Начало Идеи Памет за забравените
Идеи

Памет за забравените

Катя Атанасова
02.02.2016
1652

head2

Само преди няколко дни журналистът Христо Христов представи новия си сайт Памет (1944–1989). След години сериозна изследователска работа и проучване на досиетата на агенти и сътрудници на ДС в периода на тоталитаризма, сега Христов ни дава имената на жертвите. Нещо повече и много по-важно. Сега ние можем да видим лицата, да научим имената и историите на всички тези до днес „безименни” хора – изселвани, съдени, наблюдавани, убивани, на жертвите на комунизма в България.

Ето какво казва за целта на проекта си – гражданска инициатива, осъществена съвместно с фондация „Конрад Аденауер”, неговият създател: „Проектът има за цел да съхрани паметта за жертвите на тоталитарния комунистически режим в България в периода 19441989 г. без значение на техните възгледи, убеждения, политическа принадлежност, социален статус или вероизповедание… Набързо изтласкани в периферията на общественото внимание, жертвите на комунизма потънаха в забвение още в началото на прехода към демокрация не само заради неудобната истина за репресиите на тоталитарния режим, но и поради слабата култура и липса на традиция в българската национална памет”.

Сайтът е организиран много добре и е лесен за използване. Разбира се, откроени са мисията му, мотивите за създаването му и целите, които си поставя. Има специален раздел, посветен на комунизма – възникване в България, идеологическа платформа, ръководителите. Тук можем да научим и за все още малко известните фалити в периода на управлението на комунистическата партия, ръководена от Тодор Живков. Те са документално обосновани.

В следващия раздел са обособени видовете престъпления – процеси на Народния съд, престъпления в лагерите, „мокри” поръчки, престъпления без присъда, тези свързани с „възродителния процес”, икономически престъпления и унищожаване на досиетата.

head1

Жертвите. Може би най-страшната част в сайта, най-силната, тази която разрушава всяка наша нормална представа за морал, за човечност, да не говорим за истина. Всички те – убити, съдени, изселвани, разработвани, наблюдавани, въдворявани – със снимки, документи, лични свидетелства, свидетелства на близки. И както споделя още в началото Христо Христов – без значение на убеждения и принадлежност, социална или политическа. Например в „наблюдавани” откриваме името на големия български поет, писател и преводач Валери Петров, член на БКП/БСП, който има дело за разработване от отдел 01 „Интелигенция” на Шесто управление на ДС, защото, цитирам, „поддържа връзки с „обидени”, наказани и критикувани за отклонение от партийната линия и грешки писатели като Христо Ганев, Радой Ралин, Марко Ганчев, Христо Радевски, Константин Павлов и др.”

Свидетелствата за престъпленията на комунизма срещу всички тези хора са текстове – като предсмъртното писмо на Иван Ташев например, предоставено от неговата дъщеря г-жа Красимира Ташева (именно тя е една от трите жени на откриващата снимка на сайта); видеоразкази – като този за лагера „Белене” на Иван Стоев Андонов; аудиосвидетелства; снимки… Посетителите на сайта могат да научат повече и за местата на памет – Белене, Ловеч, Черната скала, други мемориали/паметници.

Сайтът създаден от журналиста Христо Христов, е дело, което ми е трудно да определя с няколко думи. Да, това е колосална, денонощна работа, внимателно и отговорно проучване на всяко едно досие, всеки архив, всеки документ. Това със сигурност е било за него – и ще продължава да бъде – едно от най-болезнените човешки преживявания: среща с толкова много невинна смърт. То е граждански принос, важен, огромен, по „написването” на историята на комунизма в България, по опазването на паметта за това време. Този сайт е и среща с толкова много лични истории, съдби, с толкова много героизъм в същинското му значение, а не просто като празна дума, която днес е трудно да изпълним с реално съдържание.

На началната страница на сайта, който тепърва ще се попълва, журналистът призовава: „Говорете, споделяйте, разказвайте за жертвите на комунизма и помнете”… Това е апел към всички нас като общество, като граждани, а и към всеки, чиято родова памет е опазена, всеки, който има документи, свидетелства за свои близки и роднини, жертви на комунизма. Така може би ще започнем най-сетне да пишем и изучаваме тази история…

Катя Атанасова
02.02.2016

Свързани статии