„Въздържателят“, Иън Макгуайър, издателство „Кръг“, превод от английски Мария Змийчарова, 2025 г.
Представете си роман за зараждането на ИРА, но населен с измислени герои и събития. Ето това е изобретил Иън Макгуайър (който наскоро гостува в София) в романа си „Въздържателят“. Всъщност не е съвсем правилно да говорим за фикция, тъй като предпоставката за сюжета е действителна. Трима обесени ирландци, станали известни като Манчестърските мъченици, са искрата, която разпалва бунтове и гражданско неподчинение през 60-те години на XIX век, продължило до споразумението с Великобритания през 1921 г. Действието при Макгуайър започва 15 години след картофения глад (1845–1849), покосил над 1 милион души и прокудил още толкова в Манчестър, Ливърпул и Америка. По това време се поражда нов тип политизирана ирландска идентичност, откъсната от земята и концентрирана в бедните квартали. Появяват се фенианците, които през 1867 г. опитват да освободят един от лидерите си, но убиват британски полицай. Следва може би прибързаното обесване на трима от тях. Тук започва книгата на Макгуайър.
Манчестър през 60-те на XIX век е град с фабрики, потънали в мъгла. Въздухът е наситен с бедност, алкохол и политическо напрежение. Ирландската общност живее като отделен организъм, под постоянно наблюдение от страна на властта. Главният герой Джеймс О’Конър е полицейски инспектор, но тъй като е от ирландски произход, остава заключен между два свята. Той се въздържа от алкохола и от миналото си, но работата му го вкарва дълбоко в света на информаторите и тайните фениански кръгове. По това време в града се появява мистериозна фигура от Америка, ветеран от Гражданската война с белязано лице, по което се чете революционна решителност. Това е Стивън Дойл, антипод на О’Конър. От войната той е научил, че „в сърцевината на всичко стои хаосът – тъмен, непроницаем, – така че е най-добре да придадеш на този хаос човешка форма, за да ти е по мярка“.
В първите страници книгата напомня на Греъм Грийн, особено на хулиганските съдби в „Кеят на злото“, но постепенно отстъпва на сюжет, достоен за филм на Мартин Скорсезе. Макгуайър, подобно на предишния си роман „Северните води“, умело пренася читателя в епохата, усеща се подробно проучване на хиляди детайли от бита на героите. Дейвид Гран, който работи скоро със Скорсезе, стана известен с преплитането на документалистика и вълнуващ сюжет, но Макгуайър предпочита второто. Ако продължим с кинопрепратките, можем да се позовем и на филма „Жега“, тъй като тук отново ставаме свидетели на танца между престъпник и полицаи, хванати в игра на котка и мишка, с повече прилики, отколкото разлики в миналото си. Любопитното в случая е, че Макгуайър изненадва и след стотина страници шпионският трилър се преобразява в затворнически роман, а след като е готов с пейзажа на една разкъсана страна, в края неочаквано става уестърн.
Бърз поглед към историята на Ирландия от последния век е достатъчен да ни убеди, че Макгуайър разказва история, която предстои да се повтори и потрети през следващите десетилетия. След прочитането на романа читателят ще се убеди, че Великденското въстание, Майкъл Колинс, формирането на ИРА и гражданската война са безспорно трагично, но и естествено следствие на събитията в книгата. Заслужава уважение отказът на Макгуайър да се впуска в политически дебати или да убеждава читателя в правотата на някоя кауза. В крайна сметка той остава верен на героите си и се доверява те да го водят, което най-вероятно е причината втората половина на книгата да е по-вълнуваща и непредвидима от първата. Само с въображение и смелост може да се стигне от ирландските кръчми до американската прерия.
На пръв поглед влиянието на Кормак Маккарти, което ясно прозираше през смразяващия нихилизъм в „Северните води“, тук е по-сподавено, но се разкрива отново във финалните глави, които са като завършек на класически уестърн. Особено в образа на момчето, което О’Конър среща по пътя си. То се материализира като естествена рожба на конфликта между двамата мъже и в неговия религиозен плам прозира надеждата отвъдният свят да излекува раните, нанесени в този. Така отсъствието на бащата е не само психологически, но и политически ключ за прочита на романа, а защо не и за съдбата на Ирландия. „Въздържателят“ е една от най-добрите книги, които можете да намерите в книжарниците.
