Допреди месец основната тема, която се коментираше от всички в държавата, беше безводието. Започна се с липсата на вода в Плевен, но тъй като темата се задържа дълго в медиите, жителите на много други селища започнаха да сигнализират, че и при тях от чешмите или не тече вода, или тече мътна течност.
Вдигнаха се на крак всички държавни и общински институции и започнаха да се надпреварват да предлагат решения как може да бъде решен проблемът и да дават обещания, че ще бъде решен в спешен порядък.
На природата ѝ писна от обещания и спешно изля от небето вода, която може да напълни всички язовири до преливане. Природата искаше да ни напомни поговорката „вода гази, жаден ходи“. На природата не ѝ е работа да вкарва водата от дъжда направо в чешмите. Трябва и ние да свършим някаква работа, защото само в приказките крушата, падайки от дървото, влиза право в устата на юнака, който лежи под него.
И по двете теми – и за безводието, и за наводненията, изказващите се по медиите прииждаха на талази. А от нещата, които казваха, ставаше все по-ясно, че тези проблеми възникват, защото са в ръцете на именно такива хора. Обясненията започваха от глобалните климатични промени и свършваха с обвинения към предишните управляващи. Не знаят ли тези хора, че климатичните промени са в ресора на Грета Тунберг и не е тяхна работа да се изказват по тях. Вярно е, че отскоро шведската активистка пое нов ресор по спасяването на Газа, но тя не се е отказала да работи за глобално охлаждане.
А от изказванията на нашите активисти стана ясно, че и безводието, и наводненията са пряко зависими от самите тях. Трябвало да се построи язовир, иначе безводието в Плевен не може да се реши. А очевидната причина водата да не стига до чешмите е, че тя изтича през пробитите тръби или се отклонява към незаконни тръби, изтича през пробитата държава. При смесването на некомпетентност с алчност винаги се получава взривоопасна субстанция. А некомпетентността и алчността винаги са скачени съдове. Наличието на едно от двете винаги предполага наличие и на другото. Ако ще и Дунава да се отклони и да минава покрай Плевен, в чешмите пак няма да има вода, а обяснения защо няма, винаги ще има.
Безводието е беда, а наводненията са бедствие. Но отново видяхме, че бедствие има, а виновни няма. Няма по-безумно решение от това да се застрои дере и то не само да се застрои, а и да се презастрои. Но всичко е законно, всички регламенти са спазени, не е нарушена и една буква от закона, затова и никой не е наказан за нищо. Безобразията, които нашумяват в медиите, срещу които се правят протести, за които се извършват проверки от най-компетентни специалисти и институции, в почти всички случаи завършват без виновни и без наказани. Това може да означава само едно – че текат пари като вода в дере. В „Българска енциклопедия“ на Братя Данчови пише, че дере е турска дума и означава „дол, издълбан от течаща вода“. За да се издълбае някъде едно дере, означава, че през това място е минала много вода. Дере не се образува нито от вятър, нито от земетресение, нито го издълбават извънземни. През дерето може десет, двадесет и повече години да не мине порой, но щом има дере е сигурно, че някой ден порой неизбежно ще дойде. Обаче нашите предприемачи решили точно в дерето да построят десетки къщи, вили и хотели. За такива случаи имаме друга хубава поговорка – „ум царува, ум робува, ум патки пасе“. На много хора умът стига само за последното, затова в строителството участват и специалисти. Но и те казали, че няма страшно, може да се строи. И след като цялата документация била така прецизна, държавните органи разписали. След като са взели полагащото им се, най-вероятно. Както казахме, преди през дерето да потекат водните талази, там са текли парични потоци.
Когато текат много пари, алчността преминава в наглост. Прочетох информация, че през годините на бурно строителство в „Елените“ строителни отпадъци – тухли, бетон, стъкла, тръби, гипскартон, метални профили, нагъната арматура и всякакъв боклук са изхвърляни по-нагоре в дерето и после са засипани с малко пръст. След пороя вече са в морето. Това не е обикновена небрежност. Подобна простотия може да еволюира в разюздана простащина само благодарение на системна безнаказаност.
Нужно ли е да се спираме на другите болни теми, които всеки ден ни поднасят актуални новини като войната по пътищата, образованието, здравеопазването, сметоизвозването… Проблемът с боклука дойде като обобщение на всички проблеми. Защото проблемите са сходни, а причините – идентични. Наскоро попаднах на това как през соца сме изнасяли за Япония мотокари. Гордост за родната промишленост! Противотежестта на мотокарите била направена от стомана, която реално струвала колкото самата машина, а на японците им излизала без пари. Самите мотокари пък били в дъбови контейнери, от които японците правели чудесен дъбов паркет. С други думи, подпомагали сме Япония и ето, днес тя е високо развита индустриална страна. Но благодарение на нашата помощ.
А ние сме си все така.
