Начало Идеи Актуално От небесата – в зоната
Актуално

От небесата – в зоната

Александър Солдатов
02.05.2024
789

Патриарх Кирил нареди на монах подвижник от XIX век, канонизиран преди 20 години, да бъде покровител на гулаговската система ФСИН [1]

По какви причини изборът за покровител на затворническата система e паднал върху преподобния Пимен Угрешки, колко дълбоко е интегрирана Руската православна църква в руската затворническа система и защо един земен църковен администратор смята, че има властта да заповядва на светците в Небесното царство?

Неотдавна директорът на Федералната служба за изпълнение на наказанията (ФСИН) Аркадий Гостев се обърна към патриарх Кирил с предложение да назначи преподобния Пимен Угрешки – светец от Подмосковието, живял през XIX век, за небесен покровител на ведомството. Патриархът е удовлетворил молбата на 12 март – професионалният празник на ФСИН, поздравявайки генерал Гостев със „знаменателната дата“ – 145 години от създаването на затворническата система в Русия. Броенето на годините започва от указа на Александър II за създаване на затворнически отдел към Министерството на вътрешните работи.

През тази година в календара на Руската православна църква датата 12 март съвпадна с почитането на свещеномъченик Арсений, митрополит Ростовски, който има много по-пряко отношение към затворническата система от Пимен Угрешки. Родом от Владимиро-Волинск, получил блестящо образование и направил ярка църковна кариера при Петър I, Екатерина I, Петър II, Анна и Елисавета, Арсений е репресиран по заповед на Екатерина II – за протест срещу секуларизацията на църковната собственост, което лишава църквата на Руската империя от последните атрибути на независимост и от юридически права. Отначало той е задържан и изпращан в различни отдалечени манастири, а след това е затворен в Ревелската крепост[2], където намерил мъченическата си смърт през 1772 г. Арсений е реабилитиран от Поместния събор от 1917–1918 г., а Архиерейският събор на Руската православна църква го канонизира като мъченик през 2000 г. Очевидно този светец е по-близък и по-разбиращ страданията на руските затворници – особено на политическите, на тези, които са „гладни и жадни за истината“.

Пимен не е виновен!

Но такъв небесен покровител би бил неподходящ за системата на Федералната служба за изпълнение на наказанията и въобще за „симфонията“ между Путиновата държава и патриаршията на Кирил, между които няма и една нотка на дисонанс. Поради тази причина да покровителства тъмничарите и затворниците е вменено на канонизирания през 2004 г. игумен на Николо-Угрешкия манастир, около който е израснал град с името Дзержински – личност, скъпа на сърцето на всеки палач.

Пьотър Мясников (това е светското име на преподобния Пимен) е роден в семейството на вологодски търговци. Получил е само домашно образование, но придобива духовни познания при св. Игнатий Брянчанинов и оптинските старци. На 24 години е подстриган и ръкоположен като йеромонах в Николо-Угрешкия манастир. Когато Пимен прехвърлил 40, митрополит Филарет го назначил за настоятел и новият архимандрит преобразил манастира, като го върнал към древния устав и построил пет храма. Същевременно организирал и извършвал мащабна благотворителна дейност, но затворите не попадали в нейния обхват. Пимен починал през 1880 година. През 20-те години на ХХ век манастирът бил опустошен, а параклисът над гроба на светеца – разрушен.

В началото на 90-те години с възраждането на манастира се заел архимандрит Вениамин – мъж с особена репутация и желязна хватка. Той инициирал канонизацията на Пимен, създал Николо-Угрешката семинария и осъществил контакти с ФСИН. Според неговия замисъл новият храм за богослужебна практика на семинаристите трябвало да носи името на Пимен и същевременно да бъде мемориал на загиналите служители от системата на затворите. Строителството и изписването са финансирани от предшественика на ФСИН – ГУИН (Главно управление за изпълнение на наказанията) към Министерството на правосъдието на Русия. На стените са монтирани мраморни плочи с имената за загиналите сътрудници на системата. През 2002 г. храмът и паметните плочи са осветени от патриарх Алексий II.

В актовата зала на семинарията започват да се провеждат съвместни конференции на Руската православна църква и ФСИН, а служителите от системата и техните семейства се извозват организирано до обителта в дните, когато се почитат св. Пимен и паметта на мъртвите.

Николо-Угрешката семинария става научен партньор на ФСИН. Николо-Угрешката семинария става научен партньор на Академията на ФСИН, а през 2016 г. патриархът разпорежда студентите от тази семинария „да участват в грижата за православните общности в московския следствен арест“. Както казват самите семинаристи, по някаква причина най-топли отношения са се развили със следствения арест №2 (Бутирка). Угрешките семинаристи се водят организирано в регионалните отдели на ФСИН – например в ИК-7 (изпълнителна колония в Ржов, Тверска област), където провеждат футболни мачове със „специалния контингент“, а в ИК-5 в с. Стенкино (Рязанска област) изнасят лекции по катехизис и Нов завет. Когато затворниците мюсюлмани от Стенкин се оплакали от „прозелитизъм“, семинарията довела в колонията професор по ислямски изследвания, за да обучи затворниците на техниките на междурелигиозната полемика.

Затвор за спасяване на душата

„Живеем в страна, в която затворът, подобно на войната, е засегнал почти всички и следователно влиянието му се е загнездило дълбоко в живота на руското общество и прониква във всичките му сфери“, казва свещеник Алексий Виноградов, помощник на началника на ФСИН и отговорник за затворническо служение в Костромската епархия на Руската православна църква. Отец Алексий сравнява затворническата субкултура със „секта“: „Можем да срещнем нейните елементи и в училищата, и в болниците, и в армията, и в производството, и в бизнеса – почти навсякъде“. Следователно „всеки свещеник трябва да разбере, че ако не отиде в затвора, това изобщо не означава, че затворът няма да дойде при него“ – например в лицето на освободени затворници, които се скитат по манастири и църкви в търсене на нов живот.

В десетки манастири на Руската православна църква персоналът от неплатени работници се състои почти изцяло от бивши затворници. Но защо да се учудваме, след като почти една четвърт от мъжкото население на Русия е минала през затвора, а броят на затворниците преди няколко години достигна 1 милион?

Благодарение на Владимир Путин елементи от затворническия жаргон (всички тези „кисна в клозета“, „хващам дирите“, „гълтам прах“) навлязоха в езика на руските политици.

Изключителният руски богослов, затворник в съветския ГУЛаг, свещеник Павел Аделхайм, който беше убит в собствения си дом през 2013 г., сравнява отношенията между върховете в йерархията на Руската православна църква и нисшия клир с тези в затвора. Става дума за безграничния произвол на първите и безправието на вторите. Колкото повече Руската православна църква се превръща във винтче, в инструмент на властовата система, толкова по-малко нейното ръководство говори за индивидуалния духовен живот на личността. Съвременната руска православна църква е ориентирана към „хранене на институциите“ – армията като цяло, училищата и университетите, държавни органите, големите предприятия. На тази логика се основава и нейното взаимодействие с местата за лишаване от свобода.

По данни на ФСИН в нейните учреждения има 1508 помещения (включително доста големи храмове) за религиозни обреди. С малки изключения почти всички те са под юрисдикцията на Руската православна църква, която има специален Отдел за затворническо служение. На заседание на Синода на РПЦ на 12 март бе назначен нов председател на този отдел – свещеник Кирил Марковский.

На последния Архиерейски събор на Руската православна църква през 2017 г. патриархът съобщава, че в местата за лишаване от свобода постоянно служат 1019 свещеници, които повишават квалификацията си в специалните курсове към „затворническия” отдел към Патриаршията. Още през миналия век тя сключва споразумение с Главното управление за изпълнение на наказанията към Министерството на правосъдието, което е коригирано три пъти. Настоящият вариант на споразумението между Руската православна църква и Федералната служба по затворите е подписано от патриарха и тогавашния ръководител на службата Корниенко през юни 2017 г. Както и в случая с присъствието на Руската православна църква във въоръжените сили, правоохранителните органи, държавните училища и университетите, това споразумение подчертава противоречието между светския характер на руската държава (и произтичащата от това забрана за създаване на религиозни организации в държавните структури) и постепенната клерикализация на държавата.

Вече 14 години ФСИН провежда експеримент, наречен „пилотен проект“. В него попадат 16 изправителни колонии в Мордовия, Камчатка, Вологодска и Саратовска област. В тях клириците от РПЦ са назначавани на длъжност помощник-началник по организация на работата с вярващите. През 2016 г. към Рязанската правна академия и управлението на ФСИН за тях е открита специална учебна програма. Отделът за затворническо служение на Руската православна църква се стреми съответните свободни места за свещенослужители да се запълват само от негови служители, но мюсюлманите не са съгласни с подобен монопол. Ръководителят на Духовното събрание на мюсюлманите в Русия, мюфтията Албир Крганов, призова за назначаването на светски специалисти в системата на ФСИН, които да работят с вярващите – „хора с подходящо образование, универсално за всички вероизповедания“.

Експериментът обаче продължава в същия формат – свещениците, които са подписали договор с Федералната  служба, получават заплата (към 2018 г. – 4070 рубли) и надбавки „в размер от 50 до 100% от официалната заплата“, „добавки за трудов стаж”, „премии въз основа на резултатите от работата”, специални дажби, медицински услуги и санаторно-курортно лечение в системата на Федералната затворническа служба.

Според концепцията за затворническото служение на Руската православна църква във всяка колония или следствен арест трябва да има щатни свещеници. Разбира се, за сметка на бюджета на ФСИН. Когато точно преди година патриарх Кирил освети главния храм на системата (нещо подобно на „главния храм на руските въоръжени сили“) в „Матроска тишина“, той призова руснаците „да не се отказват от затвора“, тъй като всеки може да попадне там – не само по своя вина, но и „по стечение на обстоятелствата, по различни причини“. Според Кирил човек може да се възползва и да спечели от лишаването от свобода само ако в местата за задържане има храм и „се извършва пастирска работа“. Развивайки тази идея, можем да стигнем до извода, че затворът (особено руският, с храмове и попове) е спасително място, почти манастир, където можете да водите духовен живот според принципа Ora et labora („Молете се и работете“).

Командирът на светците

В последните години на патриаршеството на Алексий II Руската православна църква намери чудесен начин да се обвърже по тайнствен начин с различни държавни институции. Преди всичко със силите за сигурност. С укази на патриарха започнаха да се назначават небесни покровители на всяка от структурите. Елегантен похват: няма формално подчинение на Руската православна църква, но тъй като нейният предстоятел има властта да се разпорежда със светиите, тогава в тяхно лице неговата власт (авторитет) се признава от онези структури, които приемат назначените от него покровители. Дори няма смисъл да говорим колко абсурдно е това от теологична гледна точка.

СПРАВКА

Логиката за „назначаването“ от страна на патриарха на небесни покровители на различни властови структури е подчинена на метода на случайните асоциации или на календарния принцип. За първи основен покровител на въоръжените сили на Руската федерация е назначен св. Георги Победоносец. Някои видове войски имат свои собствени покровители: въздушнокосмическите и въздушнодесантните сили са покровителствани от св. прор. Илия (възнесъл се на небето на огнена колесница), военноморските сили – от св. ап. Андрей (символ на флота при Петър I става Андреевският флаг: „От сего бо апостола приняла Россия святое крещение“). В съответствие с календарния принцип св. великомъченица Варвара е назначена за покровителка на стратегическите ракетни сили (денят, в който се чества паметта ѝ – 17 декември, съвпада с публикуването на постановлението на Съвета на министрите на СССР през 1959 г. за формирането на органите за управление на стратегическите ракетни сили).

Според Иля Семененко-Басин, професор в Центъра за изследване на религиите към Руския държавен хуманитарен университет, имаме работа с феномена „светска святост“, когато под името на светец и култа към него има скрита ориентация към един или друг исторически модел, към определен символ, който е актуален за изграждане на отношения в съвременните реалности. „В проблемното поле на съвременната руска агиография, пред очите ни се появяват най-причудливи, екзотични феномени“, казва професорът.

В началото на XXI век по инициатива на тогавашния митрополит Кирил е канонизиран адмирал Фьодор Ушаков, за чието църковно почитание преди това не бе известно никому. Сега патриарх Кирил инициира канонизирането на генералисимус Александър Суворов. В етатисткия светоглед на патриарха са търсени само онези светци, които укрепват държавата и „освещават” нейните институции, независимо дали тези персонажи са били светци в класическия, религиозен смисъл. Ушаков е лесно разбираем символ на „светостта” на флота, а Суворов е символ на сухопътните войски. Светиите, стоящи зад тези имена, престават да бъдат „трансцендентни“, те стават абсолютно земни. Те са идеологически и политически субекти, които трябва да вдъхновяват хората (особено въоръжената част от тях) „за работа и подвиг“. Това е много близко до съветския култ към вождовете, героите от революцията или войната, ударниците на социалистическия труд и културните дейци, в ерата на които се формира личността на настоящия патриарх.

В този контекст Пимен Угрешки като покровител на Федералната служба за изпълняване на наказанията не е толкова лош вариант. Той не е фанатик, не е престъпник, а смирен аскет, който не предизвиква никакви асоциации със страховитата наказателна система на Руската федерация.

Превод от руски Александър Бакалов

Александър Солдатов е руски и украински журналист и публицист, член на Украинската асоциация на богословите, колумнист на „Новая газета“.

[1] ФСИН – Федералната служба за изпълнение на наказанията в Русия.
[2] Ревелска крепост (Вишегородски замък) – средновековен замък-крепост в центъра на Талин. Един от най-големите и ценни исторически архитектурни ансамбли в Прибалтика.

Александър Солдатов
02.05.2024

Свързани статии