В края на миналата година след интензивна седмица в Берлин по време на Berlin Art Week и току-що завърнал се в София, успях в последния момент да посетя откриването на изложбата some messages don’t make it [някои послания не достигат целта си] на Тери Врейбърг (16 септември 2025 г.). И до днес мисля за тази изложба, която насочва вниманието не към нещо сензационно или към някое техническо нововъведение за съвремието, а се фокусира върху естествената среда, в която художникът пребивава и която е обект на вдъхновение както по отношение на темите, върху които работи, така и на средствата, които използва.
Бях чувал за Тери покрай галерия „Разклон“, която се намира някъде сред природата, в близост до село Царино (Кърджалийско). На пръв поглед изложбата на Тери изглеждаше в синхрон с някои водещи подходи за създаване и представяне на художествени произведения, близки до природата – включваше живопис, видео, една статична и няколко интерактивни инсталации, които тотално усвояваха пространството на Гьоте-институт – площадката и самото бяло изложбено пространство, и го преобразуваха в място, близко до това, в което артистът се е установил и в което проектира художествената си визия.
Успях да видя набързо самия Тери Врейбърг и го попитах дали планира да направи разговор с публиката. Изненадан, той се съгласи, че това е добра идея, и предложи да направим подобен разговор. Така това случайно заговаряне стана повод на 17 октомври миналата година да се осъществи разговор пред публика с Тери Врейбърг, който разказа повече за избора си преди около десет години да се премести от Нидерландия и да заживее в обезлюденото село Царино; за присъединяването към екипа на фондация „Царино“, съставена от малка общност младежи от Нидерландия, установила се в селото, далеч от индустриализирана градска среда или държавна инфраструктура; за съвместната му работа с останалите участници в организацията до настоящия момент, когато той е един от двамата обитатели на селото (оттам и заглавието на разговора A Talk for Two People, Разговор за двама души).
Началото на изложбата some messages don’t make it включва по-ранни произведения на Врейбърг от този период. Централно на площадката пред галерията стоеше композитна инсталация, съставена от бетонобъркачка, релси и въжета, напомняща днес повече на гранатометна инсталация, отколкото на обикновена художествена установка. Някак встрани се намираше видео, което показва как авторът се движи през равнините на Нидерландия с колело, на което е инсталирана антена, наподобяваща изолирана станция за живот сред дивото. При тези ранни опити за отделяне от общата публична среда с нейната инфраструктура, технически възможности и изисквания той поема на път с колелото си и с една антена, която разпространява радиосигнал. Тази видео документация в известна степен се превръща и в движеща се серия картини, представяща опитите за алтернатива на съвременното технологично съществуване и за отговор на въпроса какво представлява съжителството на технологиите с природата, както и къде е мястото на човека или артиста в това отношение. Дали той е активен деятел в собствената си среда, или в най-добрия случай се дистанцира от нея като акт на радикална грижа както към заобикалящата среда, така и към самия себе си? В Царино няма нито работеща електроразпределителна мрежа, нито водоснабдяване. Пребиваването в опустялото село зависи от собствените усилия на пребиваващите, които трябва всекидневно да си осигуряват необходимите ресурси и запаси.
Зад инсталацията от индустриални елементи се вижда фотография на галерия „Разклон“, която представлява каменна основа с поставен отгоре стъклен похлупак, някъде по пътя между селата Царино и Чорбаджийско, насред природата. Сред другите произведения на Врейбърг са три каменни плочи с вариращи размери, които той прецизно е изрязал и обработил, изобразявайки обект или констелация. Тези каменни плочи напомнят скални рисунки, отразяващи елементи от бита като стълба или постоянна естествена картина като съзвездието Голямата мечка. Окачени са също така скици на част от каменните изработки и инсталациите, които авторът представя.
В галерийната зала под приглушената светлина вниманието е мигновено привлечено от две инсталации, които позволяват на зрителя да стане участник, като промени реда на включените елементи и сам да усети качеството на използваните материали. Едната от тях наподобява речен поток – посетителят може да премести различни по обем каменни кубчета и правоъгълници, като промени движението на водата, която се прелива от единия към другия край на издължената инсталация. Другата инсталация позволява отново игра с малки по обем материали и със сенките, които те хвърлят върху основа с форма на окръжност, постлана с пясък. Самите елементи, които се преместват, са миниатюрни маса, столове, пейки, които отново препращат към всекидневната среда на артиста, както и към самоделните удобства, които са част от живота сред природата. Приглушената светлина в изложбената зала не позволява съвсем ясно да се видят трите картини, които Врейбърг включва в изложбата и които изобразяват сякаш една и съща перспектива към малко поточе, което се променя във всяка от картините. И въпреки затруднената видимост изложбата успява да предаде усещането за движение, съзерцание, усамотение и близост с природното. Оттук и постоянното съотнасяне на техниката на художника (в инсталация, живопис, скулптура, подръчни средства) и околната среда, които обаче не се съпротивляват, а са овладени в творческото съществуване сред природата. Това може да бъде особено добре забелязано в дървената конструкция на една от стените на галерията, обединяваща дърво, камък и метал. Ако сравним тази конструкция с онази, която посреща зрителя пред изложбеното пространство, можем да забележим запазване и развитие в техническия подход за завършване на произведенията, но и развитие в използваните средства.
Едновременно с тази изложба галериите „Харта“ и „+359“ представяха латвийския художник Андрис Еглитис, който също развива темите и подходите за работа с естествена среда и материали. През март 2026 г. Андрис Еглитис отново гостува в София и показа живопис, създадена чрез отпечатване на кал, глина, дърво и др. върху платно. Художникът работи върху тази серия от 2011 г., а за нея получава наградата за визуални изкуства на името на бележития латвийски художник Вилхелмс Пурвитис през 2013 г. Както художникът и кураторът най-просто обобщават в заглавието на изложбата, тези произведения показват „случайни срещи между въображението и материята“, като все пак можем да спекулираме дали художникът в крайна сметка няма последната дума по отношение на резултата от тези срещи.
Когато Андрис гостуваше в края на миналата година в галерия „+359“, или Водната кула, той представи част от процеса под заглавие „Циркулация“, чрез който изгражда платната. Тогава той използва вътрешността на кулата, за да създаде сложна конструкция от метал, стъкло, кал, дървесина и други материали, по които непрестанно се стича водна струйка, оставяйки следа върху широкоформатни платна.
И до днес тези две представяния – на нидерландския художник и скулптор, установил се в изолирано село в България, и на латвийския артист, който макар да участва активно в художествения живот, предпочита да работи сред природата – остават в паметта ми и се опитвам да открия тяхното значение за собствената ни визуална сцена. В действителност понякога галериите представят художествени произведения, обвързани през тема или медия с природата, но често тези произведения се превръщат в поредните художествени обекти, изложени като предмети, които все още не са се реализирали на художествения пазар. Обратно, примерът на Тери Врейбърг и Андрис Еглитис свидетелства за решението, което тези артисти са взели относно собствения си труд и отношението на този труд към използваните средства. И за двамата се оказва жизнено значима връзката с природната среда като място за труд и въображение. При Врейбърг това решение е определящо за живота му.
При подобни изложби става особено видимо възможното двойствено присъствие на художествените произведения – едновременно като художествено произведение и художествен опит извън затвореното изложбено пространство.
