Начало Идеи Гледна точка Откровеният нацизъм на „Възраждане“
Гледна точка

Откровеният нацизъм на „Възраждане“

11116

След две случки през миналата седмица мога с пълно основание да определя като нацизъм политическото поведение на активистите на „Възраждане“. И не, с това не им придавам „незаслужено висок ръст“. По същество те все още са жалки, но възмутителна е вече абсолютно откровената им имитация на нацисткото поведение от средата на 30-те години на миналия век в Хитлерова Германия. Възмутително е и отсъствието на реакция (пак както в онези години) от страна на т.нар. ни „национални медии“ и (дали не умишлено) неадекватното поведение на българската полиция спрямо възражданските „изцепки“. Именно защото обществото ни остана практически неосведомено за въпросните две случки, ще разкажа днес за тях, като очертая и по-широкия контекст, в който според мен те се вместиха.

Първо за този контекст. Известно е, че веднага след като стана ясно, че настоящото правителство с мандата на ДБ-ПП ще бъде гласувано от мнозинството в 49 НС, групата на „Възраждане“ се закани, че ще организира масова обсада на сградата на Парламента и даже ще нахлуе в нея, за да разгони това „небългарско“ народно представителство и да осуети „опита за пълзящ държавен преврат, организиран от американското посолство у нас“. Изцяло според топосите на руския нацизъм следователно, бяха обединени в едно образцовият „външен враг“ – „целокупният Запад“ и служещият му „вътрешен враг“ – нашенските „либерали“ (ПП, ДБ и… ти да видиш – ГЕРБ). Там е работата обаче, че в деня на гласуването на новото правителство „революционерите“ от „Възраждане“ успяха да съберат пред Парламента около… 50-60 човека, които след като послушаха от гръмогласните си озвучителни уредби „О, майко моя, Рòдино милà, зѐмя си красна, райска градинà“ и тем подобна романтика от края на ХІХ в., позорно се разотидоха, наводнявайки социалните мрежи с манипулирани кадри от „грандиозния си протест“. Очевидно травмирани от жалката си акция (но и даващи си сметка, че заканвайки се с „революция“, за която нямат сили, рискуват да станат за посмешище) същите свикаха четири дни след първото си фиаско – в събота, когато в Парламента няма жив човек – нов „грандиозен митинг“, като този път решиха да докарат и „феновете“ си от провинцията. Поне три пъти отивах до площада, за да видя с очите си въпросния протест (отново гръмогласно озвучен) и свидетелствам от първа ръка, че в „най-добрите“ си моменти той успя да запълни… половината от централния площад пред паметника на „Цар Освободител“ (зад него имаше постоянно движение на отиващите „да си напазаруват“ патриотични пришълци). След час-два с шум, тъпани и песни върволицата дефилира по „Царя“ към Министерския съвет и… пак се разотиде. Това беше „революцията“. Винаги съм твърдял, че истински големи, драматични площадни прояви в България са способни да осъществяват само демократичните граждани (т.нар. „жълтопаветници“ и „умнокрасиви“).

И ето: привечер, в същия съботен ден, след жалкото фиаско на заканите им възражданците извършиха двете акции, за които споменах в началото. Група от дузина бабаити – всичките с черни (разбира се) тениски с надпис „Възраждане“ се отправят към кино „Одеон“, за да провалят по хулигански начин прожекцията на филма „Близо“ на режисьора Лукас Донт, набеден, очевидно от някои от неграмотните им душеприказчици за „гейски“, „педофилски“ и т.н. Тук няма да се спирам на пълната несъстоятелност на въпросните обвинения към този сериозен, трагичен, великолепен филм, който е далеч над интелектуалния капацитет на „шпицкомандите“.[1] Ще кажа обаче, че по същество със съдействието на органите на реда и въпреки усилията на служителите в киното и коректно снабдилите се с билети за прожекцията граждани „щурмовият отряд“ на черноризците успява да влезе в салона, започва да крещи, да се заканва и… проваля набеденото за „извратено изкуство“ културно събитие. Да, именно в духа на нацистките борци за Kulturkampf от 30-те години на ХХ век в Хитлерова Германия, които системно саботират по същия начин изявите на (тогава) „разложителното еврейско изкуство“. Повтарям, извиканата полиция не просто не попречва, а съдейства на хулиганите да влязат в салона и да направят скандала си.

На път за тази своя акция обаче „щурмовите“ бабаити се спират и пред малък магазин за бира на ул. „Граф Игнатиев“– много добре познат на мен лично, защото от него често си купувам за вкъщи чудесна немска бира (асортиментът в магазина е изключително богат). Спират се или по-скоро правят опит да нахлуят в него и да извършат вътре погром. Казвам погром, защото – както се опитаха да ни убеждават след това техните тролски защитници в социалните мрежи – били „предизвикани“ от табела с надпис „На привърженици на „Възраждане“ не продаваме“. А това, видиш ли, било „дискриминация на политическа основа“. На попадналите на въпросната защита в социалните мрежи ще кажа, че да, онази вечер на витрината на магазина действително е имало табела с такъв надпис. Само че тя си има предистория, за която „защитниците“ не ни осведомяват. А тя е, че ден-два по-рано в същия магазин нахлуват други възражданци и вдигат скандал, че по стените в магазина имало окачени, видиш ли, „чуждестранни знамена“. Заканват се, заплашват и разпореждат тия знамена да се свалят и да се заменят само с български трибагреници. С други думи в онази вечер шпицкомандата на „Възраждане“ се спира при магазина не защото е „предизвикана“ (според мен от напълно оправдания надпис), а защото той вече е „нарочен“ от „родолюбците“. Този път има почти сблъсък и – оказва се – бабаитите (видяхме ги на снимка в социалните мрежи) са водени от депутат от „Възраждане“, размахващ на собствениците депутатската си карта и напиращ да вкара бандата си в магазина. И тук е извикана полиция, погромът се разминава, но… депутатът и бабаитите са пуснати да продължат пътя си и значи именно от там те отиват в кино „Одеон“, където, водени от депутата (не запомних името му – с „плюнко-метните“ приближени на Костадинов не мога да затормозявам паметта си) провалят прожекцията.

И ето: тук идва най-главното. На следващата сутрин витрината на „космополитния“ магазин осъмва с изрисувана върху нея… шестолъчна еврейска звезда и надпис (на латиница, впрочем неграмотно изписан) „Евреи“. Тоест абсолютно точно като през 30-те години в нацистка Германия. И, забележете, съзнателно и откровено направено, за да е именно така, както е било в нацистка Германия. С две думи: шпицкомандата на „Възраждане“ (която без съмнение е автор на изображението и надписа на витрината) откровено заявява на собственика (а и на всички нас) „ние сме нацисти, ние правим и ще правим същото като нацистите; за нас пък вие сте същото, което са били евреите за хората на Хитлер.“

Пак ще повторя: „партизаните“ на Костадинов не ме притесняват като реална сила. Именно затова в началото запознах читателите с контекста, в който се разполагат описаните от мен две случки. Потресен съм обаче от отсъствието на реакция по отношение на вече откровено заявения нацизъм на активистите на „Възраждане“. Защото знаете ли как е реагирала полицията на шестолъчната звезда и надписа „Евреи“? На другия ден е поискала писмени обяснения за случилото се от… продавачката в „белязания“ магазин. Въобще не съм чул да е потърсила бабаитите, вдигнали скандалите предишната вечер (макар муцуните им да ги има на снимка), въобще не съм чул да се е поинтересувала от предвождалия ги депутат. Тоест: не е реагирала въобще. А знаете ли пък каква е реакцията (към днешна дата) на т.нар. „национални медии“ – и на шестолъчната звезда, и на провалената прожекция в кино „Одеон“? Практически никаква. Публикация за случката в магазина прочетох в Offnews, а след това и двете случки се разшумяха в социалните мрежи и в някои частни блогове. По БНТ, БНР, БТВ, в „любимите на народа“ вестници „24 часа“, „Труд“ и т. под. обаче ни осведомяваха за поредните „пътно-транспортни произшествия“ и непадащата цена на краставиците. Единствено в Нова ТВ решиха да поканят за случая с витрината да разкаже… продавачката в магазина, предупреждавайки я обаче, че срещу нея ще дадат глас и на „другата гледна точка“. Питам се коя „друга гледна точка“? На рисувачите на шестолъчки, на „имащия право на отговор“ български нацизъм? Очевидно той вече е легализиран в България. Не съм проследил „сблъсъка“ на въпросните гледни точки и нямам намерение да го правя. Ще призова обаче българската прокуратура (ако въобще я има, ако не се е разпуснала след свалянето на Гешев), ще призова новия министър на вътрешните работи, еврейската организация „Шалом“ и други обществени организации да поискат отговор от „парламентарно представената“ партия „Възраждане“ дали в нейната политическа тактика вече влизат акциите чрез „шпицкоманди“, саботирането на прояви на „извратеното изкуство“, расовото прочистване от иудеи, либерали и т. под. И да ѝ обърнат внимание, че всички тези „тактики“ и днес са инкриминирани от закона и подлежат на съдебно преследване.

А встрани от това ще попитам будното ни гражданство: не ви ли се струва, че все по-скандалните безобразия на възражданците напоследък дискретно се толерират, за да бъдем (панически) тласнати към избора на… „по-малкото зло“ – например на „все пак по-прозападния“ русофил Радев, на „все пак добре приетия“ от европейските консерватори Гешев (ако утре реши да направи партия). Защото настоящият български криптофашизъм вече има много, изключително много лица и е в настъпление – напълно обяснимо впрочем, доколкото един от глобалните полюси в наши дни е нацистка Русия, а тя – макар да се проваля на бойното поле в Украйна – силно се старае в „идейната сфера“.

______________________________

[1] За филма по същество вж.: https://www.facebook.com/100051306034309/videos/636750815006177

Проф. дфн Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, член на Международното общество за изследвания на средновековната философия (S.I.E.P.M.). Автор на книгите: „Древногръцката култура – проблеми на философията и митологията“ (1988); „Религиозно-философски размишления“ (1994); „Философски опити върху самотата и надеждата“ (1996); „Диптих за иконите. Опит за съзерцателно богословие“ (1998); „Богът на опита и Богът на философията. Рефлексии върху богопознанието“ (2002); „Три екзистенциално-философски студии. Злото. Страданието. Възкресението“ (2005); „Светът на Средновековието“ (2012); „Res Vitae. Res Publicae. Философски и философско-политически етюди от християнска перспектива“ (2012); „Европа. Паметта. Църквата. Политико-исторически и духовни записки“ (2015); „Христовата жертва, Евхаристията и Църквата“ (2017); „Историята и нейните „апокалипсиси“. Предизвикателството на вечния ад“ (2018); „Бог е с нас. Християнски слова и размисли“ (2018); „Политико-исторически полемики. Европа, Русия, България, Съвременността“ (2019); „Метафизика на личността. Християнски перспективи“ (2020). През 2015 г. е постриган за иподякон на БПЦ. През 2016 г. излезе юбилеен сборник с изследвания в чест на проф. Калин Янакиев „Christianitas, Historia, Metaphysica“.

Свързани статии

Още от автора