От векове яйцето е неотменна част от източноправославната великденска традиция. То символизира гроба на Спасителя и възкръсването Му от неговите недра. Легендата разказва, че когато Мария Магдалина пристигнала в Рим, за да проповядва Светото Евангелие, тя се изправила пред император Тиберий и го поздравила с думите „Христос Воскресе!“. Подала му червено яйце, като символ на жертвата на Сина Божи за човеците. Така тя поставила началото на традицията.
Един чисто руски феномен от нея е изработването на пасхални яйца от порцелан. Желанието на руския императорски двор да притежава собствена порцеланова фабрика датира още от времето на Петър Велики, но осъществяването на мечтата става реалност едва при управлението на дъщеря му Елизабет (упр. 1741–1761). През 1747–1748 г. Дмитрий Виноградов успява да създаде бял полупрозрачен материал, покрит с неделима от него глазура. С това той поставя началото на производство на руски порцелан, основно с местни суровини и то с качество, сравнимо със саксонския порцелан, и със състав на масата, близък до китайския. Продукцията в този период е ограничена. Повторното „раждане“ на руския порцелан се свързва с датата 2 юли 1763 г. На този ден, отбелязан в „Kamer-fur’eskii tseremonial’nyi zhurnal“[1], при една от своите рутинни обиколки в присъствието на десетчленна свита, императрица Екатерина II Велика (упр. 1762–1796) посещава петербургската фабрика. През 1765 г. тя я прекръства в „Императорска порцеланова фабрика“. От тук нататък производството е ориентирано изключително към нуждите и вкуса на руския двор.
Откритието на европейския порцелан от Йохан Фридрих Бьотгер (1682–1719) през януари 1708 г. и свързаната с него историята на прочутата майсенската фабрика, както и творческата креативност на художниците от френската кралска фабрика Севър (Sèvres) силно повлияват хода на развитието на руската императорска фабрика в Санкт Петербург. В различните фази от историята конфликтите между Русия и Западна Европа спомагат за прекъсването на копирането на чуждия стил и вместо това, усилията се насочват към разработването на народностните мотиви и самобитната орнаментика.
По време на управлението на Павел I (упр. 1796–1801) порцелановата фабрика се ръководи от княз Юсупов. Той въвежда в производството предпочитания за времето стил ампир. Водещата творческа сила в този период е френският скулптор Антоан Жак Рашет (1744–1809), професор по скулптура към академията в Санкт Петербург. Той работи за фабриката още от времето на императрица Екатерина Велика. На него се приписват някои от първите изрисувани фигури от бисквит порцелан от поредицата „Народите на Русия“, които се радват на особена популярност в Русия през целия XIX в. Те са разработени на основата на гравюрите на немския пътешественик Йохан Готлиб Георги „Beschreibung aller Nationen der russischen Reiches“[2] (1776–1780).
Традиционно консервативните предпочитания на руския двор спомагат неокласицизма, доминиращ през втората половина на XVIII в., да набере популярност в страната и да повлияе на формите, асортимента и декорацията на продукцията на императорската фабрика. Особен дял в производството се пада на прочутите порцеланови пасхални яйца, предназначени за подарък и украса.
Когато говорим за тях, трябва да подчертаем, че те са типичен руски феномен. Още в далечната 1749 г. Дмитрий Виноградов го отбелязва в работния си дневник за третата неделя на месец март: „Яйца точили и формовали“[3]. Причината за тяхното създаване и популярност е в резултат на съчетаването на няколко фактора.
На първо място се нарежда традицията. Най-тържественият и важен празник за Източноправославната църква е Великден. Яйцето – олицетворение на новия живот, на възраждането му, подобно но Христовото възкресение, заема централно място в християнската символика. За нейното претворяване най-подходящото средство се явява порцеланът. „Бялото злато“, както още той е наричан, е ексквизитен и ценен материал. Никой друг не може да се сравни с него по блясък и белота и с това най-точно да пресъздаде чистотата и непорочността на пасхалното яйце. Сакралните сюжети, били те релефни или зографисани върху него, представлявали малки, скъпи произведения на изкуството. Яйцата можели да бъдат дарявани за специални поводи и използвани не само за украса, но с тематиката си спомагали за разпространяването и поддържането на Христовата вяра. В този смисъл пасхалното яйце въплъщавало и дълбоката братска, християнска връзка между народа и императора.
Вторият фактор се корени във формообразуването на популярния в руския двор неокласицизъм. Консервативният дух на аристокрацията чудесно се припокрива с идеята на стила. Непреходността на античността и свързаната с това монументалност създават благоприятна среда за разгръщането на сюжети, щедро декорирани със злато и скъпоценни камъни. От друга страна, изчистените линии на класическите форми „опростяват“ повърхностите, като по този начин „освобождават“ място за рисунка. Този ход на събитията води до разцвет на живописта в порцелана. За това допринасят и научните разработки в цяла Европа през XIX в., особено тези в областта на химията. Те развиват цветовата палитра до такава степен, че правят практически възможно пресъздаването на всеки сюжет и нюанс както върху мек, така и върху твърд порцелан. За да илюстрирам по-добре значимостта на тези постижения, ще напомня, че твърдият порцелан изисква много висока температура на изпичане (ок. 1450° С). В диапазона от 720–860° С многообразието от багри е голямо, но при необходимата по-висока температура на изпичане палитрата силно се ограничава.
В началото на XIX в. императорската фабрика в Санкт Петербург търпи сериозна реорганизация и модернизация. Така например от Берлин пристигат специалисти, които помагат за конструирането на нови пещи. Сред тях се откроява името на Зайферт, който през 1806 г. въвежда етажните пещи. Пигменти и бои се внасят от Париж и Берлин. Но за художници и творчески личности се разчита най-вече на Франция. Тук ще спомена имена като художникът на порцелан Г. Адам, 1808 г., техникът Пиер Чарлз Ландел, 1818 г. и Фердинанд Давиньон, декораторът Денис Жозеф Моро, както и известният художник-пейзажист Жак Франсоа Жозеф Швебах, идващ от Севър и носещ там, в кралската порцеланова фабрика, титлата „главен художник“. Разбира се трябва да отдадем почит и на руските майстори. Силно влияние върху стиловото формообразуване оказва скулпторът Степан Степанович Пименов (1784–1833), професор по скулптура към Петербургската академия. Той се числи към едни от най-прочутите творци на своето време и допринася много за славата на руския порцелан в стил ампир.
На последно, трето място за популярността на порцелановите яйца искам да спомена един малко стоящ встрани феномен. Техническите изобретения водят до зараждането на идеята шедьоврите на изобразителното изкуство да се „пренесат“ върху порцелан, за да се предпазят от разрушаващите последици на времето и по този начин те да се съхранят за поколенията. Нека подчертая, че живописта върху порцелан се радва на голяма популярност сред дамите и господата от висшето общество. Например много известна художничка на порцелан била царицата на Вюртемберг Шарлота Августа Матилда (1766–1828) от Великобритания. Любовта си към изкуството тя дължи на майка си царица София Шарлота (1744–1818), която я въвежда в дебрите на този пъстър свят. Но страстта и́ към порцелановата живопис е благодарение на близката и́ дружба с художника на порцелан Бонавентура Валкер, син на държавния съветник Валкер. Друг голям любител на този вид изкуство бил и Йохан Волфганг фон Гьоте. Извадки от неговия дневник[4] свидетелстват, че той е посвещавал голяма част от времето си на това занимание.
Страстта и копнежа по изкуството се съчетават с иновациите и така спомагат известни творби на Рафаел, Тициан, Ангелика Кауфман и др. да се преродят върху „платното“ от порцелан. Във времето, в което порцелановите яйца набират своята популярност, XIX в., наред с религиозното послание, което носят, се нарежда и възможността тези шедьоври да пребъдат и да запазят непроменени през вековете свежестта, блясъка и великолепието си. Картини, принадлежащи на императорския Ермитаж, Британския музей, музей Метрополитън и много други, могат да се видят, претворени в миниатюри, върху порцеланови пасхални яйца. Обединяващото между всички тях е майсторството и изключителната прецизност в изработката на детайлите. Такива са например „Мадона с младенец и ангели“ на Антонио Алегери да Кореджо (1489–1534), „Света Мария Магдалина“ на Гуидо Рени (1575–1642), „Носенето на кръста“ на Лудовико Карачи (1555–1619) и още много други. Бурното индустриално масово производство в Западна Европа сякаш „заобикаля“ руската порцеланова фабрика. Консервативният вкус на руския императорски двор успява да запази за дълго време непроменени както стила на продукцията, така и деликатната ръчна работа на тези уникални произведения на порцелановото изкуство.
Дотук говорихме за декоративни шедьоври, причините за чието създаване и популярност се коренят във вековните християнски традиции. Но заслугата за превръщането на порцелановите яйца в модна тенденция, която достига и до наши дни е на една друга фабрика. Става дума за Königliche Porzellanmanufaktur Berlin, т.е. „Царската порцеланова фабрика Берлин“.
За родна дата на фабриката се счита 13 септември 1763 г., когато пруският цар Фридрих II Велики (1712–1786) я закупува от Готцовски за 225 000 талера. Много бързо тя успява да премине от рококо към стил Луи VI и после да въведе неокласицизма в продукцията си. По този начин тя заема място до задаващата модата френска кралска фабрика Севър. От друга страна, още от 1793 г. манифактурата разполага с парна машина за производство на порцеланова маса, а около 1800 г., заедно с виенската порцеланова фабрика, тя се смята за най-модерната в Европа в техническо и технологично отношение.
В духа на добрите взаимоотношения между пруския и руския двор, през 1820 г. берлинската манифактура изработва първото порцеланово яйце. Повод за това събитие става получено традиционно руско, лакирано, дървено пасхално яйце. С женитбата през 1817 г. на пруската принцеса Шарлота с император Николай I руската традиция навлиза в пруския двор. Отчитайки важността на най-значимия за източното православие празник Великден и в знак на уважение към традициите, фабриката изработва подарък — изящно порцеланово яйце, декорирано с миниатюри. Така тя полага началото на нова мода. Красивите яйца, изрисувани с ведутна живопис или гарнирани с обков, се използват както като декоративен обект, така и като елегантен флакон за парфюм, и в този вид те достигат до днес.
За любителите на техническите куриози нека спомена и един „уред“ от тези отминали времена. Става дума за поставка за яйце с капак, която служи за поддържане топло на вече сварено яйце. Изработен от порцелан под формата на цяло яйце, поставено на елегантни крачета, „уредът“ действа на принципа „чашка в чашка“. Състои се от три части: капаче, долна част (черупката на яйцето) и вътрешна чашка, влизаща в черупката. Долната част се пълни с вряла вода или сгорещен пясък, след което чашката се поставя в нея и най-накрая се слага яйцето. Отгоре се закрива с капачето. Така свареното яйце запазва за дълго време топлината си. Този пример илюстрира естетиката в масовото производство, защото външната му страна била декорирана с модната за началото на XIX в. щампа. Така както през XVIII в. притежанието на порцеланова фабрика символизирало просперитета и творческите способности на страната, през XIX в. машинното декориране демонстрира техническото ниво на фабриката и уменията на майсторите.
Малко встрани от темата за порцелана, но в духа на Великденската традиция, нека спомена и едно друго голямо име свързано с популяризирането на пасхалните яйца — Петър Карл Фаберже (1846–1920).
Когато през 1872 г. Карл Фаберже поема семейното ателие от баща си, то представлява малка работилница разположена в Санкт Петербург. Още от 1870 г. той работи със задачата да реставрира и каталогизира колекциите в Ермитажа, а през 1882 г., по време на изложението в Москва, той е награден със златен медал за прецизните си реплики на антични бижута. Благодарение на своя талант и умения, за близо четирийсет години, Карл Фаберже успява да превърне семейното ателие в най-голямата бижутерийна къща в света. В нея работят 500 златари и дизайнери.
Изработването на великденски яйца започва през 1885 г. Повод за това се явява провъзгласяването на Фаберже за „Златар по специално назначение от Имперската Корона“[5] и тогава той получава първата си поръчка. Къщата „Фаберже“ изработва за рода Романови общо 50 императорски яйца. Документи свидетелстват, че те са били поръчвани първоначално от Александър III за съпругата му Мария Фьодоровна, а по-късно от неговия син и наследник Николай II за майка му и съпругата му. Къщата „Фаберже“ затваря врати през 1917 г., когато избухва Руската революция, а самия бижутер умира през 1920 г. в Лозана, Швейцария.
В края на това пътешествие ще оставя една своеобразна Пасхална молитва да бъде „прошепната“ от порцелановите творения на още една фабрика, а именно Фолкщетската. Нейната история се свързва с името на тюрингеца Георг Хайнрих Махелайд (1723–1801), който независимо от Бьотгер, успява да преоткрие формулата на европейския порцелан. Разработката му и последващата му молба от 8 септември 1760 г. до княз Йохан Фридрих фон Шварцбург-Рудолщат (1721–1767) за концесия за изграждането на порцеланова фабрика, служат за полагането през 1762 г. на основите на най-старата тюрингска фабрика Фолкщет, която произвежда до днес. Така, само 100 години по-късно, през 1862 г. броят на порцелановите фабрики в областта е 42[6], а от 1800 г. Тюрингия се превръща в най-важния регион в света за производство на порцелан.
Останете в мир и бъдете честити!
Христос Воскресе!
Инж. Анна Збросская-Люнгснес е колекционер на порцелан, автор на книгата „Загадките на порцелановите фигури – хумор и сатира в порцелановата пластика“ (издателство „Парадигма“, 2019).
–––––––––––––––––––––––––––––––––––
[1] Khmelnitskaya, Ekaterina, herausgegeben von Pietsch Ulrich und Theresa Witting. Zauber der Zerbrechlichkeit : Die Porzellanmanufaktur St. Petersburg. Leipzig : E.A.Seeman, 2010, S. 155.
[2] Faÿ-Hallé, Antoinette, Barbara Mundt. Europäisches Porzellan vom Klassizismus bis zum Jugendstil. Stuttgart: W.Kohlhammer GmbH, 1983. S. 82–84.
[3] Гольский, Иван. Пасхальные яйца императорского фарфорового завода в Санкт-Петербурге. // Третьяковская галерея журнал, Бр.2, 2018.
[4] Alami, Sandy. Von wahrhaft künstlerischer Ausführung. Münster: Waxmann, 2014, S. 55.
[5] Fabergé from the Matilda Geddings Gray Foundation Collection. // Metropoliten museum of art, 22 ноември 2011–30 ноември 2021. (03.04.2020)
[6] Museumsverband Thüringen. Porzellanland Thüringen. Jena: Städtische Museen Jena, 2010, S. 16.
