Начало Книги Отиде си поетът Любен Лачански
Книги

Отиде си поетът Любен Лачански

Портал Култура
25.10.2022
2894

На 22 октомври на 69-годишна възраст ни напусна поетът Любен Лачански.

Роден на 27 февруари 1953 г., той завършва Факултета за поезия на Литературния институт „Максим Горки“ в Москва през 1978 г.

През годините работи като главен експерт „Медии и общество“ в ДА „Архиви”. Автор и водещ е на 13-часово информационно-публицистично политическо предаване в радио К2. Заместник-главен редактор на вестник „Детонация”. Политически наблюдател на вестник „Делник”. Главен редактор на вестник „Българска армия”. Заместник-главен редактор на националния всекидневник „Новинар”. Сценарист на документални филми и телевизионни програми в продуцентски център „Футура вижън”. Редактор и водещ на предаванията „Перископ” и „Армиите на света” във Военния телевизионен канал. Арт-директор на първото православно радио „Сион” и автор и водещ на предаването „Палми в пустинята”. Автор и водещ на всекидневното публицистично предаване „Новият ред” по кабелна телевизия „2001”. Отговорен редактор на вестника на Българския лекарски съюз „Quo vadis”. Заместник-главен редактор на списание „Туризъм и отдих“. Анализатор във в. „Демокрация“ (1998–2001). Редактор и водещ в програма „Христо Ботев“ на БНР, редакция „Хумор, сатира и забава”. Главен редактор на новините в телевизия „7 дни“. Отговорен секретар и заместник-главен редактор на списание „Сигнал“ („Български воин“). Автор и водещ във военната редакция на КТР (БНТ). Реализирани са над 50 документални негови филма на армейска тематика, които и до днес са на разположение във фонда на БНТ. Автор е и на телевизионната публицистична поредица „Животът е шарен”.

Сценарист е на филмите „Черешови води”, „С пясък между зъбите”, „Пиле у гората”, „Музиката, музиката”, „Роб на свободата”, „Оазисите на Странджа”, „Света София – българският Помпей”, „Трънски разкази”, „Каре от вери”, „Срасти по Йоан” и др.

Автор е на книгите „Автогеография“ (2019), „Заселване в Гомор” (2013), „Храм” (2011), „Лице и опако” (2008), „Рождество” (2005), „Връщане в Содом” (2005), „Словеса“ (2002), „Великден“ (2001), „Божици“ (2000), „Млекарят на пчелина“ (1999), „Номер“ (1997), „Режиада“ (1996), „Опозиция“ (1995), „Цената на револвера“ (1993), „Присъствие на класата“ (1986), „Когато сме далече от дома“ (1980).

Носител на литературните награди: „Св. Стефан“ на в. „Век 21″ (1997), Национална литературна награда за белетристика „Елин Пелин“ (1997), Специална награда от Седмия национален конкурс за поезия „Биньо Иванов” (2013).

Опелото ще се състои на 28 октомври от 14 часа в църквата „Св. София“.

Публикуваме откъс от стихотворението му Действие с Кръстан Дянков, посветено на видния български преводач.

… Ти не ни се сърди, че сега ще те носим.
Просто тъй се получи.
Не задавай въпроси.
Хорът ще си попее, близките ще поплачат.
Ти се смей под мустаци. И ни гледай обаче.
Свещите ни все гаснат, попът май е почерпен.
Вън вали най-ужасно, но е сухо в черквата.
И какво се получи и аз просто не зная.
Ад ти беше животът.
А политаш към Рая…

Виж се само как простичко пак кръстосал си пръсти.
Все едно сме на маса и си носиме кръста.
Ех, Кръстане, Кръстане, докъде ни докара.
Тук ракия да пием, в гробищата с гробари.
Те не са кофти хора.
Шекспир също ги тачи.
Но въпросът е личен, а за теб най-паче.
Ти добре ни познаваш, все сме пасмина тая.
За последно ни виждаш.
И… разделя ни Рая.
И когато отново дойде ред да се срещнем,
нека да се познаем.
И да пием по нещо.
А след Страшния съд,
ще му дирим колая.
Ти отдясно на Бога.
Аз на изток от Рая.

Предлагаме ви и откъс от негов политически коментар, публикуван във Фейсбук-страницата му през ноември 2016 г.

ДИСЦИПЛИНИРАНО,
в Неделя ще идем на избори.
Там най-дисциплинирано ще се наредим на опашка.
После ще ни откъснат бюлетинчето от тефтерчето (нова креативна модерност) и ще влезем в т.нар. тъмна стаичка.
Тъмната стаичка на светлия ни разум.
Да, точно такъв разум ще ни е нужен!…
Глупости на търкалета се пишат по дуварите и в телевизорите. За какво се правят избори, ако не за продажба. Всичко за продан. Заглавието е на един великолепен филм. Гледайте го отново.
Аз най-дисциплинирано ще се прибера у дома.
Ще извадя бутилката, закупена съвсем свободно в деня за размисъл от кварталната бакалница, и ще седна пред телевизора, за да размишлявам.
То няма за какво толкова да се мисли в България. Защото тук всеки мисли за себе си. И за хляба си. За другото министър-председателят ни убеждава, че той всичко е измислил. За всеки при това. Съмнявам се, но…
И аз така ще направя, воден от съмнения. Просто защото първица съм у дома в нощ след избори. Винаги съм се мотал в пресцентрове и изборни щабове и съм преживявал там повече огорчения, нежели радости. Е, не че не е имало и радост. Но доста отдавна беше. Тук искам да се погледна в огледалото, но ме хваща срам от суетата.
Ще си спомня може би как в една такава нощ се срещнахме с президента Стоянов на едно пусто стълбище в НДК, малко преди да се обявят сериозните прогнозни резултати, и той много мъжкарски и най-държавнически ми рече: Загубихме Любо, предадоха ни…
Тогава не го запитах кой и защо предаде каузата на някогашната „синя идея“. Не хукнах даже веднага да съобщавам стряскащата новина. Мислех, че като в нормалните демокрации човек трябва да печели, но трябва да се научи и да губи. Да де, в нормалните демокрации. Откъде го знаех, след като никога не съм живял в такава. И ныне даже.
Президентът Стоянов тази нощ показа, че беше се научил да губи заради срамните и нелицеприятни задкулисни ходове на т.нар. политически елит. И с това си поведение спечели значително повече от оня втори мандат, за който се бореше. Загубихме ние.
Помните, победи го Гоце. И Гоце си остана Гоце от Сирищник. Дори за своите най-близки и карамелени съмишленици…
Болестно, болестно и болезнено българско живеене. Ех…
После, докато зяпам в екрана, ще преглъщам остатъка в шишето…
И така до сутринта.
Когато всички ще се събудим. Или поне ще си мислим, че сме се събудили.
И дано да се събудим поумнели.
И да имаме някакво предложение за бъдещето ни живеене. Каквото и да е, но да е по-различно от снощното. Пред телевизора…
Не знам?
До решението остават два дни и кусур.
А в събота е Архангелова задушница.
Дано споменът за изгубените ни близки и отминалото ни битуване ни пречисти?
Дано?
Трябва винаги да мислим за понеделник сутрин…

Портал Култура
25.10.2022

Свързани статии

Още от автора