0
4946

Памет за Стефан Гечев

Стефан Гечев

Стефан Артамонцев и Янис Лиолиос в разговор за творчеството на поета, драматург и преводач Стефан Гечев, чиято 110-а годишнина ще отбележим догодина

Стефан Артамонцев (род.1989) е отраснал в семейство на художници. Завършил е Националната художествена академия и повече от 12 години се занимава професионално с графичен и уеб дизайн. Преди няколко години решава да представи пред международна публика личността и творчеството на поета, драматург и преводач Стефан Гечев – негов чичо. Заедно с група съмишленици създава онлайн платформата www.stefangechev.com на четири езика. По думите му делото на Стефан Гечев е марка за присъствието на българската литература на европейската сцена, а на наследниците му остава да допринесат за нейното разпознаване на световно ниво.

Стефан Артамонцев

Как си обяснявате поколенческата и артистична приемственост между вас и Стефан Гечев? Вие сте негов родственик, но какво кара един 30-годишен художник да се грижи за съхраняването на паметта за поет, драматург и публицист от средата на миналия век.

Стефан Артамонцев: Стефан Гечев, моят чичо и кръстник, почина преди да навърша 11 години и аз израснах с историите, които леля Тити (Кръстина Гечева), неговата съпруга, и моите родители ми разказваха за него. Обичах да ги слушам, но знаех, че ще дойде ден, когато ще започна активно да го търся.
Преди повече от четири години този момент дойде. Беше дълъг процес на проучване, ровене и дигитализиране на неговите романи, пиеси, стихотворения, писма, снимки, публицистика, посветена на него и др., с цел да ги запазя от времето, което ги атакува безмилостно. 
Започнах да чета ръкописите му и желанието ми да науча повече за него започна да расте. След всяко ново произведение, което прочитах, мисълта, че това, за което той пише, е толкова актуално, толкова близо до съвременните проблеми на обществото, не ме оставяше. Посланието му е трансцендентно, стилът му е увлекателен, изразът му е мъдър, красив и елегантен, а едновременно с това прям и честен. Чета романите му на един дъх, от кора до кора, защото той умело запалва моето любопитство. Нямаше как да не искам да го споделя с хората от моето поколение, а и с всички, навсякъде. За мен финесът, лекотата и интелектът, с които чичо ми се изразява, са лъч светлина в грубоватото и смачкано всекидневие и вярвам, че има и други, за които той е светлина. Думите му освобождават душата, историите му обогатяват разума и хранят сърцето.
Може би вече разбрахте, че аз, освен негов родственик, съм и отдаден фен на творчеството му, когато го чета, то придобива по-дълбок смисъл. Виждам историята на живота му да се прокрадва между редовете. Разбирам финия сарказъм, с който е подминавал тягостни събития като Първата и Втората световни войни, идването и падането на комунистическия режим, прехода и т.н., оказали огромно влияние върху живота му.
Като човек, който се занимава с визуално изкуство, реших, че мога да разкажа повече за чичо ми, за да могат неговите читатели да познаят онова, което аз открих. Искам да пресъздам това, което научих от близките и приятелите му чрез визуално адаптиране на историите за живота и творчеството на Стефан Гечев. Това е  голямо предизвикателство, което ме амбицира да се развивам не само в професионалната сфера, но и в други жанрове на изкуството като драматургия и литература, както и в науки като лингвистика, история, физика и др.

По какъв начин според вас човекът на XXI век осъзнава нуждата от именно това културно наследство?

Ангажиран съм със запазването на паметта за Стефан Гечев, защото той действително е малко познат в България, но е ценен и познат зад граница. Ангажирах се и защото изкуството на Гечев дава дълбочина на разума, носи в себе си не само красота на израза и финес, не само история, но и мъдрост. В пиесата „Голготата на разбойника Варава“ той казва: „Човекът е като орех. Трябва голямо нещастие да го счупи, та да се разбере какви са ядките му“. Гечев е изключително ерудиран и способен писател, но никога не се отнася със снизхождение към съвременниците си. Просто творец с кауза.
В интервю, което той дава през 1987 г., на въпроса „Какво не бихте искали да правите?“, Гечев отговаря: „Компромис с разбирането си за изкуство, което бих могъл да формулирам най-общо така: щом красотата не може да спаси света, нека се опитаме поне да спасим красотата“, с което разкрива личния си ангажимент към читателя.
Мисля, че модерният човек на XXI век има нужда именно от такива творци. Днес поднесената с лекота и приплъзваща се шеговито мъдрост е най-лесно смилаема от отегчените ми съвременници, защото човекът на XXI век е бомбардиран с информация, а духовната и интелектуална храна е дълбоко заровена под слоеве от комерсиално и бързо задоволяващо изкуство. Някои от нас обаче, осъзнавайки нуждата да предложим алтернатива на баналното, се връщат към това културно наследство и се посвещават да работят за изграждането на колективна памет за стойностните неща, които изграждат и хранят духовното и интелектуалното в човека.

Разкажете повече за импулса да създадете онлайн платформата, посветена на живота на Стефан Гечев (www.stefangechev.com)? Как открихте съмишленици?

Импулсът дойде от леля ми – Кръстина Гечева. След смъртта на Стефан Гечев в продължение на 10 години тя подрежда, събира и архивира творчеството му. Янис Лиолиос, негов близък приятел, последва този импулс и заедно започнаха да търсят начини да поддържат спомена за Гечев жив. Към тях се присъединиха над сто души. Така беше създаден кръгът от приятели на Стефан Гечев, който по-късно се превърна в Гръцко-българско сдружение „Аристотел – Мост за култура“. Аз също се включих.
Трудът и зарядът на леля ми, заразили толкова много хора, ме вдъхновиха да създам четириезичната уеб платформа, с която да предоставя възможност на читателите от целия свят и от различни възрасти да се запознаят с живота и дейността на Гечев. Още в началото реших, че няма да бъде само на български и английски език. Познавайки отдадеността на чичо ми към гръцката и френската култура, реших да бъде преведена и на френски и гръцки.
Това не е просто страница в онлайн пространството, а портал към живота, делото и артистичните търсения на Стефан Гечев. Събира в себе си секции с публикувани негови творби, с дигитализирани корици на негови книги, с публикации, сред които има не само негови интервюта, есета и спомени, а и такива, посветени на него. И видео секция, която е плод на моята идея да направя документален филм за Стефан Гечев.
Когато започнах да мисля за сценария на филма, реших първо да интервюирам леля ми и да заснема интервюто. Резултатът беше вдъхновяващ и аз продължих. Освен че събрах обширна и детайлна информация за Стефан Гечев, спечелих и съмишленици. Хората, които интервюирах, и много други около тях, работили години наред за популяризиране на делото на Стефан Гечев, ме подкрепиха. Всеки един от екипа е запален или от творчеството и живота му, или от личния си спомен за чичо ми, а може би и от двете. Красотата да работиш с хора, отдадени на кауза, е в това, че работата е приятна, тече леко и резултатът е с високо качество.

Защо е важно да четем Стефан Гечев? По какъв начин творчеството му може да ни помогне да пребиваваме в сегашното тук по-съзнателно?

Стефан Гечев разказва в интервю за БНР от 1998 г. за срещата си в Париж с един французин, аристократ, който споделя следното: „Аз съм мислещ човек, ние (мислещите човеци) вървяхме, макар и бавно, като се подпирахме на две патерици, едната беше морално-етическият закон на християнството, а другата – естетическият закон на древна Гърция. Хвърлихме най-напред едната, тръгнахме полека-лека с другата. Вижте сега на какво прилича нашето изкуство. Хвърлихме и патерицата на древногръцкия идеал и сега седим и гнием. ГНИЕМ“.
Тези думи много точно разкриват двата идеалa, върху които изкуството на Гечев е градено. Именно затова то може да ни помогне да пребиваваме в сегашното тук по-съзнателно, защото то не се гради на бързо отминаващи тенденции, а на дългогодишен, издържал теста на времето морал.

Разполагате с редки спомени, ръкописи, архиви… Предстои да се качат онлайн и свитъците на Стефан Гечев, писани в различни манастири в Света гора. Как се дигитализира такова културно наследство?

Това, което подбирам да публикувам в платформата, са творби, видео интервюта, които лично са ме докоснали. Не търся масово популяризиране на изкуството на чичо ми, а по-скоро съм се насочил към хора, които вече имат изграден вкус. Предоставям интересни детайли от живота му, пълната му библиография, давам възможно най-подробна информация за това, което търсят. Знам, че в бъдеще може би ще трябва да променя подхода си и да намеря начин да стигна до по-широка група хора от настоящите 3000 уникални посетители, но за момента не това движи работата ми и не то е определящо за съдържанието.

В началото на 2021 г. ще отбележим 110-ата годишнина от рождението на Стефан Гечев. По какъв начин планирате да стане това?

Имахме много идеи, но за съжаление пандемията възпрепятства нашите планове. Затова адаптирахме съдържанието на физическата изложба за дигиталното пространство. Ще публикуваме онлайн биографичен видео клип и подробен житейски път, изграден от цитати на Стефан Гечев, подкрепени със снимков материал и биографични факти. Проектът се реализира с финансовата подкрепа на програма „Творчески инициативи“ към Национален фонд „Култура“.

Бихте ли споделили любим цитат от Стефан Гечев?

Мистерия 1

Луната е забучена на върха
на един бор,
а планината свири тихо във
недрата си.
По сребърния път върви един
човек без глава
и се чуди:
защо няма луна?
Защо не пее планината?

Янис Лиолиос за разговорите си със Стефан Гечев

Янис Лиолиос

Янис Лиолиос (род.1964) е роден и израснал в Солун. Произходът на предците му – от Мала Азия и Мелник, е изиграл определяща роля за начина му на мислене. Завършва социология в Софийския университет „Климент Охридски (1984–1991). Наред с предприемаческата дейност, която развива в България, се занимава и с обществени дела като неизменна и неразривна част от „аристотелевата“ политическа и гражданска позиция в живота си. Той е член-съосновател и председател години наред на Дружество „Одисеас Елитис“ (гръцко училище в София), координатор на литературния кръг „Стефан Гечев“ (2005–2015), съосновател и председател на Гръцко-българското сдружение „Аристотел – Мост за култура“. Янис Лиолиос е удостоен с отличието Златно перо за предишния си труд „Стефан Гечев, 1911–2000…или in memoriam“.

Защо е важно да четем Стефан Гечев? По какъв начин творчеството му може да ни помогне да пребиваваме в сегашното тук по-съзнателно?

Янис Лиолиос: Бих определил поезията като „кондензирана философия“. Кратки изречения със събрана социална енергия, които те карат да мислиш. Съществуването на „едноизмерния човек“, който консумира показаните по телевизията новини, без да развива критична мисъл, е съществуване на обикновен консуматор в моловете, изпълнител на живот… В общество, където скоростите са светкавични, когато се яви едно кратко изречение, което да извади дори само един младеж от мола и да го насочи към природата, за мен това е спасение. Поезията по принцип успява да спаси … но не всички, спасява се този, който иска.
В поезията на Стефан Гечев има магия. Взима като повод незначими за всекидневието образи и ни казва: „ей … това, покрай което премина преди малко, видя ли го, спри, виж го, моля те, наслади се на неговото величие и го пази, то е наше“. Нали това е „тайната“ на живота:

Изплувах от съня си, като държах с два пръста
три свежи борови иглички.
Луната беше току-що изгряла.

(„Тайна“, из стихосбирката на Стефан Гечев „Бележник“)

През 1983 г. сте приет във Факултета за изящни изкуства на Солунския университет „Аристотел“. Но любопитството към новите научни хоризонти, които предлага социологията, ви изпраща в България. Тук завършвате, по-късно животът ви е тясно свързан с културните отношения между двете страни. Как гледате днес на взаимодействието между културните традиции на Балканите?

Нашите поколения, тези, които сме живи днес, сме наследили десетки граждански революции поне от Средновековието насам. В центъра на вниманието по един или друг начин винаги са били нуждите на човека. Като че ли през последния век това се промени и в центъра на вниманието са нуждите на финансовите институции. Това ни сполетя и тук, на Балканите. В един от нашите разговори Стефан Гечев ми беше казал: „Не се познаваме, Яни, не се познаваме тук, на Балканите… Не можем да си представим какви чудеса ще изникнат, когато започнем да се опознаваме…Тук, на Балканите, има един общ дух, една обща аура. Ние живеем в нея неосъзнато. Трябва да я открием и да я развием“. Антологията на балканската поезия с поети от всички балкански страни, преведени и издадени на съответните езици, беше идея на Стефан Гечев, изпълнена от гръцкия издател Христос Папуцакис. Такива или подобни стъпки трябва да има непрекъснато от страна на институциите… не ги виждам! И изведнъж светлина! Млади, много млади хора, образовани, творчески настроени, талантливи, усмихват се към мрачните ми описания за бъдещето на Балканите и казват: „Тук сме“. Групата на Стефан Артамонцев и начинът им на действие подчертават именно това.

Носител сте на отличието Златно перо за книгата ви, посветена на Стефан Гечев. С него сте близки приятели, съмишленици. Разкажете повече за общуването ви, за темите, които ви вълнуваха.

На нашите срещи със Стефан Гечев повече слушах и малко говорех. Той беше на деветдесет години, а аз на четиридесет. Като че ли ме е чакал с нетърпение, за да говори на любимия си език, гръцкия. Един голям български интелектуалец, който е прегърнал цялата гръцка култура. Това е станало начин на живот при него, отразен във всяка мисъл, всяко действие. Стефан Гечев е един от главните символи на съвременните българо-гръцки отношения. Атмосферата на нашите срещи с Гечев се опитах да представя в този албум, който споменахте, но колкото повече време минава, толкова повече чувствам, че той е недовършен. Електронният портал, в който творят младите от групата на Артамонцев, като че ли докосва отговорите, които бих търсил от него, но не посмях да му задам конкретните въпроси, понякога, за да не го уморя, друг път, защото се наслаждавах на това, което той искаше да разкаже, а понякога, защото мълчанието беше по-ценно.

Бихте ли споделили любим цитат от Стефан Гечев?

ДЕЦА
Те минават отвсякъде поради дребния си ръст.
Но какво ли ще стане, като пораснат?“

(Из „Ненужните скептици“)