0
4556

ОТТО – нетрадиционна музика за традиционни инструменти

ОТТО: Пол Смол, Камий Емай и Габриел Вълчев, снимка личен архив на групата

Разговор с Габриел Вълчев, Камий Емай и Пол Смол – експерименталното тъпанджийско трио от Франция, което ще свири на 17 февруари в „Синтезис“

ОТТО е съвсем нова формация, в основата на която са заложени както стари приятелства, така и многогодишен опит в други музикални проекти. Тази вечер (17 февруари, четвъртък) от 20 часа ще ги чуем в „Синтезис“ на бул. „Васил Левски“ 57 като част от радиоконцертите на „Аларма Пънк Джаз“. София е втората спирка в турнето им навръщане от Гърция и Югозападна България, където прекараха последните седмици в репетиции, уроци при известни фолклорни музиканти и черпене на вдъхновение. ОТТО са трима души с тъпани и понякога с гонгове (без да става дума за кучето, което пътува с тях и се казва Баку, галено от Бакунин). Музиката им използва и фолклорни основи, но е изключително новаторска и оригинална – по начина, по който например е „имагинерният фолклор“ на Арто Тунчбояджиян или на словенското трио „Широм“.

Групата има минималистичен, но ярък и наситен с енергия подход към музицирането. Тръгвайки от ограниченията на звуковата палитра на инструментите, които използват, те развиват идеята за движение във времето и преплитане на звуците на трите тъпана. Концертите им наживо включват и фиксирани моменти, и тотална импровизация, като началото е дълго прогресиращо въведение в 7/8, което посредством последователни „подавания“ от един тъпан към друг води до развитието на по-сложни полиритмии. Прибавете към това и металния тембър на гонговете, въображението на тримата музиканти и интеракцията между тях на сцената… и получавате един наистина оригинален пърформанс, който, стъпвайки върху традиционни звуци, ритми и инструменти, създава в реално време съвсем нови и неочаквани форми е музиката.

А разговорът ни с тях започва от името, защото ОТТО може да е и германско мъжко име, и осмица, а и нещо като символ, руна, в която двете О-та са тъпани, а Т-тата – палки или стойки за перкусии…

Камий: Мислили сме доста за причините да свирим тази музика. При нас кръгът има специално значение. Като завръщане към началото. Познаваме се от години, после поехме по различни пътища и сега затваряме кръга, събирайки се отново в тази група. Също така идеята за символа за безкрайност, полегналата осмица, много ни вдъхнови, но и искахме да го използваме по малко по-различен начин. Освен това otto („осем“ на италиански) е като огледало, самото изписване на буквите носи идеята за симетрия. Така изписано, то придобива и своето символно значение … така дойде името.

Музиката ви използва познати звуци (на тъпана, на гонга), но тя не води директно към културите, от които произлизат тези инструменти – балканската, южноазиатската и т.н. Разкажете малко повече за вашия собствен начин на използване на традиционното звучене.

Габриел: Ние не искаме да възпроизвеждаме и да създаваме някакви конкретни културни референции и използваме инструментите повече като звуков материал. Вече свирехме на тъпани, когато ни хрумна, че можем да направим още нещо с тези звуци. Много неща се случват, когато повече хора свирят на тъпани едновременно: сякаш самата зала започва да пее… В такива моменти понякога дори започваме да чуваме звуци като от синтезатори. Пробваме да играем със самия акустичен феномен. И полиритмиите не са целта, а един начин да можем извадим наяве тези звуци, за да се чуят и дори да се получи изненада. Примерно: чуваме някакъв много прост ритъм, който се вихри из залата… и в един момент вече се чуват и други неща, които нито ние сме очаквали, нито публиката. Изненадата е обща.

Тоест всяко място, всяко пространство, в което звучи музиката ви, носи своя заряд за изненада – в зависимост от големината, акустичните характеристики, броя на публиката?

Габриел: Точно така. А колкото до гонга, искахме да включим и метални звуци в музиката си като още една стъпка нататък в експеримента. Но този гонг не води към индонезийските или към африканските традиции, а просто притежава звуците, които търсехме. И ще видите, че на концерт свирим на него по много различен начин от този в традиционната музика – само с една пръчка, която бие в центъра. Ние го ползваме по други начини.

Как сформирахте групата и колко често се събирате. Знам, че сте разпръснати в различни части на Франция и дори в Швейцария? 

Габриел: Започнахме да свирим като трио преди година и половина, вече почти две. По време на пандемията много от концертите с другите ни проекти бяха анулирани, но това пък беше добър повод да намерим време да започнем с тази група, идеята за чието създаване имаме от много по-дълго време. Свирили сме заедно и преди, но повече традиционна балканска музика с духов оркестър. После преминахме през много различни стилове, свирейки импровизирана експериментална музика. Докато накрая не създадохме ОТТО. С Камий се познаваме от малки, от 13–14-годишни. С Пол пък се срещнахме за пръв път преди 7–8 години. Тримата заедно свирехме в една група, която още е активна, но вече не сме в нея. Тримата се събрахме в Страсбург, където продължихме да свирим заедно две години.

А къде функционира групата днес? От няколко седмици сте на Балканите, но отново на път обратно към Франция…

Габриел: Пол живее в Тулуза, Камий – в Южна Франция, в близост до Ница, в планината. А аз съм в Женева. Събираме се да репетираме на всеки два-три месеца за по една седмица артистична резиденция, свирим часове наред и предлагаме един на друг идеи за нови композиции.

Коя е най-голямата разлика между ОТТО и другите групи, в които сте свирили досега?

Камий: Начинът на композиране и експериментиране в ОТТО е доста специфичен. И в много от другите проекти, с които свиря, в основата са цветовете, нюансите в звука, но за изцяло перкусионна група процесът на изследване на звука и откриването на собствен език, собствена идентичност е дълъг. ОТТО е група със звучене, което е лимитирано, от една страна (такава е спецификата на самите инструменти), поради което възможностите за експериментиране са в съвсем различна насока: експериментът е ситуиран във времето и в полиритмиите. За мен това е доста различен подход към експеримента, но пък всяка от групите ми в крайна сметка е различна от другите.

Пол: За мен ОТТО е начин да се съберем трима стари приятели, които бяхме поизгубили връзка през годините, живеейки в различни градове. Беше и добър повод да се преоткрием взаимно, защото бяхме поели по различни пътища. Аз се бях занимавал повече с народна музика от Турция, Гърция, България и други страни, а Габриел и Камий – повече с експериментална, алтернативна и съвременна музика. И за мен това трио беше начин да видя музиката от друг ъгъл.

Габриел: Освен да свирим заедно, обичаме и да пътуваме заедно, да планинарстваме. А групата е и нещо като лаборатория, защото през повечето време, откакто сме се събрали, нямахме възможност да правим концерти, а по-скоро като в една школа си показвахме различни техники, учейки се един от друг. И най-вече това ставаше без напрежение като в другите ни групи, където винаги сме гонели някакъв резултат. Тук процесът е по-важен от резултата. И ако този процес доведе до нещо, го показваме.

Ти самият си от български произход, но си роден във Франция. Разкажи малко повече за себе си.

Габриел: Ами, това е общо взето. Майка ми е от Плевен, баща ми е от София…

В Плевен има много добра перкусионна школа…

Габриел: Да, поздравявам тук Симеон Серафимов. В Плевен има чудесни музиканти. Иначе цял живот съм живял в близост до Ница в Южна Франция. Връщам се в България често… Връщах се преди пандемията. През последните две-три години по-рядко. Но много обичам да идвам и много се интересувам от народната музика. Мисля, че тук тя е по-жива, отколкото във Франция, където на много места е съхранена, но не като жив ритуал, а като в музей.

И накрая – няколко думи за тези седмици, които прекарахте в Северна Гърция и в Югозападна България.

Габриел: Идеята беше да се срещнем и да вземем уроци от един много добър тъпанджия – Мартин Димитров, който живее в Кавракирово до Петрич. Бяхме на гости и на най-добрия зурнаджия – Самир Куртов. Те ни посрещнаха много добре. А турнето го измислихме, за да можем и да посвирим там, където хората биха искали да ни чуят.