Начало Книги Библиосвят Парчета от Сараево
Библиосвят

Парчета от Сараево

Ана Мухар
16.05.2013
1564

hemon

Последната книга на известния американски писател от босненски произход Александър Хемон „Книгата на моите животи” (The Book of My Lives) току-що излезе в САЩ.

Александър Хемон е писател. Той пише, защото не може да не пише. „Готов съм да пиша при всякакви обстоятелства, въпреки личните, национални и световни катастрофи; обречен съм да нося кръста на писателя”, казва този американски автор, роден в Сараево, чиято идентичност се формира от четирите краища на света.

Докато четях най-новата му творба „Книгата на моите животи” (The Book of My Lives), си дадох сметка до каква степен всичко казано от него ми е близко. Той и аз като деца сме слушали едни и същи песни, родителите  са ни отправяли едни и същи упреци, каквито рядко могат да се чуят другаде („Не излизай с мокра коса, че ще хванеш енцефалит!”), носим в паметта си уханията на едни и същи ястия.

И двамата с него сме емигранти, ето защо смятам, че съпреживявам разказаните от него истории много по-дълбоко, отколкото моите американски или британски колеги. Все едно, че географската близост на Сараево и фактът, че си се родил  под същото знаме с червена звезда, ти дават предимство, което реално не съществува. Александър Хемон спечели благородническо звание на американската литературна сцена със своя роман Проектът „Лазар”, финалист в надпреварата за двете най-престижни американски литературни награди.

В Сараево Хемон е бил млад и непокорен журналист, „нихилист, който живееше при родителите си – нещо класическо в социалистическите семейства”. Той открива Америка като част от една кампания на „Грийнпийс“ в предградията на Чикаго, където се озовава през 1992 г. По това време Сараево изживява най-лошият кошмар в своята история. И Хемон е измъчван от чувство за вина и изтръгване от корен.

Влюбен в киното и в американската музика, той идва в Чикаго с намерението да остане там само няколко месеца. Но войната избухва. Минава месец, после още един. Хемон иска политическо убежище и в крайна сметка се установява там „до живот”. Научава английски чрез четене на Набоков – критиката често го сравнява с този руски писател, избрал да пише на английски. Американските критици са силно удивени, че Хемон започва да пише направо на английски и то така, че книгите му печелят най-авторитетните награди в Съединените Щати – при това на език, който той научава сравнително късно. Хемон обаче изобщо не е удивен от това. Днес английският е неговият език, впрочем както и босненският. Попитах го на какъв език води личния си дневник. „На английски, защото всекидневието ми е английско”.

За разлика от предишните книги, „Книгата на моите животи” е изцяло автобиографична. „Ала нито една от историите в книгата не ми принадлежи изцяло. Нося отговорност спрямо персонажите”, обяснява Хемон. Нищо чудно, защото вътре се срещаме с неговите родители, установили се в Канада, със сестра му Кристина, която се е  опитал да удуши в детството си, преди да осъзнае, че „ще я обича безумно до края на дните си”.

Питам го за неговата идентичност и до каква степен за него е определящо това, че се е родил в Сараево. „Определящо за мен е желанието да слепя нещата, разбити от войната. Сараево е град, в който хората живеят заедно, улиците са една истинска плетеница, градът функционира като едно цяло. По такъв начин, че аз живях заедно с хора, които станаха военнопрестъпници”, обяснява писателят. Един от тях е бившият му професор от университета Никола Колевич. Именно той запалва у Хемон пламъка на литературата, преди да стане по време на войната дясна ръка на Радован Караджич и да постави страстта си към думите в служба на оправдаването на престъпленията.

Бях обсебен от Колевич. Опитвах се да идентифицирам момента, в който съм могъл да си дам сметка за неговите геноцидни наклонности. Обзет от чувство за вина се върнах към всичките му лекции по литература и разговорите, които сме водили заедно. Препрочетох всички книги и поезията, която обичах по онова време – книгите на Емили Дикинсън и Данило Киш, на Робърт Фрост и Лев Толстой, анализирах начина, по който той ме е учил да ги тълкувам, защото искам да разбера докъде може да ме отведе всичко това, за да бъда по-предпазлив”.

sarajevo

Не го питам за войната, но тя витае наоколо, докато разговаряме в Лондон, защото докосна всички, живеещи на Балканите. „Насилието на войната е в някакъв смисъл последица от столетна омраза; възползваха се от нея, за да прекъснат връзките между хората, връзките, които ни се струваше, че е невъзможно да бъдат  разтрогнати. По някакъв начин омразата е пропорционална на солидарността между хората”.

Според Колин Макан, писател и професор по литература, Александър Хемон е „най-големият писател на неговото поколение”, „майстор на заобикалящата ни среда, която той улавя без заобикалки, често по начина на един репортер.”Журналист преди войната, Хемон е водил рубрика за ресторантчетата в Сараево и други любопитни неща от градския живот. Този опит със сигурност е оставил следи в начина му на писане. И все пак носталгията не е неговата „дада”: „Не съм носталгик, това е ретроактивна утопия, синдром и последица от невъзможността да живееш „тук и сега”. Аз съм реалист, но никога не се приспособих към менталността на Сараево. Градът ми се струваше затворен в себе си, провинциален. Но, от друга, страна, нямах никакво намерение да го напускам”.

Изкуството на отиването и връщането между „тук и сега” и „там и тогава”е несъмнено най-силното качество на новата му книга. Тези, които я прочетат, ще бъдат пренесени от Хемон в Сараево в навечерието на войната. „Това беше едно невероятно време, кратък период на еуфория преди катастрофата, защото единствено катастрофата е в състояние да взриви удоволствието от живота и да анестезира виновността”, отбелязва той. По онова време Хемон пише за седмичника „Наши Дани”, спи малко, живее с допинга на кафето, цигарите и безкрайните празници. Малко преди да замине за САЩ, „еуфорията отпреди катастрофата” изчезва. Завинаги.

Jutarny List, Загреб

Превод: Тони Николов 

Александър Хемон (Aleksandar Hemon) е американски писател и журналист от босненски произход. Роден е на 9 септември 1964 г. в Сараево, тогава в Югославия. Завършва университета в родния си град. През 1992 г. посещава САЩ като турист, но в същото време избухва войната в Босна и Хемон не се връща в родината си. Изкарва прехраната си като агитатор в предизборни кампании, оператор на поточна линия, куриер, продавач, консултант в книжарница и учител. През 1995 г. публикува първия си разказ на английски език, а пет години по-късно и първата книга, която съдържа разкази и новели. Александър Хемон публикува свои статии в босненски и американски вестници и списания. В момента живее в Чикаго със съпругата и дъщеря си. На български език са преведени два от най-известните му романи: Любов и препятствия („Сиела”, 2012) и Проектът „Лазар” („Сиела”, 2012). 

Ана Мухар
16.05.2013

Свързани статии