Има един особено коварен въпрос, зададен преди повече от десетилетие от Путин и адресиран към общността на Запада – сиреч към нормалните държави, за които мирното съвместно съществуване е гаранция за просперитет, а демокрацията не е празна дума, използвана от слабаци. Този въпрос гласи следното: „Вие готови ли сте да умрете за Нарва?“. Струва ми се, че това питане, пределно провокативно навремето, е особено актуално сега. А нашата неспособност да му дадем категоричен отговор го превръща в парадокс, който изкривява перспективите на нашето време.
Нарва е естонски град, разположен на границата с Русия, в който има немалък процент рускоезично малцинство. С други думи – идеалната територия за евентуална руска провокация – просто да се чуди човек как „учтивите зелени човечета“ още не са там. Преведен спрямо европейската настройка на съзнанието, въпросът всъщност гласи следното: готови ли сте да умрете, защото някой е нарушил чл. 5 на Атлантическия договор? Готов ли си ти, живеещ в Париж, Варшава или Ню Йорк, да жертваш живота си заради граничен град в една страна, чието съществуване не те задължава с нищо – освен с някаква криворазбрана солидарност от типа на мускетарското „Един за всички, всички за един“? С други думи казано, опитният кагебист Путин свири на струната на егоизма: животът е по-скъп от някакви си принципи. Прочее, иска да каже Путин, Нарва не заслужава жертвата на цяла една цивилизация – все едно какво пише във вашия чл. 5.
Защо е актуален този въпрос именно днес – а не тогава, през 2014 г., когато е бил зададен? Смисълът на неговото задаване тогава е именно началото на войната в Украйна; тя не започва на 24 февруари 2022 г., както си мислят повечето хора, включително в България – тя почва скоро след Майдана и прогонването на Янукович, което е и прекият повод за нейното начало. Започва именно със „зелените човечета“, сиреч агресорите без опознавателни знаци – в Крим, в Донецк и Луганск. Въпросът тогава е предупреждение: не се намесвайте, защото няма да се спра пред нищо. Въпросът сега е провокация – и за голямо съжаление, тази провокация постига своите цели.
За да бъде правилно разбран, този въпрос трябва да бъде мислен в контекста на думите, казани от Путин именно на 24 февруари 2022 г. – в деня на нахлуването на руските войски на украинска територия през границите на Белорус, когато се очакваше Киев да бъде превзет за броени дни. Тогава той предупреди: „Сега няколко важни, много важни думи за тези, които може да се изкушат да се намесят в ставащите събития. Който и да се опитва да ни попречи, а още повече да създава заплахи за нашата страна, за нашия народ, трябва да знае, че отговорът на Русия ще бъде незабавен и ще ви доведе до последствия, с каквито никога не сте се сблъсквали в своята история. Ние сме готови за всякакво развитие на събитията. Всички необходими решения за това са взети. Надявам се, че ще бъда чут“. И беше чут. Това, което НАТО декларира тогава, беше, че няма да се намесва пряко в този конфликт. Тази позиция е поддържана и досега – нищо, че украинците три години и половина проливат кръвта си и заради нашата сигурност.
Съдбовна грешка: тази война можеше да бъде предотвратена само по един начин – като още преди да избухне, докато Путин събираше армиите си на украинската граница, Атлантическият пакт бе предприел изпреварващ ход с незабавното приемане на членството на Украйна. Сега вече е късно. Сега на тези, на които тогава не им се умираше за Нарва, ще им се наложи да го правят – при много по-неизгодни за страните от НАТО условия.
Казвам това, защото провокацията е налице. Атака с 19 дрона е военно нападение, колкото и да си кривим езика, за да не го определяме така. В същото време пактът е по-слаб откогато и да било. Отвъд океана отдавна е даден отговор на зададения от Путин въпрос: не, нямаме намерение да умираме за Нарва. Участието на САЩ в НАТО е практически оттеглено – и ако някой не го осъзнава, това определено ще бъде за негова сметка. Нещо по-лошо – това, което се предлага от страна на Тръмп, е съюз между Америка и Русия – в името на взаимоизгодни сделки и на делба на всичко останало помежду им: нещо като нова Ялта със съкратен брой играчи.
В тези сметки както Украйна, така и всички страни от бившия Източен блок попадат в сферата на влияние на Русия – а как се реализира това влияние, би трябвало да ни е известно от собствен български опит – от годините след 9 септември 1944 г. И нещо още по-лошо: градената с десетилетия архитектура на сигурността и междудържавните отношения след Втората световна война вече е зачеркната – и на нейно място се възцарява правото на силния, а това възцаряване е прелюдия към нов световен ред, така горещо пожелаван от всички днешни сатрапии, че тяхната бъдеща коалиция става просто неизбежна – основите ѝ впрочем бяха положени съвсем наскоро в Пекин.
Проблемът не е, че самият въпрос на Путин е капан – защото в съзнанието на днешните обитатели на Стария континент, ако някой е готов да умре за Нарва, то тогава всички ще умрем. Основен механизъм в гаранциите за сигурност след Втората световна война беше наличието на ядрени глави и на Запад, и на Изток – в количества, които предполагаха взаимното им унищожение – все едно кой е започнал конфликта. Ядреният потенциал беше мислен като сдържащ фактор – и беше такъв, но вече не е. И не е, защото стратегията на ядреното сдържане нямаше отговор на един много конкретен въпрос: какво става, ако начело на едната върхова сила застане дементен тип или просто очевиден идиот, а начело на другата лишен от всякакви нравствени критерии екземпляр, чиито имперски амбиции надмогват чувството му за самосъхранение.
Днес и двамата са налице – и стратегията на сдържането отиде по дяволите. Още повече че днес оцеляването на руския сатрап пряко зависи от външните войни, които води, защото само те могат да консолидират подвластното му и систематично обезмозъчавано население – и да му гарантират спокойствие във вътрешен план, докато самият той изпълнява профетичната си мисия да поправи най-голямата геополитическа грешка – разпадането на СССР…
Именно тази ситуация преактуализира въпроса на Путин. И докато стоим в ступор пред този въпрос, руските провокации ще продължават – и нищо чудно утре именно в Нарва да се появят и зелените човечета. И докато сме убедени, че не сме готови да умрем за Нарва, злото в нашия свят ще превзема нови и нови територии.
