Само преди няколко дни журналистът Христо Христов представи новия си сайт Памет (1944–1989). След години сериозна изследователска работа и проучване на досиетата на агенти и сътрудници на ДС в периода на тоталитаризма, сега Христов ни дава имената на жертвите. Нещо повече и много по-важно. Сега ние можем да видим лицата, да научим имената и историите на всички тези до днес „безименни” хора – изселвани, съдени, наблюдавани, убивани, на жертвите на комунизма в България.
Ето какво казва за целта на проекта си – гражданска инициатива, осъществена съвместно с фондация „Конрад Аденауер”, неговият създател: „Проектът има за цел да съхрани паметта за жертвите на тоталитарния комунистически режим в България в периода 1944–1989 г. без значение на техните възгледи, убеждения, политическа принадлежност, социален статус или вероизповедание… Набързо изтласкани в периферията на общественото внимание, жертвите на комунизма потънаха в забвение още в началото на прехода към демокрация не само заради неудобната истина за репресиите на тоталитарния режим, но и поради слабата култура и липса на традиция в българската национална памет”.
Сайтът е организиран много добре и е лесен за използване. Разбира се, откроени са мисията му, мотивите за създаването му и целите, които си поставя. Има специален раздел, посветен на комунизма – възникване в България, идеологическа платформа, ръководителите. Тук можем да научим и за все още малко известните фалити в периода на управлението на комунистическата партия, ръководена от Тодор Живков. Те са документално обосновани.
В следващия раздел са обособени видовете престъпления – процеси на Народния съд, престъпления в лагерите, „мокри” поръчки, престъпления без присъда, тези свързани с „възродителния процес”, икономически престъпления и унищожаване на досиетата.
Жертвите. Може би най-страшната част в сайта, най-силната, тази която разрушава всяка наша нормална представа за морал, за човечност, да не говорим за истина. Всички те – убити, съдени, изселвани, разработвани, наблюдавани, въдворявани – със снимки, документи, лични свидетелства, свидетелства на близки. И както споделя още в началото Христо Христов – без значение на убеждения и принадлежност, социална или политическа. Например в „наблюдавани” откриваме името на големия български поет, писател и преводач Валери Петров, член на БКП/БСП, който има дело за разработване от отдел 01 „Интелигенция” на Шесто управление на ДС, защото, цитирам, „поддържа връзки с „обидени”, наказани и критикувани за отклонение от партийната линия и грешки писатели като Христо Ганев, Радой Ралин, Марко Ганчев, Христо Радевски, Константин Павлов и др.”
Свидетелствата за престъпленията на комунизма срещу всички тези хора са текстове – като предсмъртното писмо на Иван Ташев например, предоставено от неговата дъщеря г-жа Красимира Ташева (именно тя е една от трите жени на откриващата снимка на сайта); видеоразкази – като този за лагера „Белене” на Иван Стоев Андонов; аудиосвидетелства; снимки… Посетителите на сайта могат да научат повече и за местата на памет – Белене, Ловеч, Черната скала, други мемориали/паметници.
Сайтът създаден от журналиста Христо Христов, е дело, което ми е трудно да определя с няколко думи. Да, това е колосална, денонощна работа, внимателно и отговорно проучване на всяко едно досие, всеки архив, всеки документ. Това със сигурност е било за него – и ще продължава да бъде – едно от най-болезнените човешки преживявания: среща с толкова много невинна смърт. То е граждански принос, важен, огромен, по „написването” на историята на комунизма в България, по опазването на паметта за това време. Този сайт е и среща с толкова много лични истории, съдби, с толкова много героизъм в същинското му значение, а не просто като празна дума, която днес е трудно да изпълним с реално съдържание.
На началната страница на сайта, който тепърва ще се попълва, журналистът призовава: „Говорете, споделяйте, разказвайте за жертвите на комунизма и помнете”… Това е апел към всички нас като общество, като граждани, а и към всеки, чиято родова памет е опазена, всеки, който има документи, свидетелства за свои близки и роднини, жертви на комунизма. Така може би ще започнем най-сетне да пишем и изучаваме тази история…
