
„Предречено да приключи / мъртво. Неразбиране на тленното“, изложба на групата Answer 51, СБХ, „Шипка“ 6, 4–24 май 2023 г.
Групата млади български художници, която още с наименованието си даде отговор за „смисъла на вселената, живота и всичко“ по аналогия със свръхкомпютъра от „Пътеводител на галактическия стопаджия“, направи нов подстъп към неговото тълкуване. Answer 51 навлезе в темата за преходното и безпределното в изложбата си „Предречено да приключи / мъртво. Неразбиране на тленното“ на „Шипка“ 6, от 4 до 24 май. И докато светът продължава да спори и спекулира около числото 42, дадено от Дъглас Адамс – дали е простичък абсурден отговор, отъждествяващ единствено себе си, или дълбоко конспиративна житейска истина, 51 все повече ни доближава до сърцевината на живота и изкуството като част от „всичко“. След обещаващо силните проекти „Никога не мислим за бъдещето. То идва достатъчно бързо“ и Erotica Universalis от 2017 г., в които групата оформи своето откровено, философски ориентирано присъствие на художествената ни сцена, новата тема, обединяваща разнородните индивидуални търсения, идва някак естествено. Бъдещето и настоящето, еротиката, а сега – есенцията на битието, неговата изначална предразположеност към тлеене, възобновяване, безспирна динамика и цикличност. И с всяка изложба групата заявява категорично своето разбиране – „отговор“ за изкуството, изкристализирало и в кураторския текст на художничката Яна Стойчева: Ако вярваме, че изкуството е изповед, а не проповед, то единственият случай, в който имаме правото да определим стойността на едно художествено произведение, е когато сетивата трудно ще ни подведат в нашия опит да открием на кое от двете сме публика.
Изложбата на Answer 51 се придържа към изповедната форма на художествените изследвания и открития. Седморката настоящи участници – Северина Енева, Трепка Петкова, Яна Стойчева, Марта Райхел, Константин Костов, Тина Хамзе и Мая Стойкова, работи встрани от ярките социални жестове и явната прагматичност, посвещавайки усилията си на „големите теми“, общочовешките идеи и действителността в нейната пъстра множественост и дълбочини. В картините им няма идеологическа дидактичност, делнична критика, чувство за вина. Напротив, виждаме непосредствена жизненост и правдиви умозрения, извиращи от вътрешната необходимост на всеки от тях. Те не се опитват да ни убеждават в една конкретна представа, а предлагат прозорец, през който да погледнем навън/навътре и да анализираме заедно с тях. Искреността е в основата на творчеството им и основният критерий, с който работи (само)оценката им. И това не е искреността на самодоволната бъбрива суета, а искреността на мислещото съзнание, обуславящо себе си, на твореца, пресъздаващ живота с всичките му оттенъци и нюанси. Именно тази откровеност според Яна Стойчева е единственият компас, с който можем да се ориентираме в света на изкуството, особено в епохата след неговия „край“. Надеждата за „по-добро време“, за висота на критическата мисъл, за преоткриване на естетически норми в изкуството, за пораждане на нови художествени стойности, за достигане на следващо стъпало, не е достатъчна, защото съдържа форма на абдикация, пише тя. Да разчитаме на очакванията за внезапен прелом в живописните открития и въобще за по-доброто бъдеще е колкото осветяващо пътя напред, толкова безпредметно и стагниращо. Художниците от Answer 51 обаче вярват в „непреходния фин инструментариум на духа, „изваял“ човешката ни същност“, те се обръщат към непреходното, вечното, живота, оставащ след и пораждащ се от тленните живеещи, предусещайки, че точно там се крие истината за изкуството, двигателят, задвижвал историята му дотук. Естетическото е всъщност автентично преживяване, търсило начин да намери своята най-подходяща форма.
Това долавяме и в картините, представени в залата. Изложбата започва с граничното състояние в „След края“ на Северина Енева с грижливо подредения цветен интериор на фона на сивите бетонни блокове и завършва с „Река Лета“ на Мая Стойкова – пределната река на забравата от древногръцката митология. Но не единна река, а многофасетъчен поток, рефериращ безбройните краища, случващи се ежеминутно. И в центъра – платната на самата Яна Стойчева, носещи балансираната парадоксалност на живота – изчистения иносказателен планински връх в „Изкачване“ (включващ и „побелялото“ спускане), засмукващото всичко в „Едно небе над всички ни? / Сблъсък и възобновяване“ и разлагането и надеждата във впечатляващото с разнородни живописни техники платно „Нигредо / нова година“. Така на няколко нива изложбата говори за вечната цикличност и обновление на живота. Екзистенциалната последователност виждаме и в платното на Северина Енева „Ще трябва да изчакам“ със силно въздействащата снежна виелица, затворила човека у дома – едно напомняне, че времето за действие и времето за усамотяване и съзерцание се редуват в хармонична цялост. Моментите, в които животът сякаш е „на пауза“ – заради пандемия, лошо време или друго обстоятелство, са неделими от останалите и имат равностойно значение.
Темата за живеенето, което оставя своите белези по един или друг начин като краткотрайно явление с далеч по-продължителен отзвук, откриваме във всяка от картините. Чудото на предреченото да приключи е в неговата способност да генерира вечното, да бъде процес от него. Такова е усещането от свръхтелесните „Бездни“ на Трепка Петкова, където временните хора се държат заедно, за да не пропаднат, и също от епичните платна на Константин Костов Mannfreundschaft I, II и III – платна, тип Брьогел, в които авторът илюстрира вечните идеи любов, приятелство, самота наред с нетрайната материя, успявайки да удържи многословието в балансирани композиции. Красотата на тленното виждаме и в натюрморта на Марта Райхел – деликатността на розовото цвете със златна вътрешност, което скоро ще се разпадне, но сега е пред очите ни. Цялата изложба държи в себе си ключове към отговора 51 за живота и всичко. Но художниците са по-изчерпателни от свръхмашината. Предават ни усещането за живеене и казват – „Опорна точка“, „Парадигма“, „Съпреживяване“, „Безкраен експеримент“ (отличаващата се с абстракционизма си Тина Хамзе). Съпреживяване. Движение. Заедност. Обич. Answer 51 дава простички отговори, но съществени, многоизмерни и очарователни.
Елиза Младенова е завършила журналистика и магистърската програма „Изкуства и съвременност (XX–XXI век)“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Понастоящем е докторантка в сектор „Екранни изкуства“ към Института за изследване на изкуствата, БАН.