Разговор с Иван Бедров, директор на фондация „Свободна точка“
Фондация „Свободна точка“ стои зад едноименната онлайн медия, която наследи българската служба на „Свободна Европа“ след закриването ѝ в края на март. Освен като директор на българската служба на „Свободна Европа“, Иван Бедров има дългогодишен опит в медии като bTV, Българското национално радио (БНР), „Клуб Z“ и българската служба на германската медия „Дойче веле“.
С Иван Бедров разговаряме за причините за закриването на българската служба на „Свободна Европа“, за нейния принос за развитието на родната медийна среда, за възхода на по-малки независими медии през последните няколко години и за бъдещето на „Свободна точка“.
Защо се стигна до закриването на българската служба на „Свободна Европа“?
Решението за закриването на службите на „Свободна Европа“ в България, Румъния и Северна Македония е на ръководството на Радио „Свободна Европа“/Радио „Свобода“ и е продиктувано от финансови ограничения. Бюджетът, който Конгресът гласува за Американската агенция за глобални медии, която финансира „Свободна Европа“, е с над 30% по-нисък за тази финансова година. Това, в комбинация с инфлацията, която не е само в България, и покачващите се разходи, наложи вземането на тежки решения в рамките на организацията. Разбира се, закриването на българската служба на медията не е добра новина за България, но някак си, ако се опитаме да погледнем от птичи поглед, този ход има своето обяснение. Въпреки огромните дефицити на медийната среда в България, въпреки че българите имат нужда от по-добър достъп до проверени и разбираеми новини, България не е Иран – нещата са несравними. От тази гледна точка е разбираемо защо не се закрива например службата на „Свободна Европа“ в Иран, а тези в България, Румъния и Северна Македония[1]. Ние се подготвяхме за този момент от месеци, тъй като, макар и решението да беше обявено в началото на 2026 г., ние сме журналисти, можем да четем между редовете и знаехме, че е много вероятно да стигнем до този момент.
Доколко българската служба на „Свободна Европа“ свърши своята работа през седемте години на своето съществуване? Какъв е основният принос на секцията за медийната среда в България?
Ние сме новинари и предлагаме новини на хората – това не е работа, която има начало и край, хората имат нужда от новини всеки ден. Аз се радвам, че благодарение на екипа успяхме да достигнем до младата публика и да информираме хората през различни платформи. Смея да кажа например, че бяхме първата новинарска медия в България, която толкова силно стана част от всекидневието на младите хора в Instagram. Преди седем години звучеше абсурдно: „Как така новини в Instagram? Това не е ли място за котенца и снимки?“. Оказа се, че не е така и че публиката ни там оценява, интересува се, коментира основните събития. Просто се прави по различен начин, не е като старото новинарство само с текст.
Но освен новини вие предлагахте и разследвания, например поредицата от статии на Видка Атанасова за имотите и финансите на Синдиката на българските учители (СБУ). Тези статии бяха много подробни, което означава, че журналистът е имал възможността да работи по темата дълго време.
В нашата професия това все повече е лукс. Стараем се да създаваме условия да правим подобни неща, които имат дългосрочен ефект. Поддържането на здравословен баланс между новини и разследвания е всекидневна борба. Ако има новина, която мислим, че е добре нашата публика да знае, и в същото време някой от колегите работи по нещо дългосрочно, всеки ден трябва да избираме и да жертваме едно от двете. Ние сме малък екип – така сме свикнали, така и продължаваме.
Правени ли са опити за оказване на политически и/или икономически натиск върху българския екип на „Свободна Европа“ от 2019 г. до закриването на медията в края на март тази година?
В началото имаше опити – обаждания, писма до ръководството на организацията в Прага и Вашингтон. Но те спряха, когато съответните хора видяха, че това не дава резултат. Ние държим на своя интегритет и гледаме да не се поставяме сами в риск. С политици и влиятелни хора от икономическата сфера контактуваме само по работа – има ясна граница и не я прекрачваме.
Онлайн медията „Свободна точка“ ще се развива като фондация със същото име. Как по-конкретно ще изглежда този модел на работа?
Трима души от екипа – Татяна Ваксберг, Нели Делчева[2] и аз – учредихме фондация „Свободна точка“, чиято цел е да продължи да прави същото, което правеше „Свободна Европа“ – да създава журналистическо съдържание за българската публика. Ние сме същите журналисти, със същите ценности и високи журналистически стандарти – разбира се, без гарантираното финансиране от Радио „Свободна Европа“, без да сме част от тази мрежа, излизаме на терена и се конкурираме с всички. Разчитаме на дарители, имаме позитивни разговори, което ни дава увереност да продължим да работим, но е всекидневна борба, което може би е за добро. Не затваряме нито една врата, единственото, което е изключено при нас, е вземането на пари на ръка и пари с неясен произход. В момента основната задача е този преходен период да мине без сътресения, за да може нашата публика, която е свикнала да получава определени новини и съдържание от нас, да продължи да ги получава. Най-важното е, че продължаваме с каналите в социалните мрежи, които създадохме за „Свободна Европа“ – те вече се казват „Свободна точка“.
Кои тенденции в българската медийна среда през последните пет-шест години ви правят най-силно впечатление?
Добра тенденция е, че все повече хора започнаха да осъзнават, че големите мейнстрийм медии не са монополисти. Защото допреди няколко години беше така: ако един човек или група хора – партия, икономически кръг, няма значение – има контрол върху трите национални телевизии, той едва ли не има контрол върху целия разказ, който стига до българите. Със социалните мрежи и появата на нови независими медийни платформи като сайтове и подкасти картината се променя. Основният проблем е бизнес моделът, тъй като една редакция все още не може да си гарантира стабилни приходи – било само от публика, било от рекламодатели или институционални дарители, – за да може да планира дългосрочно. Разбира се, една от причините това да бъде по-трудно в България е малкият пазар – едно е да предлагаш съдържание на английски, руски или арабски, съвсем различно е да го правиш на език като българския, който се говори от многократно по-малко хора.
В тази връзка как гледате на появата на голям брой малки онлайн медии, подкасти и платформи за разследваща журналистика? Тази свръхконкуренция не пречи ли на всяка от тези медии по отношение на постигането на финансова устойчивост? Не смятате ли, че хората биха били по-склонни да подкрепят една обща медия на независими журналисти?
Чисто технически може би го има този момент, но колкото по-голям избор имат хората, толкова по-добре. Ние сме добронамерени към всички колеги, които предоставят вярна информация. Времето ще покаже кой от тези проекти е устойчив, на кой се доверява публиката. Валутата в нашия сектор е доверието – клише е, но е вярно. Ние сме спечелили доверието на нашата публика и се надявам да продължим да го затвърждаваме.
Националните телевизии сякаш избягват да отразяват работата на по-малки медии като вашата и такива, специализирани в разследвания? Как си го обяснявате?
Най-добре е те да отговорят на този въпрос. Факт е, че в повечето случаи разследвания на по-малки медии се появяват в големите телевизии само ако има институционален повод – например някой министър или народен представител реагира на разследването.
Кои са критериите, по които след няколко години ще можете да прецените дали сте постигнали целите си като медия под шапката на фондация „Свободна точка“?
Ключовите неща са три. Първо, да успеем не само да запазим, но и да затвърдим доверието на нашата аудитория. Второ, да успеем да запазим мотивацията и самочувствието на екипа и да създадем атмосфера, която да позволява да правим нещата свободно и качествено, както досега. Третото е да намерим устойчив модел на финансиране на тази дейност. Това са трите ни големи цели. Ако успеем с тях, нищо друго няма значение; ако не успеем, ще го мислим.
––––
[1] През ноември 2025 г. беше закрита и унгарската служба на „Свободна Европа“. Към днешна дата организацията, която е базирана в Прага, поддържа служби в страни като Украйна, Грузия, Молдова, Беларус, Казахстан, Азербайджан, Армения, Косово и др.
[2] Татяна Ваксберг е главен редактор на „Свободна точка“, а Нели Делчева – редактор „Социални мрежи“. Те изпълняваха същите функции в българската служба на „Свободна Европа“.
