Начало Книги Отглеждане на падащи звезди
Книги

Отглеждане на падащи звезди

2962
Петър Чухов

„Тишината е спяща красавица“, Петър Чухов, редактор Георги Господинов, оформление Капка Кънева, издателство „Жанет 45“, 2023 г.

„… дълбоко в себе си отглеждам / падащи звезди“ признава лирическият аз в едно от стихотворенията в новата поетическа книга на Петър Чухов. Книга, която отново ни среща с обикнати от поета и важни за лирическия му свят образи, теми, въпроси.

„Утехи“ и „Пространства“ – така са озаглавени обособените две части на стихосбирката. Обособени по-скоро като емоционален тон, структурираност, отношение към времето. Но те – и това няма как да е другояче при концептуален поет като Петър Чухов – са свързани тематично и като образност.

В познатия ни лапидарен стил поетът разкрива онези малки утехи, малки, но същностни за неговия свят, които го правят жив и цялостен. Това е „светлината която / въпреки всичко / не иска / да си отиде“ или възможността „да хванеш / някого / за ръката“, да знаеш, че „звездите / ще продължават да падат / дори когато / вече нямаш / желания“.

Тъгата е тиха, някак неизбежна, животът не винаги ще отговори на желанията ни, нещо повече – ще предложи и тъмното си лице: „Случва се / на най-здравия клон / някой / да се обеси“. Понякога не можем да избягаме от абсурдността на съществуването.

Но винаги я има тази утеха, че нежността, близостта, любовта ще са светлината, която ще дава надежда, ще осветява пътя, независимо че той води и към смъртта.

Втората част на стихосбирката – „Пространства“, осмисля изминатия път, някои от стихотворенията в нея са своеобразна равносметка – „след толкова живот / дали съм / наполовина пълен / или / наполовина празен“. В нея преобладава елегичният тон, човекът е сам, повече питащ се, отколкото знаещ отговорите. Листата, които в „Утехи“ вятърът прави „щастливи / докато падат“ и това е смисълът да е тук, в „Пространства“ носят тъга, на която лирическият герой се е оставил.

Съзнанието за крайност, за тленност е силно в пространствата на лирическия свят на Петър Чухов. Понякога звучи дори тъжно-обречено – „Ще си отида / като почивен ден / зад мен ще остане / празната автогара / ще захлопнат гишето / за билети…“

Но и тук, както в първата част на „Тишината е спяща красавица“, светлината винаги „намира теб“. Любовта, тази „вятърна мелница“, тя е тази, която винаги е в нас, и чрез нея човекът знае, че може да спаси „всяка падаща звезда / с желанието си“.

И когато нямаш думите, които да изрекат същностното, трябва да избереш мълчанието. То също може да го „изговаря“.

Целостта и чудесната поетическа споеност на тази книга на Петър Чухов идат и от придържането към повтарящи се основни образи. И така големите теми за любовта, живота, пътя и смъртта придобиват по-голяма дълбочина на осмислянето и красота на изразяването.

*
Някой цял живот
търси човек
и в самотата
намира Бог
друг цял живот
търси Бог
и в самотата
намира човек

трети цял живот
търси себе си
и в самотата
намира звезда

да го завие
със светлината си.

Катя Атанасова е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, специализирала е „Културни и литературни изследвания“ в НБУ. Работила е като преподавател по литература, литературен наблюдател на в-к „Капител“, после редактор в „Капитал Лайт“. Била е творчески директор на две рекламни агенции, главен редактор на списанията EGO и Bulgaria Air. Има издаден един сборник с разкази – „Неспокойни истории“, С., 2006, „Обсидиан“. Автор е на пиесата „Да изядеш ябълката“. Нейният разказ „Страх от глезени“ (Fear of Ankles), в превод на Богдан Русев, бе селектиран за годишната антология Best European Fiction на американското издателство Dalkey Archive Press, която излезе в началото на 2014 г. Води спецкурсове в СУ и НБУ.

Свързани статии