0
2746

От едно до три

„Едно, две три“, Таня Шахова, Black Flamingo Publishing, 2017

Бойка Велкова и Мария Каварджикова в „Две“, на сцената на Народния театър, фотограф Атанас Кънчев

Има известно заиграване не само с имената на тези три пиеси, но и в избора на заглавие на сборника. Но Таня Шахова освен пишещ човек е и актриса – играта й е присъща, а иронията е код, през който също могат да бъдат прочетени текстовете й.

И така – имаме три пиеси – „Едно“, „Две“ и „Три“, както и сборник с драматургия, който носи същото име – „Едно, две, три“. Имаме и една изненадваща последователност – първите два пиеси са реализирани – „Едно или Амант“ има премиера още през 2001 г. в Театрална работилница „Сфумато“, спектакълът „Две“, поставен от Юрий Дачев с актрисите Бойка Велкова и Мария Каварджикова, се играе вече четвърти сезон в Народния театър, а „Три“ се репетира в момента.

Сборникът обаче събира трите пиеси на едно място и позволява да ги прочетем в реда, в който искаме – от едно до три или от три до едно. При всички случаи струва си да се отбележи, че не личи времето, което е изминало от написването на първия драматургичен текст до последния – Таня Шахова все така търпеливо изследва женската чувствителност, независимо дали създава сложни фикционални персонажи, или гради почти документални образи на силни жени – жени, които мислят за себе си чрез стиховете си, чрез пеенето, чрез играта си на сцената или просто чрез изкуството, което създават.

За рими никога не моля Бог, моля се да ми даде сили да издържа връхлитащите ме чувства, казва Марина от „Едно“.

Лириката е най-доброто прикритие. В прозата всичко си личи. В лиричните стихове – не. Там не можеш да се видиш, заявява Анна.

И ако в „Едно“ две актриси и един актьор репетират текстове на Анна Ахматова, Марина Цветаева и Осип Манделщам и ту влизат в своите роли, ту се връщат в действителността, в „Две“ на сцената излизат Елисавета Багряна и Дора Габе – дистанцирани и близки, приятелки и съперници, които след дълги години ненавист, изглежда са готови да си простят миналото, но не са готови да се откажат от иронията и хапливите забележки.

Преводът на големия поет е истинско чудо!… Мои стихове е превеждала Ахматова, представяш ли си!, казва Елисавета Багряна.

В трудни за нея години! Какво ли й се е налагало да прави – да превежда поетеси, които я имитират, отговаря Дора Габе.

В Дома на писателите в Хисаря Дора и Елисавета са заедно – принудени да стоят с готовите си пътни чанти и куфари и да изчакват търпеливо да се появи шофьор, който да ги върне в София, те преговарят всичките си обвинения и страхове – дали са забравени от всички, ще забележи ли някой, ако един ден просто изчезнат, дали стиховете им ще бъдат запомнени, останали ли са хора, които да ги обичат, струвало ли се е цялото това съперничество за мъже, пък и за признание.

Орисана съм цял живот да копнея и никого да не притежавам…, казва Дора.

Защо да мислим за смъртта, тя все едно ще дойде някой ден, отговаря Елисавета.

Впрочем по думите на Таня Шахова диалозите в тази пиеса са автентични и се опират на документален материал.

Не е изненада, че „Три“ също е пиеса, в която на фокус са жените – този път певици от група за автентичен фолклор, които пътуват за турне в Америка. В полет FB432/AF338 София-Бостън са събрани три поколения – внучката Ангела, дъщерята Михаела и майката Христина, които трудно намират пътя една към друга. И затова може би тъкмо на път – между единия и другия свят, ще се решат да говорят откровено.

Оля Стоянова е завършила журналистика в Софийския университет. Авторка е на осем книги – с поезия, къси разкази, роман и документалистика. Тя е носителка на награди за поезия и проза, сред които: първа награда от националния конкурс за разказ „Рашко Сугарев“ (2011), наградата „Николай Кънчев“ (2013), националната награда „Иван Николов“ (2013), както и на наградата за драматургия „Аскеер“ през 2014 г.
Предишна статияОда на супермена
Следваща статияНощна смяна