Начало Идеи Гледна точка Паркът Гези и свободата
Гледна точка

Паркът Гези и свободата

Нилюфер Гьоле
08.06.2013
1387

gole (1)

От една седмица протестни движения обхванаха всички големи градове на Турция и атмосферата силно напомня на общоградско въстание. Въпреки намесата на полицията, често изразяваща се в насилие, хората не се колебаят да излязат на улицата. Други граждани пък от балконите участват семейно в протестния хор, като думкат по тигани и тенджери. Всички те намират средства за мирен протест, без политически лозунги, за да изразят негодуванието си срещу управлението на министър-председателя Реджеп Тайип Ердоган.

Градските протести, започнати от младите, последвани от средната класа със силно присъствие на жените, не отслабват, въпреки намесата на специалните полицейски части за борба с безредиците. Облаците от сълзотворен газ, които забулват небето, са колкото замърсяване, толкова и символ на потисничеството, и само засилват гнева на обикновените граждани.

Ограниченията над свободата на словото чрез криминализирането на всяка форма на противопоставяне, в това число и на работата на журналистите, както и на пресата, принудена да променя редакционната си линия, поставиха намордник на обществените дискусии. Последните протести на „Таксим” не бяха отразени от основните турски телевизионни канали.

Грубите намеси в начина на живот на гражданите са умножиха. Последните разпоредби, отнасящи се до продажбата на алкохол, както и до забраната на всяко изображение, реклама или сцена от филм, което подтиква към консумацията на алкохол, просто препълниха чашата на търпението. Студенти, търговци, а също така актьори и режисьори, се мобилизираха поради опасенията, че се накърняват техните индивидуални и творчески свободи.

Отвъд авторитарните и морализаторските отклонения на властите, всъщност стилът и изказът на Ердоган е това, което най-вече разбуни общественото мнение. Той заклейми противниците си, като ги нарече „маргинали”, „негодници” и „пияници”. Неговият презрителен речник предизвика всеобщо възмущение. Ердоган предизвика скандал, като реши да нарече новия мост над Босфора на името на Султан Селим Явуз, извършил кланета над алевити. Думата „респект” се превърна в лозунг и се появи по градските стени, което идва да покаже, че е необходимо гражданствеността да се завърне в обществения живот в Турция.

Начинът на управление през последните няколко години бе белязан от силно личностен аспект, което го превръща почти в султанат. Ердоган, който разполага с пълно мнозинство и срещу него няма значима опозиция, сам взима решения, като не счита за необходимо да се консултира нито със засегнатите страни, нито със своя политически антураж. Този личен характер на властта, който прави Ердоган вездесъщ в публичното пространство, днес се обърна срещу него и насочи целия гняв срещу собствената му личност.

За някои тези събития, сходни с „арабската пролет”, силно наподобяват на окупирането на площад „Тахрир” и са свидетелство за гнева на населението срещу политическия режим. Според други тези движения са по-скоро сходни с „възмутените” в Европа, чийто гняв бе насочен срещу глобалните икономически сили.

Турският протест носи в себе си сходни елементи с тези движения, ала има и своите специфики. По подобие на двата споменати модела турското протестно движение е обществено движение. Но ако „арабската пролет” искаше да се чуе гласа на мнозинството в демокрацията, турското протестно движение е насочено срещу демократичния мажоритаризъм. Докато „възмутените” в Европа бяха засегнати от икономическата криза, то на турците по-скоро им е „втръснало” от един определен капитализъм. Трябва да се търси смисъла на протеста в неговия начален момент. Защитата на няколко дървета в обществения парк „Гези” в Истанбул е само претекст за разгръщането на истинския политически протест. Проектът за съсипването на цял парк в полза на изграждането на един „мол” пробуди критичното гражданско съзнание. Окупацията на „Гези” изразява съпротивата спрямо един начин на функциониране на градската среда, набрал сила през последните години. В Турция капитализмът се въплъщава тъкмо в „моловете”, превърнали се в конкретен символ на този глобален и финансов капитализъм, излязъл изпод контрола на гражданите. Турският гражданин, първоначално ентусиазиран от икономическия растеж, днес е доста критично настроен към изблиците на подобен консумативизъм, който съсипва градската среда и накърнява общото съжителство в публичното пространство. Да се заличи и трансформира парка „Гези” в очите на жителите означава да се конфискува обществения площад заради едно частно начинание.

В момента, когато табуто над арменския геноцид пада и се върви към примирие с кюрдските националисти, това ново протестно движение в Турция демонстрира необходимостта от нова обществена култура на признаването и обединението. Бъдещето на демокрацията в Турция се съдържа в исканията на движението: властта да сдържа езика си, да преустанови намесата си в личния живот на хората и да заклейми насилието. Насочен срещу политиката на поляризация и стигматизация, протестът отива отвъд някогашните деления. Макар и пронизан от светска чувствителност, протестът не иска да наложи някакъв репресивен „светски модел”. Една поема на Назъм Хикмет най-добре предава душата на това освободително движение: „Да живееш като самотно и свободно дърво, да живеем като братя, подобно на дърветата в гората.”

Le Monde

Превод: Тони Николов

Нилюфер Гьоле (род. 1953 г. в Анкара) е френска социоложка от турски произход. Завършила е социология в Париж, където защитава докторат на тема:„Турските инженери: революционен авангард или модернизационен елит” под ръководството на известния френски социолог Ален Турен. Преподава във френското Училище за висши хуманитарни изследвания” (EHESS ), където има курсове върху „Европейския публичен ислям” и „Незападните модерности”. Автор на редица изследвания върху положението на образованите жени в ислямския свят.

Нилюфер Гьоле
08.06.2013

Свързани статии