„Пепеляшка“ е по-рядко изпълнявана творба на Жул Масне, а на сцената на Мет тя се появява за първи път. С нея завършва киносезонът 2017/2018 на нюйоркския оперен театър. Ще я видим на 28 април от 20 часа в Синема Сити София.
Приказност и хумор се съчетават чудесно в новата постановка. Френският режисьор Лоран Пели е разумен избор, защото вече е печелил овациите точно с това заглавие в Лондон, Барселона и Санта Фе – явно ръководството на Мет залага на сигурно. С Пели, който е автор и на костюмите, по проекта работи отново белгийската сценографка Барбара де Лимбург.
Композиторът Жул Масне нарича операта си „вълшебна приказка“. А Лоран Пели си припомня старата красива книжка с приказки на Шарл Перо, от която му е четяла неговата баба, когато е бил малък. Очарованието на илюстрациите се пренася и на сцената – дори по стените публиката вижда изписана на френски историята за самотното, изоставено момиче, което е загубило своята майка. Но Пепеляшка скоро ще облече красива рокля, ще се качи на голяма каляска (в случая направена от буквите на френската дума каляска) и ще отиде на бал, за да открие своя принц.
Това, което важи за повечето постановки на Метрополитън, отново е налице – всяка брънка от спектакъла допринася за неговата цялостност и убедителност. Изборът на солистичния състав е винаги в основата, заедно с хора и оркестъра на Мет. Голямото бижу в „Пепеляшка“ е мецосопранът Джойс ДиДонато – любимата дива не само на американците, но и на хилядите почитатели, следящи нейната кариера по целия свят.
Родена в семейство с ирландски корени, Джойс е едно от седемте деца и не изглежда много реалистично да я застигне световна слава. Тя учи за гимназиална учителка по музика в Държавния университет на Уичита. „Виждах нуждата от всеотдайни преподаватели, но сцената ме привличаше“, спомня си ДиДонато. „Харесваше ми и се чувствах добре. Но като за всяка добра католичка от Средния Запад, щом от нещо ти става добре, значи е лошо.“ Баща ѝ ѝ дава кураж с думите, че винаги има повече от един начин да учиш хората и да създаваш контакт с тях. И като истинска Пепеляшка, бъдещата бляскава оперна звезда започва битка за израстване в кариерата. В началото дори намирането на агенти е много трудно. Докато всичко това се случва, Джойс ДиДонато започва да споделя преживяванията си в интернет. Иска да е близо до хората, да покаже на всички, че съвременните оперни артисти са достъпни и открити хора, също и че всеки начинаещ може да се поучи от нейния опит, а така да придобие и самочувствие по трудния път. Нарича себе си Янки-дива.
Естествена и земна е и нейната Пепеляшка. До нея, по силата на партитурата и особения композиторски избор, Принцът също е мецосопран – в „ролята в панталон“ влиза Алис Куут. Изключително силно е присъствието на Стефани Блайт като мащехата. Ролята е характерна. Заедно с доведените си дъщери, Мадам дьо ла Алтиер носи хумора и забавлението в спектакъла. Костюмите им са ярки и подчертано комични. Другите двама участници с важно място във фабулата са Феята кръстница – в ролята Катлийн Ким, и Пандолф, изигран брилянтно от френския баритон Лоран Наури, с много вокални нюанси.
Отлична оценка след първите няколко спектакъла на френската опера получава и диригентът Бертран дьо Бийи – музиката на Масне изисква нюансираност и ефирност, която оркестърът на Метрополитън опера постига без затруднение.
Като цяло критиците са единодушни, че новата „Пепеляшка“ на Метрополитън опера е магично преживяване и носи много удоволствие и забавление за публиката. Чудесно предложение е и за детската аудитория. И ако този елитен състав успее да се събере отново, със сигурност тази опера на Жул Масне ще се нареди до заглавията, които радват меломаните в Ню Йорк.
„Пепеляшка“ в програмата „Метрополитън опера: На живо от Ню Йорк“ е на 28 април от 20 часа в Синема Сити София, благодарение на фондациите „Америка за България“ и „Виа Фест“.
