Олга Ивинска (1912–1995), редакторка, преводачка, писателка, е предана духовна спътница на Пастернак от 1946 г. до края на живота му. Вдъхновителка на много негови стихове и прототип на Лара от романа „Доктор Живаго“. Днес се навършват 28 години от нейната кончина.

Но кто мы и откуда,
когда от всех тех лет
остались пересуды,
а нас на свете нет?

Посвещава се на Олга Ивинска

Б. Пастернак, 1958 г.

Блага Димитрова обожаваше Пастернак като поет, но имаше особен пиетет към романа „Доктор Живаго“. Неслучайно акад. Дмитрий Лихачов сравнява значението на нейния роман „Лице“ с ролята, която е изиграл романът „Доктор Живаго“ в края на 50-те години, нещо като „Война и мир“ на своето време.

По-късно, след промените в началото на 90-те години, Петър Динеков неслучайно настоява пред Блага да напише един нов роман: „Нещо като „Доктор Живаго“ на Пастернак“. Записал го е в дневника си.

Някой казваше: да се определи степента на таланта е много просто – просто вижте каква жена стои до този човек…

Блага говореше с особена обич за Олга Ивинска. Ето какво зная от самата нея: Олга Ивинска (1912–1995) – редакторка, преводачка, писателка, Олга е предана духовна спътница на Пастернак от 1946 г. до края на живота му. Вдъхновителка на много негови стихове и прототип на Лара в романа „Доктор Живаго“.

Заради близостта си с Пастернак Олга е била арестувана и няколко пъти изпращана в лагер за години. В лагера прави спонтанен аборт, събужда се в моргата. „По грешка“…

През 1953 г. се връща в Москва. Пастернак се въздържа да я търси. Но след издаването на „Доктор Живаго“ първо в Италия (1957), а после и във Великобритания, Олга става негова главна опора по време на дивия остракизъм, разгърнал се в Русия. Камю предлага романа за Нобелова награда. Надига се страшен вой, писателят е принуден да откаже официално, с писмо. Романът е забранен, а Пастернак изключен от Съюза на писателите. („Не читал, но осуждаю.“)

Неслучайно Булгаков е нарекъл Съюза на съветските писатели „съюз на професионалните убийци“. Но по-късно става ясно и това, че романът е бил използван от ЦРУ с пропагандна цел.

Романът има огромен успех, но Пастернак е принуден да откаже хонорара, който италианският издател внася на негово име в Швейцария – 900 хиляди долара.

Ясно е, че Пастернак е съзнавал каква стъпка прави. Предавайки ръкописа на  литературния агент, той казва:

Вы меня пригласили взглянуть в лицо собственной казни.

Преди смъртта си Пастернак оставя на Олга част от хонорарите си от чужбина, които не е могъл да получи. Два месеца след това тя е обвинена в контрабанда на валута и осъдена на осем години. Накрая хонорарът е разделен между „законните наследници“, тоест далечните роднини на Пастернак.

През 1978 г. Олга издава спомени, в които разкрива ролята си в живота на Пастернак. Въпреки съдебните дела, които води, държавата отказва да ѝ върне ръкописа на романа и писмата на Пастернак, иззети от КГБ. Тя не е законна наследница на поета, дори на писмата му до самата нея…

Съдебният процес бил твърде шумен, хората пледират да се върнат писмата и ръкописите на Олга Ивинска, които органите са ограбили от нея. По-късно вдовицата на Леонид, втория син на Пастернак, се обръща към съда да я признае за „законна наследница“ на архива на Ивинска.

Сарказми на съдбата.

Краят на историята е още по-трагичен. През 1996 г. в Лондон на аукцион се продават много автографи на Пастернак и 22 писма до Олга Ивинска. Оценени на стойност почти 1 милион долара. Продажбата не се е състояла, тъй като Архивната служба на Русия реагира, че тези документи са изнесени без разрешение.

Такъв е краят на голямата любов на Олга Ивинска и Борис Пастернак. Остават стиховете, те са концентрат на живота, каза Блага.