0
1651

Отраженията на копнежа

Decision to Leave

Пак Чан-ук винаги си е падал по триковете. През цялата си кариера той залага на агресивния стил, който често включва преувеличени кадри с чудати перспективи или физически невъзможни движения на камерата, за да разказва историите си за престъпници, убийства, предателства и отмъщения по експресионистичен начин. Новият му филм Decision to Leave („Решение за напускане“, Награда за режисура в Кан 2022 г.) съдържа всички тези елементи, но стилът му е по-обран, макар и все толкова прецизен. Хиперстилизираните кадри тук присъстват, но историята не е целенасочено разказана през тях. За сметка на това режисьорът залага на някои по-семпли трикове, например с едно най-обикновено огледало.

Първата му и най-важна поява е в сцена на разпит, проведен между заподозряна в убийство и детектив. След като съпругът на китайската емигрантка Сон Со-ре (Тан Вей) умира в злополука при планинско катерене, детективът Джанг Хе-джун (Пак Хе-ил) поема задачата да разследва подозрението, че случилото се всъщност не е злополука. Разпитът се провежда пред огромно огледало, в което отраженията обладават кадъра като призраци. Още тук Пак Чан-ук ни показва, че нищо никога не е това, което изглежда на повърхността. Той толкова се интересува от раздвоението в човешката душа, че дори разполовява фокуса на камерата – от едната страна го поставя върху актьора, от другата – върху отражението му, и обратно (един измамно простичък трик, който в действителност не е физически възможен и е постигнат чрез компютри). Ефектът е успешен, защото в сцена като тази трябва да сме наясно, че повърхността не винаги отразява вътрешността. Понякога разсъдъкът дори на най-наблюдателните може да бъде замъглен, ако забравят това.

Именно тази игра с истинността е постоянен елемент във филмите на корееца. Режисьор на готически трилъри като „Слугинята“ и „Олдбой“, той винаги е шокирал публиката с истории за хора, които имат за каузи коварни лъжи и трябва да разберат за грешките си по възможно най-тежкия начин. Основната концепция на Decision to Leave е колкото трагична, толкова и брилянтно саморефлексивна – главният герой тук е човек, който сякаш се е посветил на това да бъде успешен герой от филм на Пак Чан-ук и винаги да е няколко крачки пред заблудите. Детективът има за цел единствено да разгадава чуждата реалност за сметка на своята. За да носи значката, той жертва връзката с жена си, която вижда веднъж седмично, защото живеят в различни градове; навсякъде в дома му има снимки от неразгадани случаи, жертва дори и съня си – колкото и контролирано да е поведението му през деня, през нощта страда от хронична инсомния. За сметка на това всичко в професионалната сфера е под пълния му контрол. Той така умее да визуализира престъпления само от няколко трудно забележими улики, че режисьорът дори го поставя като призрачен наблюдател в някои ретроспекции (или сънища?). Гордостта и достойнството му, както сам признава в момент на слабост, са толкова свързани с професионалната му компетентност, че отказва да види собственото си арогантно лицемерие. На хората той гледа като на колекции от улики. Разбира най-добре мъртвите, защото те не биха могли да оспорят убежденията му.

Заподозряната напълно разбива представата на Хе-джун за собствената му самоличност. Какво ще стане, когато обсебеният детектив се изправи пред мистерия, която не иска да разреши? Може би най-голямата изненада в този полицейски трилър е, че той всъщност е любовна история. Но както не е твърде напрегнат трилър, така и любовта в него не е особено мелодраматична. Decision to Leave ни показва един мълчаливо пречупен живот, в който всичко е под повърхността. Следователно дозата хаос, която се явява чрез тази нова връзка, също е тиха, но забележима. Емоциите не са неконтролируеми, но във всяка сцена между Со-ре и Хе-джун се усеща силният копнеж, който води битка с реалността. Детективът започва да следи всекидневието на заподозряната – все повече и повече си представя себе си до нея, след което решава действително да я посети. Те започват да се срещат по-често, да се разхождат, да вечерят заедно. Тя дори му помага да заспи. Но нито един от двамата не казва на другия, че го обича. Или може би го прави, без да осъзнае.

Decision to Leave

Тан Вей е някогашната китайска кинозвезда, която шокира родината си в еротичния трилър на Анг Лий „Похот, предпазливост“. В онзи филм тя трябваше да играе плахо, наивно момиче. Сега, много години по-късно, влиза в противоположната роля. Тук тя е мистериозна и пленителна, интригува с увереността си пред лицето на несигурното бъдеще. Парк Хе-ил играе героя си с подобаващата комбинация от чар и студенина, не го оставя да рухне, колкото и да се разклащат основите на живота му. Отношенията между двамата представят мъчителния копнеж и едно неясно чувство за екзистенциална празнота. Всичко това трябва да бъде по-скоро усетено, отколкото видяно и актьорите умело изиграват тази тънка граница.

Режисьорът изкусно борави с пространствата, развивайки персонажите си чрез локациите също толкова, колкото и чрез заострения диалог. В късните си, по-сдържани филми Пак сякаш е заменил ексцентричните ъгли и движения на камерата с по-фин подход към позиционирането на актьорите в пространството – всяка сцена тук е цялостно творение, в което движение, звук и композиция работят в синхрон, изграждайки детайлна визия на човешките отношения. Да не говорим за прекрасните цветове на изображенията, които улавят нежността в коравите текстури на криминалния живот. Пак (както и операторът му Ким Джи-Йонг) разбира ограниченията и потенциала на дигиталните камери по-добре от много други режисьори и заедно с целия си екип е създал един от най-интересните във визуален план филми на годината.

Това е историята на една забранената любов. Героите получават множество възможности да приключат отчаяната си гонитба, така че поне единият от тях (а може би и двамата) да спечели. И двамата обаче избират да продължат. Тяхната любов не е спъвана от обстоятелствата, а е подхранвана от тях. Когато всичко в живота ти се води от шепота на уликите, то може би единственият начин да бъдеш искрен е да разбиеш всякакви конвенции. Само така можеш да си сигурен, че все още чувстваш. Филмът не дава категоричен отговор дали копнежът ще постави героите в поредния трагичен застой, или ще ги поведе към болезнено прераждане. Но красотата се намира в неизбежното откриване на себе си в другия, което се заражда в самия копнеж. Все пак понякога най-важното е това, което не можеш да видиш в огледалото.

Константин Черганов е млад режисьор и критик. Сегашната му цел в живота е да гледа възможно най-много филми и да се готви за следването си в НАТФИЗ. Освен в Портал Култура, негови публикации могат да бъдат намерени и в „Операция Кино“ и „Литературен вестник“.