„Отиде си незаменимият Иван Станев! Най-неспокойният и дързък режисьор, който направи при нас, в „Сфумато“, незабравимият спектакъл „Изкопни материали“ по Андрей Платонов… и още толкова много паметни спектакли в България и по света“, написаха от името на ТР „Сфумато“ Маргарита Младенова и Иван Добчев.
„Със загубата на режисьора Иван Станев съвременният българския театър губи и част от лицето си“, отбелязва Съюзът на артистите в България.
Иван Станев е роден на 29 юни 1959 г. във Варна, където учи в Немската езикова гимназия. Завършва режисура за драматичен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1983 г. в класа на проф. Гриша Островски и културология в СУ „Климент Охридски“. Поставя в Драматичния театър в Ловеч и в Театър „София“. Още от студентските си години попада на прицела на комунистическата цензура, първите му авангардни постановки го превръщат в легенда. Дебютира като режисьор в ловешкия театър през 1984 г. с пиесата „Любовта към трите портокала“. Втората му пиеса на същата сцена, „Алхимия на скръбта“ по Чехов, Витгенщайн и Йонеско, е спряна.
През 1987 г. поставя в театър „София“ „Раната Войцек“ по текстове на Бюхнер и Хайнер Мюлер. Поканен е на фестивал в Западен Берлин, където остава. След промените, през 1997 г. поставя „Дон Жуан в ада“ по Молиер, Бодлер и Батай в театър „София“, две години по-късно гостува с „История на окото“ по Жорж Батай, а през 2005 г. създава „Изкопни материали“ по мотиви от романа „Изкопът“ на Андрей Платонов в театър „Сфумато“.
Иван Станев е автор и на драматургични и теоретични текстове. През последните години живее и работи като режисьор в Германия и Франция. Автор и продуцент е на експериментални филми, първият му пълнометражен независим филм е Moon Lake, 2009 г.
