Начало Идеи Гледна точка От безводие към наводнения
Гледна точка

От безводие към наводнения

2458

Допреди месец основната тема, която се коментираше от всички в държавата, беше безводието. Започна се с липсата на вода в Плевен, но тъй като темата се задържа дълго в медиите, жителите на много други селища започнаха да сигнализират, че и при тях от чешмите или не тече вода, или тече мътна течност.

Вдигнаха се на крак всички държавни и общински институции и започнаха да се надпреварват да предлагат решения как може да бъде решен проблемът и да дават обещания, че ще бъде решен в спешен порядък.

На природата ѝ писна от обещания и спешно изля от небето вода, която може да напълни всички язовири до преливане. Природата искаше да ни напомни поговорката „вода гази, жаден ходи“. На природата не ѝ е работа да вкарва водата от дъжда направо в чешмите. Трябва и ние да свършим някаква работа, защото само в приказките крушата, падайки от дървото, влиза право в устата на юнака, който лежи под него.

И по двете теми – и за безводието, и за наводненията, изказващите се по медиите прииждаха на талази. А от нещата, които казваха, ставаше все по-ясно, че тези проблеми възникват, защото са в ръцете на именно такива хора. Обясненията започваха от глобалните климатични промени и свършваха с обвинения към предишните управляващи. Не знаят ли тези хора, че климатичните промени са в ресора на Грета Тунберг и не е тяхна работа да се изказват по тях. Вярно е, че отскоро шведската активистка пое нов ресор по спасяването на Газа, но тя не се е отказала да работи за глобално охлаждане.

А от изказванията на нашите активисти стана ясно, че и безводието, и наводненията са пряко зависими от самите тях. Трябвало да се построи язовир, иначе безводието в Плевен не може да се реши. А очевидната причина водата да не стига до чешмите е, че тя изтича през пробитите тръби или се отклонява към незаконни тръби, изтича през пробитата държава. При смесването на некомпетентност с алчност винаги се получава взривоопасна субстанция. А некомпетентността и алчността винаги са скачени съдове. Наличието на едно от двете винаги предполага наличие и на другото. Ако ще и Дунава да се отклони и да минава покрай Плевен, в чешмите пак няма да има вода, а обяснения защо няма, винаги ще има.

Безводието е беда, а наводненията са бедствие. Но отново видяхме, че бедствие има, а виновни няма. Няма по-безумно решение от това да се застрои дере и то не само да се застрои, а и да се презастрои. Но всичко е законно, всички регламенти са спазени, не е нарушена и една буква от закона, затова и никой не е наказан за нищо. Безобразията, които нашумяват в медиите, срещу които се правят протести, за които се извършват проверки от най-компетентни специалисти и институции, в почти всички случаи завършват без виновни и без наказани. Това може да означава само едно – че текат пари като вода в дере. В „Българска енциклопедия“ на Братя Данчови пише, че дере е турска дума и означава „дол, издълбан от течаща вода“. За да се издълбае някъде едно дере, означава, че през това място е минала много вода. Дере не се образува нито от вятър, нито от земетресение, нито го издълбават извънземни. През дерето може десет, двадесет и повече години да не мине порой, но щом има дере е сигурно, че някой ден порой неизбежно ще дойде. Обаче нашите предприемачи решили точно в дерето да построят десетки къщи, вили и хотели. За такива случаи имаме друга хубава поговорка – „ум царува, ум робува, ум патки пасе“. На много хора умът стига само за последното, затова в строителството участват и специалисти. Но и те казали, че няма страшно, може да се строи. И след като цялата документация била така прецизна, държавните органи разписали. След като са взели полагащото им се, най-вероятно. Както казахме, преди през дерето да потекат водните талази, там са текли парични потоци.

Когато текат много пари, алчността преминава в наглост. Прочетох информация, че през годините на бурно строителство в „Елените“ строителни отпадъци – тухли, бетон, стъкла, тръби, гипскартон, метални профили, нагъната арматура и всякакъв боклук са изхвърляни по-нагоре в дерето и после са засипани с малко пръст. След пороя вече са в морето. Това не е обикновена небрежност. Подобна простотия може да еволюира в разюздана простащина само благодарение на системна безнаказаност.

Нужно ли е да се спираме на другите болни теми, които всеки ден ни поднасят актуални новини като войната по пътищата, образованието, здравеопазването, сметоизвозването… Проблемът с боклука дойде като обобщение на всички проблеми. Защото проблемите са сходни, а причините – идентични. Наскоро попаднах на това как през соца сме изнасяли за Япония мотокари. Гордост за родната промишленост! Противотежестта на мотокарите била направена от стомана, която реално струвала колкото самата машина, а на японците им излизала без пари. Самите мотокари пък били в дъбови контейнери, от които японците правели чудесен дъбов паркет. С други думи, подпомагали сме Япония и ето, днес тя е високо развита индустриална страна. Но благодарение на нашата помощ.

А ние сме си все така.

Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, играни в страната и чужбина. Написала е романите "Емине", "Майките", "Адриана", "Марма, Мариам" и „Влакът за Емаус”. През 2007 г. "Майките" спечели Голямата награда за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и Чехия, по романа е направен и филмът „Аз съм ти”. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. През 2019 Теодора Димова стана носител на наградата „Хр. Г. Данов” за цялостен принос в българската книжнина. През 2019 излезе романът ѝ “Поразените”, който на следващата година се превърна в Роман на годината на НДФ „13 века България”, спечели наградата за проза „Перото” и „Цветето на Хеликон” за най-продавана книга. През 2023 е публикуван романът „Не ви познавам”, своеобразно продължение на „Поразените”. От 2012 е колумнист към Портал Култура. Есеистичните текстове са събрани в книгите „Четири вида любов”, „Ороци” и „Зове овцете си по име”, „Молитва за Украйна”. Носител е на Голямата награда за литература на СУ „Климент Охридски” за 2022, както и Вазовата награда за литература за цялостен принос през 2023.

Следваща статия

Изборът

Епохата на революциите

Фарийд Закария е познат на милиони зрители по света като водещ на програма за международни новини по CNN и главен редактор на Foreign Affairs. Книгата му се определя като едно от най-добрите нехудожествени произведения за 2024 г. според Wall Street Journal и New York Times. Първите десетилетия на XXI век може и да ни се струват като период на огромни сътресения, изпълнен с популистка ярост, пропаст между идеологиите, войни, икономически и технологични промени. Но човечеството и преди е преминавало през подобни кризи и трусове – и е процъфтявало след тях. Фарийд Закария доказва, че можем да осмислим турбулентното настояще именно през уроците от изминалите революции. С историческа прецизност той изследва големите пренареждания в човешката история. Книгата излезе в поредицата „Власт и отговорност“ на издателство „Сиела“.
Фарийд Закария • 14.10.2025

Свързани статии

Още от автора