Начало Галерия От розово, по-розово
Галерия

От розово, по-розово

Яна Костова
11.05.2024
632
Красимир Добрев

До средата на април в Пловдив се проведе 17-ото издание на фестивала „Арт позитив“. Тази година темата беше „Розово“, участваха двадесет и шест местни артисти, а автор на концепцията на изложбата бе художничката Надя Генова

Началото на фестивала сдружението „Изкуство днес“ поставя преди точно две десетилетия, през 2004 г. Пет издания след 2017 г. остават неосъществени поради липса на средства. Това е един от малкото просъществували до днес фестивали за съвременно изкуство у нас, насочени към местни автори и организирани на принципа на отворената покана, „забранен за куратори“ (Емил Миразчиев).  

Темите на фестивала се избират от екипа на „Изкуство днес“ по подобие на изложбите и акциите, провеждани навремето от група „Ръб“ – колективно, на принципа на брейнсторминга, когато една споделена идея узрява и се доразвива от членовете на сдружението, докато не се роди печелившата визия. После артист от „Изкуство днес“ или външен експерт развива концепцията, която да дава основни насоки на авторите в тяхната работа по отделните творби. На практика всеки е добре дошъл да участва, стига да изпрати смислен и аргументиран проект по зададената тема – идея с потенциал и перспектива за развитие.

Изложбата се ражда като единно цяло, като своеобразна групова инсталация. До този финален момент обаче има да се извърви дълъг път, по който авторите – особено младите артисти – не са сами. Насреща са ветераните от екипа на сдружение „Изкуство днес“ начело с Емил Миразчиев, които им съдействат да осъществят идеите си, тъй като изкуството на инсталацията и пърформанса е слабо представено в образователните програми на ВУЗ-овете по изкуствата у нас и е необходим дългогодишен опит и диалогичен подход за адекватно и професионално съдействие в работата с младите и неутвърдени местни автори.

От друга страна, през последните няколко години сдружението си запазва правото да кани по един-двама участници, които не е задължително да са от Пловдив и да са млади и неутвърдени. Тази година честта се падна на известния живописец Красимир Добрев, който се включи с инсталацията си „Роза“.

Това сякаш е една от най-позитивните характеристики на „Арт позитив“ – заглавието на първата изложба остава и като название на фестивала – като дългосрочно протегната ръка към художниците от Пловдив.

И преди, и днес се задават въпросите „Какво е позитивното?“, „Къде е розовото?“. А ето и отговорите на главните виновници за тазгодишната изложба „Розово“ – Надя Генова и Емил Миразчиев.
Емил Миразчиев, Розово Дихание, видео

Розово ли е положението у нас?

Емил Миразчиев: Абсолютно! Опасението ни беше да не би да се получи някакво олекване с тази тема, дали няма да има залитане на авторите чисто формално, защото тя е много близо до художниците. Например Пикасо е имал розов период, много художници са работили в розово… От друга страна, мислехме, че тази тема и чисто визуалното въздействие на розовото ще стегне изложбата, ще има цялостност.

Надя Генова: Ако под „розово положение“ имаш предвид идеално – като „щастие“, безпроблемност… разбира се, че не е. Идеално може да е положението само в двореца на Сидхарта.

Какво продължава да движи позитивизма на фестивала „Арт позитив“?

Н.Г.: Позитивното във всяко издание на „Арт Позитив“ са творческият импулс и артистичната реакция на участниците, които приемат темата като своеобразен въпрос, поставен към тях, и дават своя неповторим отговор. За кратко, почти в едно и също време, без да се познават добре, авторите мислят и работят едновременно и тяхната творческа енергия има една кулминация – това е изложбата. В този смисъл, координацията и работата на сдружение „Изкуство днес“ и на директора Емил Миразчиев за осъществяването на този проект са много важни за всеки артист и разбира се, за публиката в Пловдив.

Е.М.: За „Арт позитив“ е важен начинът, по който го замислихме, а именно, че фестивалът трябва да работи за местната сцена и да я развива. Това наистина дава плодове и когато споделях с приятели галеристи каква ще е тазгодишната тема и колко артисти ще участват в нея, всички се учудваха, че има толкова много художници, които работят съвременно изкуство в града. Всъщност те бяха много повече – ние все пак направихме селекция, защото бюджетът е ограничен и е леко понапълнено, но все пак остава визуално пространство за всяка отделна творба да диша самостоятелно, да комуникира със съседните. Получи се много хубав разказ между тях – от творбата на Цветанка Борносузова – „Детско куфарче“, представяща тънката граница между „Светът за децата е розов“ и „Светът за децата е станал сив“, през големоформатната живопис на Петър Кочевски, тристишията хайку на Ангел Стойчев, минималистичната живопис обекти на Антония Костова, великолепната инсталация „Девойката, която ми постла легло“ на Венета Маринова, скулптурата стъпка на Саркис Нерсесян, оставяща розова следа. На втория етаж минаваме през осмицата – „2084-а година“ на Надя Генова, розовите възглавници с пиктограми емотикони на Велина Христова, мултимедийната инсталация „Твоят розов оазис“ на Соня Митова, минималистичния и категоричен изказ в работата на Наташа Кюпова „Човекът е въже, опънато между животното и Свръхчовека… въже над пропаст“, деликатната живопис триптих на Явор Костадинов, страданието и емпатията в платната на Мич Брезунек, за да завършим с въздействащата светещата кутия „Прегръдка“ на Евелина Нова, както и моята видеоинсталация „Розово дихание“, изградена в ритъма на медитативното дишане и разположена в тъмната част в дъното за финал, като по този начин се отпускаш и преосмисляш преживяното в изложбата. Тази година „Арт позитив“ напусна галерийното пространство и превзе главната улица, като светна в розово с творбата на Иван Иванов „Розовата главна“.

Надя Генова, Целувката

В експозицията откриваме всички нюанси на розовото – от сьомга и корал до „кърваво розово“ – какви са политическите измерения на проекта?

Н.Г.: Политиката и случващото се около нас никога не са далеч. Както се казва, „всички сме вътре“. Сарказмът на някои от работите в изложбата е тъжна констатация за нещо, с което не можем да се справим. С едно-две изключения всички работи в изложбата са много далеч от позитивизма и розовия оптимизъм. Те въздействат с истински драматизъм или са просто розова тъга. Но може би това зависи и от „очилата“ на зрителя.

Е.М.: Ние не сме го търсили, но явно артистите се вълнуват от политическото, вълнуват се какво се случва в момента. Например работата на Осман Юсеинов „Измерение в розово“ показва доколко розовото може да манипулира реалния живот. Тя представлява видео с диско топка в розово, но там са и жертвите от Газа, Израел, Украйна. Аз леко се закачам и с още едно мое видео – „Кръговратът на живота“, с подзаглавие „Сънищата винаги са розови“, което е пълен абсурд. Друг пример е обектната инсталация на Севдалина Кочевска „Матрьошка. На Червената армия окупаторка“, която нагледно показва как едно политическо същество се ражда невинно бяло и се развива до кърваво червено.

Помага ли, когато гледаме живота през големите розови очила от инсталацията на Цветелина Ангелова?

Е.М.: Трябва да сложим тези розови очила с тяхната плакатност – много хора се снимат с тях на фона на изложбата, иначе светът съвсем не е розов.

Цветелина Ангелова, Да погледнем през розови очила

Докъде свършва здравият оптимизъм у човек и къде започва токсичният позитивизъм?

Е.М.: Докъде и как – всичко зависи от рецепцията на човек: от възпитанието, образованието и начина на общуване със света. Всичко това изгражда у индивида позитивизъм или негативизъм. Човек гледа и възприема света според своите разбирания, чувствителност и моментното си състояние. Така че, доколкото съм видял, всеки, който влиза в изложбата, излиза одухотворен – изкуството е това, което въздейства.

Ще разкажете ли за предстоящото 30-о издание на „Седмицата на съвременното изкуство“ през септември?

Е.М.: Подготвяме фестивала заедно с кураторката Живка Валявичарска, която е базирана в Ню Йорк. Поканили сме значими български и международни имена и предстои да ги анонсираме. Но с тази практика финансови донори като Националния фонд „Култура“ и общините да отпускат средства на едногодишна база е трудно да се гради дългосрочна стратегия и да се говори за европейско качество. Винаги съм пледирал да се разработи дългосрочен финансов механизъм от 3–5 години за подкрепа. Големите имена са с препълнен график за години напред и само ако на някого му се отвори инцидентно прозорец, би могъл да се включи в нашите едногодишни програми.

Надя Генова е родена през 1960 г. в София. Завършила е графика в НХА. Работи в областта на графиката, графичния дизайн, обекта, пърформанса и инсталацията. Член на  група „Ръб“, съоснователка на сдружение „Изкуство днес“. Провежда две резиденции в Швейцария и е член на групата „Жените на ръб-а“. Работи в екипа на Сдружението за структуриране и развиване на дейността на Центъра за съвременно изкуство – Пловдив.

Емил Миразчиев е роден през 1960 г. в Пловдив. Завършва графика в НХА през 1986 г. Работи в областта на графиката, видеоарта, фотографията, инсталацията, обекта, новите медии и акционизма в публичното, социалното и политическото пространство. Автор и ръководител на проект „Графично ателие“ – Пловдив, Фасада видео фестивал, Фестивал на светлината ЛУММИКС. От 1997 г. е председател на Сдружение „Изкуство днес“. Художествен директор на Центъра за съвременно изкуство „Баня Старинна“, Пловдив до неговото затваряне през 2017 г. Инициатор (2010 г.) и художествен директор (2013 г.) на Пловдив – Европейска столица на културата 2019.

Яна Костова
11.05.2024