Разговор с Дани Диглер от електронното техно-рейв-пънк трио Sérotonine, който всъщност е холандец, живеещ в Швейцария, с корени в Белгия и в гаражния рокендрол
По-надолу в текста ще бъде разказано как Дани Диглер и триото му Sérotonine се озоваха в позицията на специални гости на „Аларма Пънк Джаз“ тази вечер, в Деня на София, в зала „Сингълс“ на НДК – веднага след пърформънса на „уан мен бенд“ номер едно в света – Ревърънд Бийт-Ман. По-важна в случая обаче е темата за полета на човешкото въображение и за естествената трансформация на гаражния рокендрол в пънкарска музика за синтезатори и дръммашини. Дани Диглер е човек, който не се бои да експериментира и който се чувства комфортно, водейки няколко паралелни живота в музиката – включително и живота на организатор на ъндърграунд концерти в Биен, където живее в момента. Освен днешното почетно участие в рамките на „Аларма Пънк Джаз“ довечера, турнето на Sérotonine има и още една българска дата – утре в Русе. А ние си говорим за изключително богатата на жанрове, школи, течения и инвенции швейцарска сцена, за която всички швейцарци казват, че „не е чак толкова голяма в крайна сметка“, но пък… Дани е холандец, да не забравяме. Един външен поглед, който не е съвсем външен, никога не е излишен.
Как ще опишеш сцената в Биен и как попадна ти на нея?
Швецария е малка страна и от Биен, където живея, съвсем близо до Берн, мога да стигна до всяка точка за час и половина. Така че става дума за едно голямо село – всички се познаваме. Аз самият живея тук от 16 години. Холандец съм, роден съм в Белгия, а образованието си завърших във Франция. В самата Франция също много се местех. Преди да стигна до Швейцария, три години живях в Марсилия. Музикалните ми корени, а и повечето ми контакти са в областта на гаражния рокендрол и пънка, но винаги съм бил любопитен да откривам и изпробвам и други видове музика, инструменти и техники на пеене, да срещам нови хора – предизвикателства и приключения: това винаги ме е движело, но в началото определено беше пънкът.
И как от пънка се роди едно изцяло електронно трио?
Sérotonine e нещо ново и за трима ни. Реми също идва от гаражната пънк сцена – той живее наблизо, в Ла Шо дьо Фон. Адриен има малко по-различен профил – той е школуван джаз саксофонист от Белгия с опит на нойз сцената, развил се после в по-конструктивни посоки. Песните ни в това трио запазват структурата, заложена им от пънка, но вече с електронни интрументи – различни синтезатори и дръммашина…
Дръммашината също може да създава рокендрол – спомням си оптимизма в емблематичната песен на Иън Ф. Свенониъс – I’d got nothing, but now… I have a drum machine…
О, да – и той прави същото като нас в проекта си Escape-Ism – два пъти съм му организирал концерти в Биен. И при него е интересна срещата на синтовете и бийтовете с автентичната блусарска и пънкарска структура, но той е запазил китарата в музиката си за разлика от нас.
Значи и организираш концерти?
Да, тази дейност заема голяма част от всекидневието ми.
А когато си на турне, какво става със сцената в Биен?
Тя си е достатъчно богата и няма нужда специално от мен. Биен има учудващо голям брой малки и големи места за свирене. И много хора организират концерти.
Добра среда човек да си основе музикална група.
Да, първата ми група е създадена тук – Dee Diglers: като в Ramones всички в групата използвахме едно и също фамилно име – Диглер: Баб Диглер, Дани Диглер, Сам Диглер… Тази група беше много взривоопасна и я разформировахме, след като на един от последните ни концерти едва не умряхме. Въпреки че всички запазихме фамилното име Диглер и до днес… На последното шоу на Dee Diglers аз самият така се потроших, че не можех да вървя два месеца. И си казах: „Дотук. Хайде сега нещо по-констурктивно да направим“.
Също като екстремните кечистки рокендрол борби на Ревърънд Бийт-Ман, когато още е бил Лайтнинг Бийт-Ман през 90-те и едва не се е пребил на сцената… И така от Dee Diglers се роди Sérotonine? Но електронната музика също може да бъде опасна, не смяташ ли?
Да, особено с нас на борда, защото ние явно се стремим отчаяно към опасността.
Как се решихте на такова „опасно“ балканско турне, на каквото сте в момента?
Много пъти съм бил в Румъния и ми харесва там. Дори още преди да се заселя в Швейцария, си мислех да поживея в Румъния. Свирил съм в Букурещ няколко пъти – и с Dee Diglers, и с едно мое дуо, в което свирим повече пост-пънк и даркуейв… А със Sérotonine в началото на тази година свирихме в Турция и се получи много добре – публиката толкова хареса концерта ни, че решихме да се върнем няколко месеца по-късно. И след като така и така бяхме взели това решение, си казахме: защо да не пообиколим малко наоколо из Балканите? Това си е част от живота на пътуващия музикант – срещаш се с хора, с които се се сприятелил на дадено място преди години и с които не си се виждал отдавна, но откриваш и нови места, завързваш нови приятелства… Странно съвпадение се получи конкретно със софийската дата: организирах в Биен концерт на The Come’n’Go (основната група на Филип Хофер от The Nuggers, които подгряваха Ревърънд Бийт-Ман в София преди 10 години – б.а.) и един общ приятел музикат – Ади от The Nuggers – ми каза: „Знаеш ли, познавам един човек в София, който организира такива шантави неща“… И ти писа съобщение, а ти почти веднага си му отговорил „да“. По-късно същата вечер и Бийт-Ман дойде на същия концерт и като разбрахме, че през септември свирим в една и съща вечер с него в София, веднага започнахме да обсъждаме кое-как… Всичко стана на секундата сякаш.
Ревърънд Бийт-Ман е вестителят на траш-рокендрола и траш-блуса. А какво е „траш-мантра“, понеже ти имаш такъв музикален проект, а не той?
Trash Mantra е соловият ми проект. Когато човек свири в групи, всеки предлага идеи, нещата се дискутират и ако нещо не пасне на триото, в соловия си проект имаш един вид „работната площадка“ да го развиеш, ако искаш. Този проект също е изцяло електронен, но е малко по-перусионен, с елементи на „тропикалия“, уейв, дъб… Иначе в текстовете запазвам пънкарския елемент. Имаме и електронен дуо-проект също така, а пея и в един септет – Los Orioles, в който има двама перкусионисти, барабанист, двама китаристи и басист… И както The Clash навремето са правили пънк с дъх на дъб, така и при нас съчетанието е подобно – но с латиноамериканска коренна музика.
Швейцарската електронна сцена не познавам толкова добре, колкото рокендрол сцената или сцената за авангарден джаз там, но се сещам, че преди четири години едни хора ми писаха – също дуо. Bitter Moon се казваха и албумът им беше чудесен. Така и не дойдоха обаче, защото точно тогава избухна пандемията. Познаваш ли ги?
А, това са Река и Симоне, да – наистина добро дуо с чудесни песни. Не съм сигурен дали са активни на сцената още, защото те са двойка в живота и в музиката и понякога настават такива моменти, в които и музиката приключва…
И затова човек най-добре да е „уан мен бенд“, каквато сериозна традиция имате в Швейцария с Ревърънд Бийт-Ман и лейбъла Voodoo Rhythm. Винаги си в съгласие със себе си. Има пълна демокрация.
Точно така е, да.
Какво те вдъхновява за текстовете на песните ти?
Винаги разказвам истории, които съм преживял по един или друг начин, споделям лични, а не измислени неща. А това, което ме тласка да пиша текстове, най-често е несправедливостта около нас. Но също и любовни песни пиша. А и песни за обичайните неща – „секс, наркотици и рокендрол“…
Доколко се различват песните на Sérotonine на запис и на живо?
Хората познават само три от песните ни, защото само тях сме публикували. Но те са записани в самото начало – през 2021 г., отведнъж! – и отразяват този начален момент, от който сме извървели дълъг път. Преди три години бяхме още като деца, които изпробват как работят новите им играчки, защото електронната музика отваря вратата към… толкова много нови възможности. Когато си китарист, колкото и ефекти да използваш, пак оставаш в сферата определено звучене. А в електронната музика имаш неимоверно повече звуци, дръммашини, синтове, възможности да се изразяваш… Ние, между другото, сравнително бързо открихме себе си в този нов свят – най-вече със синтезатора TB303 на Roland, който ни дава точно това ейсид-звучене, което търсим. Но ще видиш, като дойдем в София, че имаме и много нови неща, които „замърсяват“ звука – като в гаражния рокендрол, само че синтетично. По-наситени са пиесите също така. Използваме само една дръммашина – 909 – защото тя пасва най-добре на музиката ни. Нямаме и толкова много синтезатори – ползваме Juno, SH1 на Roland и DX7 на Yamaha. И се придържаме към тази комбинация. Звукът днес е по-пънкарски също така, мога да кажа. Изпробвахме как звучат тези песни за пръв път точно преди месец – на един фестивал в Женева на 16 август. Свирехме последни – в най-късния възможен час. Бяхме се омесили с публиката, всички танцуваха, потяха се като в ада, подскачаха. Имах чувството, че свиря концерт с първата си пънк група – Dee Diglers! Само че с електронни инструменти…
Навремето японските авангардисти Тошимару Накамура и Тетуци Акияма, които се познават от съвсем млади и в началото са свирили песни на „Бийтълс“ на електрически китари, се шегуваха, че днес – тъй като единият изцяло е изоставил електрическата китара и работи само с електронни устройства, а другият е поел в обратната посока – с минималистични композиции и импровизации за акустична китара – та… шегуваха се, че единият е „победител“, а другият – „губещ“, но не е много ясно кой кой е. Как стоят нещата при теб?
Не знам. Аз не съм се отрекъл от нито един инструмент. Музиката е толкова прекрасна и поради това, че можеш да я създаваш по много и различни начини. Със синтезаторите е, както казах, като да си дете и да добавиш още една играчка към колекцията си. А и всички ние имаме много и различни групи. Със Sérotonine е много интересно изследователско приключение в електронната музика, но всеки от нас свири и в други групи, не сме се отказали от свиренето на други инструменти.
Къде свирите най-често извън Швейцария с тази нова група и кои са любимите ви концертни ситуации?
Доста свирим в Белгия и Франция, също така сме свирили няколко пъти в Холандия, Германия и Италия. В Испания – не чак толкова. Направихме две турнета там, но е трудно, защото повечето ми контакти там са в пънк-средите, а Sérotonine не е достатъчно пънкарска група за тях – няма китари. Там са малко по-консервативни по тоя въпрос. Веднъж свирихме в малко градче в северната част на Чехия. В ресторант в една изба под земята – без никакви прозорци. Самият град беше доста доста мрачен, а в ресторанта хората си ядяха и имах чувството, че са там, просто за да ядат, и музиката като че ли даже им пречи. От друга страна, те и не разговаряха помежду си, изглежда не се забавляваха особено – може би храната не беше хубава, не знам. Много странна беше атмосферата – като във филм на Дейвид Линч, дето не знаеш дали няма да бъдеш убит след концерта… Но където и да свирим, май предпочитаме малките сцени със силен фронтален звук и физическото усещане за публиката.
Виждам, че структурата на песните ви го позволява, та – ако има къде Ревърънд Бийт-Ман да излезе да изпее нещо с вас довечера, май би се получило добре…
О, да. Има няколко такива много подходящи момента и би било много хубаво, ако такова нещо стане довечера.
Билети за концерта довечера (вторник, 17 септември) в зала „Сингълс“ (НДК, вход А4) все още има онлайн в EpayGo https://epaygo.bg/9054349726 и на касите на EasyPay в цялата страна. Програмата е следната: 19 ч. – на терасата пред клуба загрявка с най-доброто от лейбла на Ревърънд Бийт-Ман Voodoo Rhythm Records – селекция на „Аларма Пънк Джаз“; 21 ч. – отваряне на клуба за публика; 21.30 ч. – Ревърънд Бийт-Ман на сцената; 23 ч. – Sérotonine на сцената.
