Бронко Чарли, онзи с плоските уши, плоския нос и плоския тил, който можеше с едно подсмъркване да назначи или да уволни политик, събра в резиденцията си цвета на подземния елит. Само лимузините, които пристигнаха, заеха площ от парка с размерите на летище. Охранителите, които пропускаха гостите, бяха разположени в три кръга. Те бяха изрично инструктирани да претърсват гостите и да свалят всичко желязно от тях. Дамите, пристигащи на гъсти ята с главните босове, искрено се забавляваха и сътрудничеха всячески на претърсването, още повече че една част от тях бяха облечени единствено с кожени палта. Самите главни босове се опитаха да ръмжат, но повечето го правеха наум. Срещу Бронко Чарли бе безсмислено да ръмжиш, бе главният девиз, който всеки от тях бе татуирал върху дебелата кожа на сърцето си – и Чък „Касапина“ О’Хара, и Бени „Изтисквачката“ Бронсън, и Лео „Хаспела“ Ловицки…
Паркетът в балната зала излъчваше нежното сияние на пуха около гушката на току-що отстрелян глухар. Оркестърът представляваше букет от виртуози, облечени във винени фракове със златиста подплата. Сервитьорите се придвижваха като гномове, четящи мисли от разстояние. Танцьорките бяха облечени единствено в заешки опашчици, закачени на светещи ластичета. Бронко Чарли доволен наблюдаваше тържеството от специално издигнатия пиедестал, порцелановата му усмивка бе разполовена от огромна пура, а седмината босове до него се веселяха с естествената и хладна сериозност на надгробни паметници.
По едно време, в разгара на бала, Бронко Чарли се надигна и подкани седмината да го придружат в кабинета му, където, по думите му, искал да ги почерпи от специалния коняк, който бил толкова безценен, че никога не напускал бронирания сейф. Те потеглиха в индийска нишка след него.
– Това е новият ми папагал – похвали се още с влизането в блиндираното приземно помещение Бронко Чарли пред седмината си гости. – Може да псува като боцман, да кълне като перачка, да дърдори като сенатор, да дразни като хакер и да помни като слон. Струва повече от „Ягуар“ модел 1972 г. Запознайте се!
Всеки от гостите си каза името, а папагалът се покланяше на всеки и дрезгаво произнасяше своето име: Чико… Чико…
След като разля от скъпоценния коняк и осмината се чукнаха, Бронко Чарли извади кадифена кутия, отвори капака и вътре светна златен пистолет. Сетне той вдигна с дистанционното огромния прозорец и на 50 метра от тях, закачена върху едно дърво, всички видяха картонена мишена, която смътно напомняше с очертанията си грозния и одухотворен профил на Лео „Хаспела“ Ловицки. Пръв взе пистолета „Касапина“. Той го повъртя в ръцете си и тъкмо щеше да се прицели в мишената, когато пистолетът недадейно се отплесна и произведе изстрел в гърба на истинския Лео Ловицки.
Следователят Фелипе Рубин пристигна след три минути и констатира нещастен случай. Накрая след огледа на помещението той остана вътре само с Бронко Чарли.
– Ще трябва да застреляте и него – тихо прошепна Фелипе.
– Защо? – удиви се Бронко Чарли. – Всичко стана неволно. „Касапина“ няма вина.
– Това е ясно – кимна Фелипе. – Но аз не говоря за него. Аз говоря за… Ето, чуйте!
От ъгъла се носеше дрезгав зловещ глас: „Ка-са-пи-но, не стре-ляй! Ка-са-пи-но, не стре-ляй!“
– Ако изземат случая от мен, някой друг колега може да се вслуша в приказките му.
