Новото правителство на България записа като дата на своето начало четвърти май.
Още в най-ранната питагорейска традиция четворката се умозре и разбира като завършеност и изпълненост. Както казва Аристотел в своята „Метафизика“, за Питагор и питагорейците всяко число, взето само по себе, е някакво качество, а не само определено количество. Така че, взета просто като 4, и значи в ейдетичен, а не в материален план, четворката е една качествено определена природа (фюсис). Или, казано иначе, четворката е не само едно съставно единство от изграждащи го елементи, едно множество, количество от свързани части, тя е и нещо друго и нещо повече. Тя е ейдос.
Четворката е ейдосът, смятал Питагор, на хармоничната завършеност и на справедливостта. Затова, когато нещо започва на четвърто число, неговото начало е чисто, а четворката вещае и обещава добро и успешно бъдеще, в което начинанието ще постигне целите си, ще се завърши.
Между другото, до края на живота си Джон Адамс и Томас Джеферсън единодушно твърдели, че Декларацията за независимостта е била подписана не на 2-и, а на 4 юли 1776 г. И двамата остават в историята като президенти на Съединените щати. И двамата си отиват от този свят в един и същи ден – на 04. 07. 1826 г.
Интересно е и това, че погледне ли се историята на административното делене, въведено в следреволюционна Франция, ще се види как нейната територия бива поделена на департаменти с декрет от 22. 12. 1789 г., чието прилагане започва на 04. 03. 1790 г.
Иначе, ако сега измервахме времето по френския революционен календар, в който новото летоброене започва уставно на 22. 09. 1792 г., вчерашният четвърти май щеше да е най-вероятно петнайсетият ден от месец флореал в двайсет и третата декада на двеста двайсет и петата година от Началото.
Знае се колко силно изкушени са били инженерите и строителите на революционна Франция от древните знания за природата на числата ,както и че са били под властта на очарованието в ейдетичната същност на четворката. Особено тогава, когато е ставало въпрос за обществени дела и за начинания, на които е трябвало да се придаде святост. Секуларна святост, разбира се.
А сега отвъд числата. Със сигурност не е нужно знание, което да е mathema от питагорейски тип, за да се разбере, че ако одобреният вчера от 44-то Народно събрание кабинет не изкара своя гарантиран му от Конституцията четиригодишен мандат, това няма да е никак добре за България. Защото:
- По-нататъшното икономическо развитие на страната се нуждае в момента без никакво съмнение от управление, в което поне през следващите четири години няма да се наблюдават резки отклонения и обрати. Сега има нужда от действия, които, веднъж започнати, в последствие няма да бъдат прекъснати. По средата, както сме свикнали да казваме. За да може позитивните тенденции по отношение на растежа в икономиката да се запазят.
- Председателството на Съвета на Европейския съюз е задача, която фокусира вниманието, мобилизира и респектира, но не толкова със своята сложност и трудност, колкото с това, че предоставя огромни шансове, които задължават да бъдат използвани в максимална степен. Грамадни шансове за изява на страната, както е ясно. Голямото предизвикателство, пред което председателството изправя България, е в това тя да се възползва възможно най-пълноценно от тази своя „промоция“. Защото, колкото и да звучи странно, дори в някои от европейските институции знанията за българската действителност, за нивото и динамиката на развитие на страната през последните десет години продължават да са или направо рудиментарни, или карикатурно неадекватни. Същото важи нерядко дори и на ниво бизнес елити и кръгове, които се интересуват от това да развиват трайно свой бизнес в България. Може да се каже, че, като се изключат най-високите политически етажи в отделните европейски страни и в Брюксел, както и твърде ограниченият кръг на експертите, работещи за основните европейски институции и занимаващи се специално с България, непознаването на базисни елементи от участието на страната в общоевропейските процеси, е типично дори за европейското експертно чиновничество от среден и по-нисък ранг, както и за топ мениджърите на много от големите европейски компании.
2018 г. ще промени рязко картината, ще направи България много по-явна и знайна, и точно тази перспектива прави председателството на Европейския съюз толкова задължаващо за новото правителство на Бойко Борисов. Но пак същата тази перспектива предполага и налага непосредствен континуитет и бързина при преработването и експлоатацията на постигнатото за периода на председателството. Континуитет в управлението, гаранция за който естествено са оцеляването на правителството и на парламентарната подкрепа за него.
- Накрая бих поставил нещо, което не отстъпва по важност на първите два отбелязани пункта. Дори напротив, превъзхожда ги. Става въпрос за вероятността евентуална нестабилност на управлението в България през мандата на това правителство да бъде експлоатирана незабавно и настървено от вътрешни и външни актьори за целите на антиевропейското политическо действие от една страна и разклащането на българския авторитет и позиции в Европа, от друга. И без това опити за злоупотреба с името на България във връзка с дестабилизационните процеси в Македония вече бяха направени, така че клатенето, люлеенето и подтикването към деконструкции със сигурност ще се засилят още във втората половина на тази година с цел своевременно компрометиране на българското ротационно председателство. Тук е важно да се подчертае, че активност в тази посока ще произлезе и от точки вътре в самия Европейски съюз. Това не бива да бъде подценявано. Ето защо здравината и устойчивостта – или съответно нестабилността – на правителството за периода на целия му мандат ще дадат пряко отражение върху очертанията на фигурата, с която България ще излезе на сцената след края на „ Европа 2020 “.
Мисля си, че и предложената тук рехава скица е напълно достатъчна, за да прозвучи оправдано следното заключение: наистина ще е добре третият кабинет „Борисов“ да завърши своите четири години.
