0
1628

Панаир

Последното развитие в сюжета на драмата „Брекзит“ допълни вече отдавна оформилата се картина. Пейзаж, който същност от самото начало издаваше, че ще се стигне до всевъзможни увъртания, хитрувания, акробатични номера и откровени панаирджийски пози.

Още когато Тереза Мей се заигра с „неяснотите“, съпътстващи въпроса дали британският парламент трябва да се произнесе, за да бъде задействан член петдесет на Лисабонския договор и да започнат преговорите с Европейския съюз, стана съвсем лесно да се предвиди, че нещата с излизането на Великобритания от Съюза ще бъдат поведени от британските управници към протакане и опити за отлагане във времето. Още по онова време написах за Портал Култура статия, в която си позволих да предвидя това развитие и да предположа, че ще станем свидетели на множество театрални изпълнения.

Само че пиесата вече достигна един етап от своето изиграване, в който представлението все повече и необратимо заприличва на позорище. И то не само в смисъла, който това понятие притежава в сръбския език, ами и в значението, което веднага изниква в ума на съвременния българин. Все повече усилията, в посока продължаване на тази драма разкриват едно неочаквано позорно лице на онези политически кръгове във Великобритания, които инспирираха цялата история, и които продължават да поддържат излизането на страната от ЕС. Защото зад цялата привидна сложност (независимо от това какъв ще е крайният изход) прозират два безпроблемно разпознаваеми мотива, генериращи разните тактики, на които ни се дава да се любуваме сега, и които биха отивали на пазаренето и надлъгванията по време на някои мейфеър, но не и на сериозни и отговорни политически личности, които претендират, че действат в славните традиции на най-старата от модерните парламентарни демокрации. И въпросните мотиви са следните:
1. Залъгване на британските граждани, че позициите остават твърди и че движението е праволинейно, докато всъщност се опитват всякакви ходове, за да може чрез шикалкавене и отлагане да се намалят еднозначно негативните за британската икономика (а и за британския социален климат), последици от невежото, неинформирано, наивно и провинциално по дух решение, което успя да наложи през 2016 г. едно мнозинство с крехка преднина.
2. Вторият стремеж, проблясващ из под игрите на драматични парламентарни сблъсъци, с които ни замерват в момента от Лондон, е този на търгаша с нрави, типични за споменатите по-горе панаири. Идеята, разбира се, е да бъдат разигравани европейските партньори с цел на същите да им писне и (образно казано) да направят някой и друг жест на отегчение, съпроводен от някакви отстъпки.
Всичкото това би могло да изглежда и като стил на поведение, който не заслужава строго осъждане, тъй като свидетелства за желание да се работи в интереса на нацията, пък било то и със средствата на нейното мотаене, оправдано от намерението да бъдат компенсирани собствените ѝ невежество и безразсъдство.
И щеше да е наистина разумно да се мисли така за коментираното поведение на голяма част на днешните парламентаристи и ангажирани с важни политически постове люде в Обединеното кралство изобщо, стига да не беше наличието на едно важно обстоятелство: че през последните вече почти три години мнозина измежду тези политици изиграха свои, собствени игри на активно възползване от периода на неизвестност и несигурност, за да увеличат богатствата си от всякакви спекулативни дейности. Финансови спекулации и търговски сделки, станали възможни благодарение именно на неизвестните около съдбата и характера на авантюрата „Брекзит“.

Достатъчно е да се спомене само какви огромни суми спечелиха някои от динамиката в курса на британската лира още веднага след обявяването на резултатите от референдума. Прочее, още от различните прогнози, предшествали допитването, се възползваха не едно и две от политическите лица, активно агитирали в подкрепа на излизането на Великобритания от Европейския съюз.

А какво да кажем за настоящия момент, в който разиграванията на различните варианти в рамките на само един ден предизвикват резки скокове по фондовите борси и в най-различни браншове на световната икономика.

Неприличното и непочтеното е там, както вече посочих, че не малка част от членовете на британския парламент и групи от лобисти, които сега държат в напрежение всички, са участвали и участват в експлоатирането на проекта „Брекзит“ за целите на собственото облагодетелстване.

Колкото до Тереза Мей, мисля, че симулираната от нея наивност в отношенията ѝ с парламента трябва още от самото начало да бъде отдадена на желанието на министър-председателката посредством забавянето на процеса да спести на своята нация поне част от главоболията, които тя сама си причини.

Остава да доизгледаме и последното действие на пиесата, което както изглежда, ще се окаже с времетраене, по-дълго от посоченото в програмата на спектакъла.

Андрей Захариев е доктор по философия, преподавател по антична философия в ПУ ”Св.Паисий Хилендарски”. Дългогодишен водещ на предаването „Библиотеката” и на новините на БНТ. Водещ на предаванията "Неделя X 3" и "История. бг". Основател и участник в хора за църковнославянска музика „Юлангело”. Автор на книгата "Метрополитен" ("Хермес", 2015) и на стихосбирката "До поискване" ("Жанет 45", 2016).
Предишна статияКогато Климт става Клинт…
Следваща статия„Лято“: залези и ленинградски рок