Начало Идеи Актуално Отпор на „тактиката на сплашване“ на Доналд Тръмп
Актуално

Отпор на „тактиката на сплашване“ на Доналд Тръмп

„Ню Йорк Таймс“
20.01.2025
1410
Илюстрация Ребека Чу, „Ню Йорк Таймс“

От Редакционната колегия

Редакционната колегия е група журналисти за изразяване на мнения[1], чиито възгледи се основават на експертни знания, разследвания, спорове и определени дълготрайни ценности. Тя е отделена от новинарския екип.

„Реалната власт е – чак не ща да употребя тая дума – страх.“

Доналд Тръмп казва това на журналистите Боб Удуърд[2] и Робърт Коста през март 2016 г. За човека избран за [американски] президент страхът, разбира се, е любим инструмент. Той го използва от десетилетия да принуждава опоненти, критици и съюзници да се откажат, отстъпят или отдръпнат. Той построи империята си от недвижими имоти чрез съдебни процеси и заплахи към съперници и партньори.

Той сплашваше и смачкваше политическите си опоненти чрез унижения и оскърбления. Той си осигури твърд контрол над Републиканската партия и застави да замлъкнат своите вътрешнопартийни отрицатели с тактика на натиск и заплахи за край на кариерата им. Като президент, той се възползва от кабинетната си власт и от властта на социалните медии, за да направи черен живота на когото си пожела.
Целта на тези действия бе да принуди хората да гледат себе си, а не неговото властване. Сега, когато е пак пътник за Овалния кабинет, г-н Тръмп използва страха не само спрямо Конгреса, но и спрямо други жизненоважни независими институции – съдилищата, бизнеса, висшето образование и новинарските медии. Целта му, общо взето, е същата: да спъва работата на официални лица на изборни длъжности – съдии, изпълнителни директори и подобни – когато дългът им е да се задействат против него или да му поискат сметка. Стремежът му е да направи несъгласността толкова болезнена, че да стане непоносима.

Лидерите и институциите на Америка трябва да останат непоколебими. Ще им се наложи да проявят храброст и неотстъпчивост пред попълзновенията на г-н Тръмп, продължавайки да изпълняват добросъвестно своите уникални функции в нашата демокрация. Бдителността е всичко: ако институциите вдигнат бяло знаме пред страха и шантажа, ако паднат на колене или заразсъждават, че поредната борба за още един справедлив акт не си струва усилието, стреса или риска – те не само ще улеснят всякакви бъдещи безобразия, а ще станат и съучастници в подкопаването на собствената си власт и влияние.

Първите резултати са основание за загриженост.

Тръмп обяви имената на няколко избраника за своя кабинет: Пийт Хегсет, Тълси Габард, Кеш Пател и Робърт Ф. Кенеди-младши. Тези кандидатури са напълно неприемливи – но толкова малко са сенаторите, експертите по отбрана, военните и разузнавателните началници и другите принципни държавници от дясното, които са готови да се противопоставят на настояванията на избраника за президент неговите хора да получат одобрение.

Когато един човек направи това – републиканката Джони Ърнст, сенаторка от Айова, която изказа основателни опасения относно качествата на г-н Хегсет да бъде министър на отбраната – той се оказа в обсадата на Тръмповите съюзници. Накрая те постигнаха и двете цели на Тръмп: тя направи положителни изявления за г-н Хегсет. Това би трябвало да откаже всеки, който би се изправил против него занапред!

Генералните директори на технологичните компании, както изглежда, вече са научили този урок. След като през първия мандат на г-н Тръмп те дадоха отпор на дезинформацията, езика на омразата и критикарството му, сега няколко водещи фигури сред тях го обсипаха с публични хвалебствия и милионни дарения за инаугурацията му. Марк Зукърбърг стигна дотам, че задраска програмата на Мета за фактологична проверка, а плюс това стана и Тръмпов клакьор, кръщавайки избирането на Тръмп „културен поврат“. „Форд“, „Дженерал мотърс“, „Боинг“ и други компании изпратиха пари и цели флотилии коли за инаугурацията, надявайки се на благоразположението на г-н Тръмп с оглед на търговските войни, с които ги заплашва.

Част от това може да бъде таксувано като надпревара за личното предпочитание на един президент със силна привързаност към пазарлъците. Друга част може да отразява искреното гледище, че страната е избрала президент с недостатъци, за да разбута статуквото. Но тези чувства няма как да останат напълно отделни от заплахата Тръмп, а именно неговата решимост да става на неговото с прилагане на всякакви средства. Включително злоупотреба с поверената му власт, та да си отмъсти на онези, които смята, че са го предали или дори само че не му са се притекли на помощ в критичен момент.

Тази заплаха е реална: г-н Тръмп е избрал за висшите правни и правоприлагащи постове такива хора, които вече са заявявали, че ще си го върнат на непослушните. Да не говорим за неформалните му възможности да заповядва на армии тролове да се нахвърлят върху всеки критикуващ. Ако излезе, че вождовете на гражданския живот не са си били на мястото, продължавайки да изпълняват функцията си – която включва при нужда да застанат против незаконни и неморални действия – покорността пред страха ще доосвободи г-н Тръмп от системата на реакции и противотежести, която служи на нашата нация толкова добре.

„Ню Йорк Таймс“, 17 януари 2025 г.

Превод от английски Деян Кюранов

[1] „Ню Йорк Таймс“ може би не се нуждае от представяне у нас. Само ще отбележа, че аз никога досега не съм виждал в този вестник материал с такова съдържание и тон. Тук четем как прогресивна Америка се мобилизира против американските реакционери. (В Щатите тези понятия винаги са били актуални, а днес – особено; у нас сме ги табуирали заради комунистическия им контекст.) Така че в България –зимен сън и сеирджийство, от горите тилилейски до жълтите павета. Б.пр.
[2] Боб Удуърд е журналистът, който заедно с Карл Бърнстейн разкри през 1972 г. истината за взлома, извършен от Републиканската партия в сградата „Уотъргейт“ с офиси на Демократическата партия; това принуди американския президент Ричард Никсън да лъже публично, за което си плати с импийчмънт. Б.пр.

„Ню Йорк Таймс“
20.01.2025

Свързани статии