На 29 април той навърши 63, но отдавна е част от пантеона на филмовите легенди. Не са много актьорите, които слагат край на кариерата си, докато са на върха. На шейсет години трикратният носител на Оскар Даниъл Дей-Луис излезе в пенсия и това се случи през 2017 г. Скоро след това на екран се появи последният филм с негово участие – „Невидима нишка“ (реж. Пол Томас Андерсън). Той ни дава идеална представа за магнетичното присъствие, което киното изгуби с оттеглянето на Дей-Луис.
Образът на Рейнолдс Удкок, реномиран моден дизайнер в Лондон от 50-те, превърнат в божество от капризните си клиентки от аристокрацията и каймака на британско общество, е едновременно мистерия и дефиле на удивителните умения за всеотдайно превъплъщение на британския актьор. Изпълнението му буди възхищение, а персонажът, изтъкан от взискателност, уязвимост и противоречия, напомня за импулсивния и антипатичен Даниъл Плейнвю от „Ще се лее кръв“ (2007, Оскар за главна мъжка роля), най-вече с онова усещане за безпокойство и заплашителност, което Дей-Луис с лекота изтръгва от героите си.
Той е самата „невидима нишка“, сърцевината, около която е изграден филмът, първостепенна съставка за неговото многопластово звучене.
„Невидима нишка“ е разказ за тайните, скрити в човешката душа, за проклятията, преследващи и предопределящи взаимоотношенията между хората, и защитното заклинание, скътано в подплатата на всяка красива рокля, сътворена в съзнанието на Рейнолдс Удкок и изработена от неговата армия сръчни шивачки. Или пък не. Когато един сюжет започва като романс, оцветен от психологическа драма, и се превръща в трилър, той крие далеч повече значения от видяното на първо гледане. А и не можем да твърдим, че не сме предупредени – филмите на Пол Томас Андерсън никога не са това, което предпоставят в началото, нито дори онова, което можем да предположим, след като рутинното всекидневие в модна къща „Удкок“ е нарушено от пристигането на новата муза на твореца Алма…
Посредством педантичност, граничеща с лудост (поддържане на безукорния външен вид, необходимост от пълна тишина за творческия процес, всекидневни ритуали като закуската), Рейнолдс се опитва да контролира вътрешните си импулси. Статуквото се поддържа ревниво от сестра му Сирил и бива заплашено от Алма (може би преоткритата му душа…), което предизвиква истинска битка между създателя и музата, борба между любовта и смъртоносното отчуждение, в която периодите на разрушение са необходими, за да излезеш от тях по-силен (възкръснал като съсипаната булчинска рокля на майстора).
Драматичната бавност на разгръщане на фабулата е предопределена от сложните чувства, които изпълват персонажите, и неумолимия сблъсък между идеала за красота и манипулацията – психологически дуел, усложнен от уязвимостта на манипулатора пред неговото творение и превърнат в игра, която никой не може да контролира.
С изтънчена прецизност Пол Томас Андерсън (едновременно режисьор, сценарист и оператор на филма) непрекъснато дестабилизира зрителя, смесвайки елегантност с главозамайваща бруталност, акцентирайки върху персонажи на ръба, изпълнени с дълбок стремеж за доминиране и обзети от мания за съперничество. Вдъхновен от биографията на испанския дизайнер Кристобал Баленсиага (1895–1972), три години след противоречивия „Вроден порок“, Андерсън стигна до „невидимата нишка“ и един антигерой, точно по свой вкус – тираничен, без да е несправедлив, егоист, без да е лишен от емпатия, фигура на властта с антураж, напомняща за гуруто на сциентологията от „Учителят“ (2012). Обгърнат от изискана доза мистерия, „Невидима нишка“ впечатлява с визуалния поклон пред романтичния стил на британското кино от 50-те (за разлика от предишните филми на режисьора, съсредоточени върху „отклоненията“ на американската мечта във всичките им форми) и с изумителна двусмисленост, която се оказва истинският двигател на сюжета.
Талантът на американския режисьор се състои в нюансите – той разкрива само толкова, колкото е необходимо да разбуди зрителското въображение, никога не ни казва какво да мислим и оставя тук-там впечатление за колебливост, което увеличава психологическото напрежение между персонажите.
Взискателен и безкомпромисен, Рейнолдс Удкок е авторитарен и инфантилен интроверт, едновременно демоничен и удивително крехък, обзет от манията за контрол, а „Невидима нишка“ следва контурите на рокля, в чиято подплата са пришити много тайни, но също елегантността на Висконти, мистериозната сдържаност на Хичкок и неустоимият чар на Даниъл Дей-Луис, обединени в едно от перфекционизма и мрачния хумор на мултифункционалния Андерсън.
През 1999 г. Пол Томас Андерсън достигна върха на естетическата си концепция във възхитителния „Магнолия“ и след това рязко смени посоката. „Ще се лее кръв“ изглеждаше разочароващо (за почитателите на „Магнолия“) отклонение, но се оказа началото на нов етап в тематичните интереси и стиловите похвати на режисьора, който на свой ред достигна върха си в „Невидима нишка“. Какво ли следва?
