0
1659

От какво ни лекува Моцарт?

Буквално преди броени дни в публичното пространство се появи информация, че по време на пресконференция в Минск световноизвестният руски диригент и цигулар Владимир Спиваков препоръчал като част от профилактиката срещу коронавируса и други инфекциозни заболявания да се слушат музика от Моцарт и италианска опера. „Ако Моцарт помага на кравите, тогава той определено ще помогне и на човека”, твърди маестрото с богата творческа биография. Диригентът очевидно има предвид твърдението, че кравите, на които се пускат произведения на австрийския класик, увеличават млеконадоя си.

Според редица изследвания музиката на Моцарт оказва лечебно въздействие върху хората, прави ги по-интелигентни, подобрява паметта им, оказва благоприятно влияние върху бременните жени и плода им, или т.нар. „Ефект на Моцарт”. Разбира се, има и гласове, сочещи, че „Ефектът на Моцарт” е маркетингов инструмент.

Вероятно върху мнението на маестро Спиваков, че изкуството може да лекува коронавируса, оказват влияние личното му пристрастие и дългогодишната любов към Моцарт и класическата музика (все пак Спиваков е известен с моцартовските си интерпретации). Разбира се, не бива да забравяме, че още на древните гърци е била известна терапевтичната сила на музиката. Във Виена например специалността „Музикална терапия” съществува от над пет десетилетия.

За родения в средата на осемнадесетото столетие в Залцбург Йоан Хризостом Волфганг Теофил (в италианска транскрипция Амадей – „обичащ Бога”) Моцарт[1]  знаем, че е универсален композитор – огромното му творчество обхваща почти всички композиционни форми, видове и стилове. Айнщайн твърди, че в музиката му можем да видим цялата вселена, а според игумен Петър Мещеринов: „Да слушаш Моцарт е като да дишаш свеж въздух през зимно утро в слънчева гора”.

Твърде съмнително е, че Моцарт, а и въобще високото изкуство, могат да ни предпазят от заболявания като коронавируса, но те със сигурност могат да лекуват една друга страшна болест, която като че ли взима много по-голям брой жертви в световен мащаб. Тази болест е човешкото загрубяване, пълното потапяне на човека в материалното, опошляването на изкуството и неговия реципиент.

Кинорежисьорът Андрей Тарковски твърди, че целта на изкуството е в това човекът да се възвиси и издигне духовно над себе си. Моцартовото изкуство издига на пиедестал красивото и хармоничното, а не демоничното и злото. То (както и всичко подобно нему) изгражда вкус у човека, формира естетически критерии, с помощта на които лесно се разпознава фалшът във всичките му проявления. Тук се сещам и за думите на поета Бродски, част от Нобеловата му реч: „Човекът с вкус […] е по-малко възприемчив към повторенията и заклинанията, свойствени на всяка форма на политическа демагогия”[2]. А от каква категория управлявани имат нужда управляващите е въпрос, върху чийто отговор всеки от нас би трябвало да се замисли.

През 1884 г. в едно от писмата си Чайковски пише за Моцарт: „Слушайки музиката му, аз все едно извършвам добро дело”. Думите на Чайковски сякаш сочат, че произведенията на Моцарт притежават нравствен заряд. Независимо от ангажирането на музиката на Моцарт в опитите за лечение на певчески гласове[3], хора с различни заболявания, недоносени бебета, животински заболявания, тя е преди всичко свидетелство за реалност, по-хармонична от земната. Отец Павел Флоренски споделя: „Наскоро по радиото… чух част от концерт на Моцарт. И всеки път с изумление узнавам отново тази яснота, златния, изгубен от човечеството рай”[4]. Да търсим ефекта от музиката на Моцарт само в земен план с неизбежните и съпътстващи го феномени (от патологично и практично естество) е вид половинчатост, каквато със сигурност липса в произведенията на композитора, който според Бродски „представлява вертикално развитие – като ширина няма нищо, всичко е нагоре[5].

––––––––––––––––––––––––––––––

[1] Пълното име на Моцарт. Моцарт идва на бял свят в деня, когато се чества паметта на светителя Йоан Златоуст – 21 януари 1756 г., откъдето е и името му Йоан Хризостом.
[2] Бродски, Й. Лица с необщо изражение. Нобелова лекция, 08 декември 1987, www.librev.com, 02.01.2011 г.
[3] Според свидетелства на специалисти пеенето на Моцартови вокални произведения оказва благоприятно влияние върху гласовете на оперните певци.
[4] Богословие и музыка. Три речи о Моцарте, Сб., www.Labirint.ru, последно посещение: 05.03.2020 г.
[5] http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/21482