Неотдавна синът на моя приятелка, който отдавна живее в чужбина, претърпя тежка злополука. Когато получи лошата вест, тя веднага замина при него и остана там няколко месеца, докато той се стабилизира. След като се върна в България, ми се обади да ми разкаже какво се е случило. Историята наистина е странна. В същия ден, когато станала злополуката, няколко часа по-рано, тя имала среща с известен окултист, срещата била неприятна, тежка, той се опитвал да ѝ се налага, да издевателства над нея, тя не отстъпвала, разделили се враждебно, била разстроена, била като премазана. И само няколко часа по-късно дошла шокиращата вест за злополуката със сина ѝ. Била разтърсена издъно. Разказа ми още, че е убедена във връзката между нейната среща с този човек и катастрофата. Отначало не вярвах, мислех, че нейното заключение се дължи на шока, който е преживяла, но тя ме убеждаваше с подробности, че връзка съществува. А не е човек, който си внушава и съчинява.
А аз се сетих за едно мое преживяване преди години, което бях забравила. Бях влязла в една галерия да разгледам изложбата на известен художник. Придвижвах се някак вяло и без особено въодушевление от картина на картина, когато вниманието ми се прикова от едно платно и се заковах пред него – картината представляваше обърната дърво, корените му в небето, короната надолу в земята. И сега като си припомням, е пред очите ми. Картината не ми харесваше, но и нещо не ми позволяваше да се отместя от нея. Като че ли бях попаднала в капан. Останалите посетители спокойно преминаваха край мен без да бъдат уловени и заклещени в тази невидима, непредвидима примка. Усетих, че започва да ми се завива свят, да получавам замайване, да получавам гадене. Казах си – не може да бъде, въобразявам си. Но ми прилошаваше все повече, не си въобразявах. Успях да се откопча, да избягам, да, буквално избягах от галерията като от огромна опасност, поех с пълни гърди въздух, като че ли до този момент някой се беше опитвал да ме задуши. Изпаднах във вътрешна паника, какво е това, какво се случи. И до днес не мога да си го обясня напълно, макар, че си го спомням реално.
Припомняхме си и други подобни случаи, които наши приятели са ни разказвали, случаи, в които са преживявали различни злополуки, нещастия, премеждия, изпадали са в критични ситуации, в които са се оказвали безпомощни. Така през тези преживявания, спомени и разкази стигнахме до думите на апостол Павел от посланието до Ефесяни, където той говори за нашата борба, която „не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата“ (6:12). Езикът, с който апостол Павел пише, понякога е изненадващ. Така изненадващи са военните термини, които използва в този откъс от посланието: „Заради това приемете Божието всеоръжие, за да можете се възпротиви в лош ден и, като надвиете всичко, да устоите. И тъй, стойте, като си препашете кръста с истина и се облечете в бронята на правдата, и обуйте нозете си в готовност да благовестите мира; а над всичко вземете щита на вярата, с който ще можете угаси всички нажежени стрели на лукавия; вземете и шлема на спасението и духовния меч, който е Божието слово“ (13-17). Апостолът изброява въоръжението на християнина, защото нашата борба не е лека, нито е кратковременна, понякога дори е на живот и смърт. Апостолът говори за истината, за правдата, за мира, за вярата, за спасението и изброява оръжията, с които ние ги отстояваме – бронята, щита, шлема и духовния меч. Нарича това „Божието всеоръжие“, като използва древният военен термин – „паноплия“. И наистина, военната терминология не е неуместна в духовния текст, защото ние във всеки момент сме застрашени от нападение, когато отстояваме вярата си и принципите си, често се натъкваме на омраза и озлобление. Имаме нужда от броня, от шлем и щит. Християнското всеоръжие е Божието всеоръжие. Нуждаем се от него, нужно е да го познаваме, защото без него сме беззащитни.
Темата на нашия разговор ми припомни думите на апостол Павел за поднебесните духове на злобата и за нашата броня. Вярата създава някаква невидима броня, която ни запазва от злото в този свят, благодарение на тази броня и на този щит ние се опазваме от поднебесните духове на злобата. Не винаги го съзнаваме, но вярата е една невидима броня, в която винаги сме облечени и която ни пази. Въпреки нашата броня, често злото ни застига. Вярата ни е немощна и затова бронята ни е уязвима и пробиваема.
За да е неуязвима, бронята трябва да е изкована от здрава стомана. Днес е времето на имитациите и броните и мечовете често са от метализирана пластмаса. Днес навред около нас наблюдаваме примери на примитивна формална духовност. Сещам се за едни примигващите икони из фейсбук с надписи „Чудотворната икона, която сбъдва желания на всеки, който я гледа. Ако я споделиш, получаваш всичко, за което мечтаеш“. Срещала съм дори „Днес почитаме пророчицата Ванга. Който сподели рано сутрин на този ден, ще бъде пълен с късмет, здрав и закрилян.“ Съвременният „бабавангизъм“ води началото си от „людмилието“, същността на което така точно описа наскоро Тони Николов. Това е еклектичната духовност, безцърковното християнство, спиритичният магизъм, добиващи все по-широко разпространение днес. Не е никак трудно да си обясним нарастващите мащаби на съвременна псевдодуховност – тя просто запълва вакуума от истинска духовност. Тя е лесна и ефектна – само поглеждаш към чудотворната икона, намисляш си желание и в следващия миг то се сбъдва.
Всяка духовност, лишена от нравствена същност, е магизъм, който може да бъде просто смешен, но понякога може да бъде и опасен, както в случаите, за които разговаряхме с моята приятелка. Всяка подобна духовност обръща дървото с корените нагоре, обръща естествените закони на света, обръща доброто в зло, съюзява се с поднебесните духове на злобата.
Затова са ни нужни бронята, щита и шлема на вярата. Но и нозете си трябва да обуем в готовност да благовестим мира. Бронята ни ще е здрава, само когато служим на правдата и сме препасани с истината.