„През последните десетилетия интересът към изкуството на гладуването значително намаля.“[1]
Прекомерната консумация на пастет не е препоръчителна за организма, макар че в пастета се съдържат протеини и витамин А. Поради обстоятелството, че пастетът е вид обработка на черен дроб от животински произход, в него присъстват и количества токсични вещества, те по-бавно се изхвърлят от тялото. Обозримите количества на холестерол и мазнини в пастета също са знак, че с хомогенната смесица от преработен чужд материал трябва да се подхожда с внимание и умереност. В случая сентенцията на един древногръцки мъдрец „нищо извън мярката“ е валидна и за употребата на тази храна, която е напълно неподходяща, ако се подлагате на диета.
Последните дни от своя живот Франц Кафка прекарва в гладуване, не поради желание да отслабне, а защото няма възможност да приема храна. Той е болен от ларингеална туберкулоза – приемът на храна се превръща в кошмарно преживяване за писателя. По ирония на съдбата или в резултат на предчувствие, две години преди да умре Франц Кафка създава образа на гладуващия артист в разказа си „Издръжливец на гладуване“. Артистичният номер на героя представлява отказ от храна, като след приключване на съответния интервал от време, храната, която му се предлага за подсилване, е с размери за стомаха на врабче. Зрителите и особено децата се вторачват с почуда в артиста – атракция за града. За неговото изпълнение се купуват абонаментни карти, дори нощем до клетката му стоят зрители, вперили жадно очи в черното трико на артиста. Пламъците на факлите се сливат с любопитството им да видят, да преброят изпъкналите му ребра и да докоснат мършавото му тяло, за да са сигурни, че това не е трик. Постепенно гладуващият издръжливец изгубва славата си, атракцията му вече не е модерна, но, верен на своя номер, той продължава да го изпълнява, защото има основателна причина – артистът е длъжен да показва най-доброто от себе си, иначе какъв артист е?
Разказът на Кафка е повод за създаването на спектакъла „Пастет“. Когато употребявам думата „спектакъл“, влагам представата си за зрелищност – от сцената ни връхлита невероятната енергия на четири тела, между които протича нещо повече от електричество. Тези тела в условността на играта са невъзможни, това са тела на нечовеци, тела – част от нереално перпетуум мобиле. Освен игра при Алекс Жеков, Анна Кабакова, Марион Дърова, Мартина Апостолова безспорно се откроява и прекрасната идея да извървят заедно през репетиции и на сцена екстремално, до последен дъх метафората за гладуването. Адмирирам работата на хореографката Яница Атанасова, чиято е идеята да се изследва творчеството на Кафка и да се намери съответната формула, по която тялото на един изпълнител може да откликва на определени екзистенциални теми, важни за духа на съвременния артист.
В дъното на сцената, докато публиката се настанява, четирите тела очакват своята „присъда“ от зрителя. Те не ни виждат, ние също не виждаме лицата им. Постепенно телата се приближават към нас и започва чудото! Леки движения, плавни кръгове, които преминават през статуквото на актьора. Кръговото движение е възможно във всички точки на тялото, за да се трансформира в тотален гърч. Ако зрителят познава разказа на Кафка, ще отчете движенията на ръцете към устата и гримасата на лицето. Ако ли пък не е чел „Издръжливец на гладуване“, този жест обогатява емоционалната му реакция. Телата и сенките на стената придобиват свой живот, всеки в невъзможността или възможността да надскочат, да напуснат ограниченията на средата.
Ако основателят на футуризма Филипо Томазо Маринети бе свидетел на това специфично свещенодействие, може би щеше да избистри теорията си за т.нар. аеротанц, защото телата на сцената са напуснали своята човешка биография и са се превърнали в машини, които нахлуват безцеремонно в идеята за токсичността на пастета. В изразителността на лицата на изпълнителите и техните жестове интуитивно се откриват и препратки към картината на Едвард Мунк „Викът“.
Отдавна не бях преживявала подобна провокация – сътресение, за която всеки пропътуван километър от личното ми приключение Варна–София–Варна си заслужаваше! Зададох си и въпроса: защо подобни събития са дефицит в културния пейзаж на родния ми град? Вероятно една от причините е, че във Варна липсва пространство като „Топлоцентрала“, което да осигурява живота на съвременни танцови форми. Другата причина според мен е и във формалното възпитание и потребността на публиката да се подлага на екстремни съпреживявания, в наличието на експертна културна политика, която да провижда смисъла в ситуирането им. И веднага се сетих за онези примери от историята на българския театър, когато в Бургас са поставяли Юлия Огнянова, Методи Андонов, Вили Цанков, Леон Даниел и заради техните спектакли зрителите са идвали зрители от София. Примери могат да се дадат и с други театри. Разбира се, между театралното изкуство и съвременния танц съществуват различия в дълбочината на експеримента, но въпросите ми остават.
Какво успява да ни внуши танцовият пърформанс „Пастет“? В същността на своето битие ние сме съвкупност от повторения. Неосъзнато, а понякога и умишлено сме възприели конвенцията да сме част от автоматично, безволево изпълнение на чужда функция. Когато искаме да променим своето статукво, се оказва, че чуждата функция тотално се е разположила в кожата ни и отказът ни да бъдем в пастета е почти неосъществим. Посоката е ясна и тя е между редовете на разказа „Издръжливец на гладуване“, след като екзистенциалният пастет не ни е по вкуса, тялото се обрича на глад, чрез който се предизвика пречистване, но и смърт. Дали искаме да сме част от дефицита на духовност, предопределящ и позицията ни на компонент от пастата, или пък искаме да напуснем удобството ѝ – изборът е единствено наш!
„Пастет“, танцов пърформанс на сдружение АлмаАртис, концепция /хореография Яница Атанасова, режисура Мартина Апостолова, Яница Атанасова, изпълнители: Алекс Жеков, Анна Кабакова, Марион Дърова, Мартина Апостолова. Композитор/музика на живо Владимир Бочев, костюми Boutique Reserve, фото/видео/плакат Стефани Райчева. Проектът е подкрепен от Фондация „Стоян Камбарев“ и се осъществява с финансовата подкрепата на Столична програма „Култура“.
[1] Кафка Франц, Издръжливец на гладуване, 1922, [онлайн ] на 12 [май 2022], Достъпен на: https://liternet.bg/publish1/fkafka/izdryzhlivec.htm.
