Няколко дена след като публично бе заявено, че в колекцията на Николай Неделчев, побрана в експозицията „Модернизъм и авангард. Българската перспектива“, подредена в галерия „Структура“, има творби, дело на фалшификатор(и), се откриха безспорни доказателства за това. Мария Василева, като директор на галерия „Структура“, сподели в социалната мрежа: Във връзка с появилите се публикации и разкрития относно някои работи, включени в изложбата „Модернизъм и авангард. Българската перспектива“, съм длъжна да публикувам и своето мнение. Независимо от предоставените сертификати и реставрационни протоколи, не изключвам наличието на фалшификати. Начинът, по който се разразява скандалът, ме навежда на мисълта, че става дума за провокация, насочена към конкретни хора от екипа на проекта. Не изключвам и опити да се минира цялостната промяна на статуквото в българското изкуство. Обръщам внимание на това, без да омаловажавам ситуацията. Ще бъдат взети всички мерки за установяване автентичността на творбите в колекцията, като за целта се създаде независим експертен съвет. Благодаря на всички, които се включват професионално в дебата. Останалата част от експертния състав, работил по създаването на изложбата и съпътстващия я каталог – проф. д-р Ирина Генова, доц. д-р Огняна Георгиева-Тенева, доц. Борис Данаилов и д-р Биляна Борисова, все още не са дали своето становище по темата.
Важно е да се уточни, че процесът на създаването на фалшификата, на пускането му в обращение, процесът на неговото атрибутиране от експерти-оценители и този на пласирането му на пазара се определят от българското законодателство като криминални деяния. Според текста на Наказателния кодекс, който беше изменен в началото на тази година: чл. 278б. (Нов – ДВ, бр. 1 от 2019 г.) (1) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага фалшифицира произведение на живописта, скулптурата, графиката или археологически предмети или обекти, се наказва с лишаване от свобода до една година и с глоба от две хиляди до двадесет хиляди лева. (2) С наказанието по ал. 1 се наказва и лице, което предлага в продажба или пуска в обращение като автентични произведения на живописта, скулптурата, графиката или археологически предмети. (3) Лице, което даде невярно заключение, което удостоверява автентичността на произведения на живописта, скулптурата, графиката или археологически предмети или обекти, се наказва с лишаване от свобода до една година и с глоба от три хиляди до тридесет хиляди лева. (4) Ако деянието е извършено от лице при упражняване на търговска дейност, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7. (5) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.
В така създалата се ситуация, съвсем естествено възникват няколко много важни въпроса, без чиито отговори темата ще остане в лабиринтите на социалните медии. В играта на изненаданите, измамените и оклеветените невинни, срещу които е извършена провокация – злонамерено са въстанали Другите. Игра, която в крайна сметка няма да доведе до нищо друго освен до упражняване на една от проблематичните в българския контекст свободи – свободата на словото. Първият от тези сериозни въпроси засяга, както отбелязва и Мария Василева – предоставените в галерия „Структура“ сертификати и реставрационни протоколи. А ако произведенията са внесени от Сърбия, то към този куп документи, с оглед на съществуващите законови актове, трябва да се добавят и документите за износ на произведенията от Сърбия, както и за техния внос в страната ни.
Известно е, че при съмнения за автентичността на една творба сертификатът, изготвен от експерт, е онзи документ, който би трябвало да съдържа доказателствен материал, опровергаващ подозренията, че тя е фалшификат. Когато творбата според експертното мнение е определена като фалшификат, тя не би следвало да бъде сертифицирана, за да се възпрепятства попадането ѝ в търговската мрежа или пък социализирането ѝ чрез изложби и др. Тук, естествено, възниква и вторият въпрос: кои са експертите, идентифицирали доказаните вече фалшификати, показани в изложбата като оригинални произведения на Сирак Скитник, Харалампи Тачев, Гео Милев, Мирчо Качулев? Отговорите на тези два въпроса засега са единствено в ръцете на експертите, подготвили изложбата, и на колекционера, предоставил включените в нея творби.
Третият въпрос, който отново засяга сериозното обговаряне на случая, е свързан с произхода на колекцията, с пътя на движение на отделните произведения – от тяхното придобиване до последващото им споделяне в пространството на галерия „Структура“. Според текста на Ирина Генова, публикуван в каталога към изложбата: контактите с Белград са интензивни и през 30-те години – обменят се различни изложби – по-скоро модернистки, отколкото авангардни. Синиша Паунович – журналист от вестник „Политика“, произхождащ от Източна Сърбия – създава своя колекция на авангарда, в която се включват и български автори. От нея произхождат част от творбите в изложбата[1]. Каква и коя част, не е уточнено, но информацията за произхода бе потвърдена от Николай Неделчев и Ирина Генова в ефира на БНТ[2].
Фигурата на Синиша Паунович (1903–1995) е добре позната на българската изследователска общност. Колекционерската страст на С. Паунович намира изява още в неговото детство, но фактическото натрупване на сбирка, по думите му, започва през 1923 г. До началото на Втората световна война колекцията е нараснала многократно, а през 50-те години на миналия век тя е в основата на постоянната експозиция на създадената от журналиста „Малка галерия на Синиша Паунович“, разположена в квартал „Дедине“ на ул. „Младен Стоянович“ 31а. През 70-те години колекцията продължава да се разраства и много художници правят дарения, като окончателно фондът на колекцията е оформен със смъртта на С. Паунович през 1995 г. В този момент той наброява около 3000 експоната[3], които са систематизирани от самия него в шест сбирки – Художници, завършили художествена академия, Графики, Рисунки, Скулптури, Моите български художници и Самоуки художници[4].
Възможно ли е обаче отделни творби от сбирката Моите български художници да са попаднали в колекцията на Николай Неделчев, както твърдят той и Ирина Генова?
Тук трябва да кажем, че през 1983 г. самият Синиша Паунович подготвя тази сбирка за изложба, която според изследванията на Драгана Божович и Миряна Рацкович е презентирана през месеците август–септември в София в залите на СБХ на ул. „Шипка“ 6[5]. Общо тази сбирка включва 32 творби на следните автори: Илия Бешков, Кирил Буюклийски, Пенчо Георгиев, Маша Живкова-Узунова, Христо Каварналиев, В. Леви, Вера Лукова, Новица Младенов, Бенчо Обрешков, Георги (Жорж) Папазов, А. Ратик, Сирак Скитник, Дечко Узунов. В сбирката присъстват и две творби с неизвестни автори. По отношение на материалите – това са живописни произведения, акварелни и тушови разработки, създадени най-общо във времевия диапазон от 1929 до 1982 г. В сбирката са включени портрети на С. Паунович от Дечко Узунов, Бенчо Обрешков, Новица Младенов и Кирил Буюклийски. От така изброения низ от имена, онези, които присъстват в колекцията на Николай Неделчев, са Христо Каварналиев, Жорж Папазов, Сирак Скитник и Дечко Узунов. В колекцията на С. Паунович те са представени със следните творби:
Христо Каварналиев – Черно море, 1937 (маслени бои върху картон, 48 х 64 см)
Жорж Папазов – Кубистичен пейзаж, 1938 (маслени бои върху платно, 38 х 46 см)
Сирак Скитник – Цветя, 1933 (темпера върху хартия, 23,5 х 26,5 см)
Дечко Узунов – Портрет на жена, 1936 (маслени бои върху платно, 60 х 50 см)
Дечко Узунов – Синиша Паунович, 1963 (молив върху хартия, 59,5 х 35)
Дечко Узунов – Натюрморт, 1964 (туш върху хартия, 33 х 25 см)
Дечко Узунов – Момиче, б. д. (смесена техника, 54 х 37 см)[6].
В колекцията на Н. Неделчев, показана в галерия „Структура“, обаче тези автори присъстват с творби, нито една от които не отговаря както жанрово, така и като материали и размери на основата с тези от сбирката Моите български художници[7]. С други думи – нито едно произведение, представено в изложбата „Модернизъм и авангард. Българската перспектива“, не произхожда от колекцията на Синиша Паунович. Казано по трети начин – налице е една лъжа. А изобличаването ѝ, колкото и на някои експерти и анализатори да изглежда като „опити да се минира цялостната промяна на статуквото в българското изкуство“, е само поредното доказателство, че породилата толкова много реакции изложба в галерия „Структура“ не е нищо друго освен утвърждаване на битуващото вече две десетилетия статукво – статуквото на подмяната. Подмяната, която действа в ущърб единствено на българското изкуство и колекционерското поле. И обидното е, че зад всичко това стои фигурата на експерта, уви.
[1] Генова, И. Модернизъм/авангард в България. Нова колекция и проблемност на историческите разкази. – В: Модернизъм и авангард. Българската перспектива. С., 2019, 23–24. Виж и бел. под линия № 16.
[2] Интервю в предаването „Култура.бг“ по БНТ (30 май 2019). – https://www.bnt.bg/bg/a/izlozhbata-modernizm-i-avangard-blgarskata-perspektiva-v-galeriya-struktura
[3] Божовић, Д., М. Рацковић. Мала галерија Синише Пауновића. Белград, 2003, 152–153.
[4] Пак там, 154–155.
[5] „Мала галерия“ на Синиша Паунович. Изложба от творби на български художници. Каталог. С., 1983.
[6] Божовић, Д., М. Рацковић. Мала галерија…, 126–127.
[7] Модернизъм и авангард. Българската перспектива. Каталог. С., 2019, 101, 119–120, 129–135, 138.
