като Петя Дубарова, Христо Фотев и Виктор Пасков.

Ако съдим по биографията и книгите на авторите, представени в кабинет „Георги Марков“, вие сякаш се опитвате да внесете елемент на гражданско образование в часовете по литература и литературните дискусии в училище. В същото време има отделна дисциплина „Гражданско образование“. Правилно ли би било да се каже, че вие разглеждате гражданското образование – т.е. възпитаването в универсални човешки ценности, изграждането на чувство за лична отговорност и за общностна принадлежност и насърчаването на гражданската активност – като нишка, която би трябвало да свързва всички учебни предмети?

Аз разглеждам гражданското образование като основа за всеки предмет от хуманитарния цикъл. Литературата носи в себе си и история, и философия, и гражданско образование. Ученето трябва да е като дишането – да се случва естествено, а не: „Ученици, започваме гражданско образование“. Много е важно учителят да е автентичен, а автентичността се постига чрез изключително добра подготовка. Трябва да знаеш какво правиш.

Как реагираха учениците на появата на кабинет „Георги Марков“ преди няколко месеца? А колегите ви в гимназията? Какви дейности се провеждат там?

Кабинетът предлага една много приятна среда и учениците се чувстват уютно. Самата аз си водя всички часове там. Когато ме няма, влизат и колеги. Някои ми водят учениците си да им разказвам за авторите от фототапета. Групата ми по творческо писане се събира там в петъците. Всички автори от фототапета присъстват с ключови книги във витрините в кабинета. Витрините са отворени за всеки, който иска да разгледа някоя книга. Някои ученици харесват едно, други – друго. Например организирахме събитие за Деня на европейските автори и си спомням, че една ученичка си избра Александър Геров, друга – Поли Муканова, трета – Палми Ранчев, четвърта – Здравко Кисьов, пета – Мария Донева. Аз им показвам книгите и ги оставям сами да посегнат към тях. С литературата е така – не да следваш конспекта, а да покажеш книгата. Ако е обратният вариант – следваш конспекта, но книгите ги няма, нищо не се получава. Четенето на художествена литература се свързва с повече усилие и оттам насетне се изгражда ценностен модел. Литературата възпитава и изгражда емоционална интелигентност инкогнито. Чрез нея ние опознаваме света.

Биографичният наратив за авторите също е полезен за редовните и за профилираните часове. Той е достъпен чрез QR код на всеки чин, отвеждащ към Речника на българската литература след Освобождението, изработен от Института за литература на Българска академия на науките (БАН). Има и QR код към антологията „Различната българска литература“, която включва есета и доклади на наши ученици.

Във време на почти неограничен достъп до всевъзможни източници на информация и забавление в интернет, а и на всякакви източници на разсейване, как успявате да привлечете интереса на учениците към света на книгите?

По най-простия начин – казвам им „Добър ден“, отварям витрините и вадя книги, които да разгледаме заедно. Самият кабинет предполага общуване и с авторите, и помежду ни. На фона на целия този шум и на това бомбардиране на сетивата може би идва времето на една по-кротка, по-обикновена, по-смилаема емоция. Книгата успокоява, превръща човека в едно по-култивирано същество. Навлизането на технологиите в живота ни прави все по-напрегнати, все повече излиза извън мярка. Не мога да кажа, че всички ученици реагират, но някои откриват своите текстове, не само онези с гражданска позиция или които се вълнуват от книги, а и такива, които изобщо не се вълнуват от книги. Спомням си, че на мои ученици, които завършиха още преди да направя кабинета, им прочетох писмото на Георги Марков до Любомир Левчев. Само каква тишина настана. Би звънецът, а те продължават да стоят като вцепенени. Тогава си дадох сметка, че е добре „задочните репортажи“ и есетата на Марков да стигат до учениците.

Иначе учениците се вълнуват от всякакви теми – любовта, лутането, самотата, отчуждението между хората. Просто имат нужда да бъдат насочвани, а не целесъобразно обработвани. Защо на мен ми се получават литературните четения? Защото аз вадя стихосбирките и им казвам: „Елате да избираме“, ама като избираме, ние четем и те преминават през няколко текста, преди да стигнат до „своя“ текст. Някой път ми казват: „Искам вие да ми изберете, аз ще си отворя QR кода да прочета повече“, и защото аз ги познавам, те са много доволни, като им избирам текстове за някое литературно четене. Има моменти, в които им давам да ми разказват за фентъзита и прочие книги, които четат. Аз не отричам нещата, които те четат, обаче и те не отричат тези автори, които им представям, разбират, че няма да им навреди, ако познават повече от тях. Работили сме и с Ученическия институт на БАН, печелили сме награди с два доклада за Георги Марков – „Творчеството на Георги Марков: от соцреализма до „Репортажите“ и „Задочни репортажи за България“ от Георги Марков: чувство за непоносимост към колективния фалш“. Те са включени в книгата „Различната българска литература“.

В едно ваше интервю казвате, че идеята за създаването на кабинета се е родила от разбирането ви за вас и вашите ученици като читатели на стойностна литература, което не означава непременно популярна литература. По какъв начин се опитвате да ориентирате учениците сред хилядите книги, които се появяват на пазара всяка година?

Мое правило е да не рекламирам глупостите. Изтласквам ги, като говоря за добрите примери за литература с висока художествена стойност, не за елитарна литература. В нашето литературно битие има автори, които излизат извън канона, извън клишетата, извън това, което се очаква от тях, и правят литература заради себе си, не непременно да се харесат на огромен брой читатели. Яна Язова се затваря и казва: „Няма да ви пиша стихотворения за Георги Димитров“. Георги Марков си тръгва от България с ясното съзнание, че не желае повече да прави компромиси. Цветан Тодоров си тръгва, защото му е ясно, че няма да може да се впише в средата у нас. Това са автори, които рискуват. Показвайки на учениците тези автори по този начин, аз не им казвам: „Тези стават, а не вашите“, просто ги насочвам. Когато отвориш вратата за подобна литература, тя сама си пробива път.

Къде е мястото на образованието по литература, по изкуства и по хуманитарни науки като цяло в епохата на информационните технологии, изкуствения интелект и т.н.? Сякаш много хора не разбират защо трябва да четат книги и да говорят и да пишат грамотно, когато това не им носи непосредствени ползи или предимства в работата, особено в задвижвания от числа и данни ИТ сектор.

Технологиите са средство, не самоцел. Опасно е да боравиш само с технологии и с числа или да възпитаваш у младите единствено и само стремеж към прагматизъм. Книгите и хуманитаристиката са смисълът, душата на ежедневието. Пристъпиш ли в света на хуманитаристиката, ти пристъпваш към себе си, пристъпваш към другите. Не става само с математика, не става и само с хуманитаристика, но хуманитаристиката е в центъра.

Вашите думи ми напомнят, че в нацистка Германия е имало добри математици, инженери и други специалисти, само че една част от тях са създали газовите камери и са търсели възможно най-ефективния метод за изтребление на милиони хора.

Важно е за какво употребяваме нещата, до които се докосваме, в това число и знанията и уменията, с които разполагаме.

С какво биха могли да ви бъдат полезни хората, които четат това интервю, намират смисъл в това, което правите, и искат да ви подкрепят?

Ако някой иска да помогне, може просто да ме попита какви книги искам да поръчам за кабинета. Моето начинание не е кампанийно, аз съм бегач на дълги разстояния.

* На фототапета в кабинета са представени следните писатели: Георги Марков, Цветан Тодоров, Борис Христов, Яна Язова, Христо Фотев, Петя Дубарова, Здравко Кисьов, Иван Методиев, Екатерина Йосифова, Биньо Иванов, Иван Ланджев, Елена Алексиева, Иван Цанев, Антон Баев, Блага Димитрова, Иван Пейчев, Иван Радоев, Мария Донева, Михаил Вешим, Владимир Зарев, Поли Муканова, Азиз Таш, Мартин Петков, Иван Теофилов, Любен Станев, Виктор Пасков, Елин Рахнев, Ангел Игов, Владо Даверов, Павел Вежинов, Александър Геров, Палми Ранчев, Петър Чухов и Георги Рупчев

Даниел Пенев е журналист, преводач и редактор. Автор на книгите „Хората, които променят България“ (част I – 2019 г., част II – 2022 г.), „От нас зависи“ (2020) и „Да тичаш към себе си“ (в съавторство с Краси Георгиев, 2021). Като преводач от английски език работи по книги като „Дарът“ на Едит Егер, „Забави темпото!“ на Карл Оноре и „Обещанието на един молив“ на Адам Браун.

Свързани статии

Още от автора

No posts to display