Начало Идеи Гледна точка Отечество
Гледна точка

Отечество

Теодора Димова
08.09.2015
1323

TDimova

Днес ние, разединените, отново честваме деня на Съединението.

Съединението на какво? Днес ние дори не употребяваме думата Отечество. Тя звучи някак архаично, старомодно, демоде. Думата Отечeство никак не е куул. Както не са куул и думите, с които са говорили тези, чийто подвиг честваме днес.

Нашите предци са имали куража и дръзновението да се борят са съединението на една изкуствено разделена държава. Душите им са кървели от разкъсването на един народ и откъсването на исконно българските земи.

А ние днес обезобразяваме земите, за които не сме проливали нито кръв, нито дори една единствена сълза.

Над фасадата на Народното събрание е изписан националният девиз „Съединението прави силата”. Този девиз е и завещание, оставено от дейците на Съединението към поколенията. Изписан е на Народното събрание, защото именно там трябва да се ратува за съединението. А неговите обитатели днес не успяват да надскочат егоистичните си интереси, трудно успяват да завоалират цинизма и алчността си. И както тийнейджърите подражават на своите идоли, така и хората подражават на своите политици, копират цинизма и алчността им и така те се умножават.

Да, това е най-характерното свойство на егото – да се стреми да се разраства, да се уголемява, да се големее. Затова трябва да му се слагат спирачки. А държавата трябва да налага справедливи регулиращи механизми, за да няма една държава за богатите и друга държава за бедните. Като не се прави това, честваме Съединението, разединени повече от всякога.

Обикновеният човек е беззащитен.

Богатият човек е недосегаем.

Това е адското разделение днес в обществото ни. Днес имаме нужда от ново Съединение, което да хвърли мостове през зиналата пропаст между едните и другите. Съединение от друго измерение. Защото Съединението не е еднократно историческо събитие, а исторически и духовен процес.

Кое ни раздели до такава степен днес? Защо нямаме чувството за цялост, чувството за общност, чувството, че сме едно, един народ, една нация, една държава, че вървим в една и съща посока, по един и същи път? Тези неща се възпитават, за тях се работи, те се показват в поведението, а не чрез думите, проявяват се ежедневно и навсякъде от всички – това е духовният процес на съединението.

А когато мислим само за своето си, за собствено си, за изгодата си, когато материалната изгода е най-голямата ни ценност – това е ежедневно разединение!

Защо сме станали такива? Нали сме потомци на такива себеотдайни предци, жертвали живота си за Отечеството! Търся причината за всичко това. За да се възцари уродливата комунистическа власт елитът на нацията ни беше унищожен. Този духовен и икономически елит, който гради свободна България в продължение на 65 години, беше разстрелян, затрит, смазан. Беше заменен с кървав и фалшив псевдоелит, който наложи своите ценности и своя морал. След като този псевдоелит наложи тотален контрол над държавата, 45 години по-късно се трансформира в икономически, но ценностите и морала му останаха същите. Този трансформиран псевдоелит е днешното задкулисие, което управлява държавата според своите непроменени ценности и морал. Комунизмът е по-жив от всякога през своята най-висша ценност – кражбата. Кражбата, обслужвана от съдебната система, шества, господства, царува и разединява България.

Откраднато е от всеки възрастен човек, живеещ мизерно с оскъдната си пенсия.

Откраднато е от всеки млад човек, прогонен от разединеното Отечество и търсещ препитание в чужда държава.

Откраднато е от болниците, от клиничните пътеки, превърнали ни в най-болната нация.

Откраднато е от всеки театър, който няма пари за постановки и е принуден да поставя комерсиални пиеси.

Откраднато е от всяка сграда, която се руши.

Откраднато е от всяка улица, която е на дупки.

От всеки музей, който не се поддържа.

От всяко училище, възпитаниците на което пишат кандидатстудентски бисери.

От всяко обезлюдено, гаснещо село.

Всеки дом, разделен на части, запустява, казва Христос.

Разделяй и владей – това не е девиз само на британската империя. Нас също ни разделиха и ни владеят икономически, духовно, културно. И домът ни, Отечеството ни запустява.

За да не запустеем, за да не ни завладее мерзостта на запустението, ние имаме нужда от ново Съединение.

Днес честваме 130 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Един акт, извършен изцяло по волята на българския народ против волята на великите сили. Един дълбоко съкровен исторически акт, продиктуван от възрожденските идеали на предците ни за освобождение, съединение и независимост на Отечеството ни.

Но не бива да забравяме, че Съединението не е само еднократен славен исторически акт, а непрестанен исторически и духовен процес.

Теодора Димова
08.09.2015

Свързани статии

Още от автора