Доскоро за новия световен ред се пишеше само в конспиративните издания, а сериозните анализатори избягваха този израз, ако искаха да бъдат приемани за сериозни. След като бяха отстъпили това понятие на авторите от нишата на теориите на конспирацията, то беше използвано само за надсмиване над тях и така пейоративният му смисъл стана основен. С теориите на конспирацията се обясняват събития, за които липсват достатъчно достоверни факти. Но когато с фактите, които доскоро се приемаха за достоверни, не могат да се обяснят новите тектонични процеси, конспиративният наратив започва да изглежда приемлив.
През последните месеци шеметната динамика на промените, които се случват пред очите ни, размести дълбоки пластове. Стана резонно с догадките дали Доналд Тръмп е вербуван от КГБ вече да се занимават не само конспиролозите. И ето на – колкото и да сме изненадани, но е пред очите ни – по тръбата, по която доскоро течеше само путинизъм, вече потече и тръмпизъм. Или казано с по-сдържан език – архитектурата на сигурността се променя из основи.
Но дали всичко, което ни изненадва, трябва да ни тревожи? Светът винаги се е променял. Сега това става по-бързо, защото в съвременния свят всички процеси са ускорени. Светът е минавал през катастрофи и катаклизми. Историята никога не се е движила само по асфалтирани магистрали, но щом ни има днес, значи сме се движили напред. Друг е въпросът, че дори да имаме исторически познания, ние разсъждаваме основно в рамките на нашия живот. Историята познаваме от книгите, а своя живот познаваме лично. Историята четем от чужди автори, а в своя живот участваме лично. Има още една успокояваща причина – казаното от премъдрия Еклесиаст: „Няма нищо ново под слънцето“. Въпреки всичко имаме усещането, че се задава нещо тревожно.
Нов световен ред. Ние обичаме новите неща. Но не всичките. Радваме се на нова дреха, нова кола, нова къща, но искаме земята, по която ходим, въздухът, който дишаме, хлябът, който ядем, да са добре познатите стари, тези, които са били преди векове. След края на най-унищожителната война световните сили си разпределиха зони на влияние и постигнаха някакво съгласие да не се стига до нова война. Този свят се крепеше на три кита. Световните сили бяха доволни от парчето, което всяка е получила. Ядреният потенциал, с който всяка една заплашваше другата, беше изравнен с ядрената мощ, която заплашва самата нея. Третото беше, че никоя страна не успяваше да изобрети средство, с което да разбалансира създадения баланс. Беше постигната някаква стабилност, която в международен мащаб се превърна в стабилокрация. Мирът се дължеше не толкова на миролюбие, колкото на балансиран взаимен страх. По отношение на този познат световен ред световните анализатори напоследък все по-често употребяват думата „свърши“.
С приближаването на края на една мирна епоха екстремно нараства говоренето за мир. Точно както казва древният библейски пророк Йеремия: „Лекуват лекомислено раната на дъщерята на Моя народ, думайки: „мир, мир!“, а мир няма. Срам ли ги е, като вършат гнусотии? Не, никак ги не е срам и не се червят“. Ще цитирам няколко от тези гнусотии. Непосредствено преди Русия да нападне Украйна, външният министър Лавров каза: „Русия провежда миролюбива външна политика. Въпреки вашите твърдения, че Русия се готви да нападне Украйна, ние многократно ви убеждаваме, че това не е така“. Два дни преди нападението говорителката на Външното министерство Захарова заяви официално: „Няма никакви факти, които да потвърдят евентуално нахлуване. Това е дезинформация“, а президентският прессекретар Песков се направи на учуден: „В какъв смисъл Русия ще напада някого?“ Два дни по-късно получи отговор от самия президент: „Взех решение за провеждането на специална военна операция“. А миналата седмица, докато имитира, че участва в преговори за мир, Путин безцеремонно се закани на украинците: „Имаме основание да вярваме, че ще ги довършим“. Всичко това са отговори на въпроса на пророк Йеремия: „Срам ли ги е, като вършат гнусотии? Не, никак ги не е срам“!
Всички признаци показват, че Русия използва преговорите за мир като алиби за разширяване на започнатата от нея война. Паралелно с говоренето за мир, всеки ден поставя нови, все по-неизпълними условия, усилва военните удари, разширява периметъра на хибридната война, увеличава числеността и въоръжението на армията си, тества нови оръжия и пр. Благоприятни за нея са и глобалните фактори – Америка се държи приятелски с нея, Китай не я заплашва, Европа няма достатъчно оръжие, санкциите не дават нужния ефект, НАТО се бои да прилага член 5. Да не пропускаме и личния фактор – изтичащото време на Путин, предвид възрастта му. Може ли да има по-благоприятна ситуация? При такъв огромен военен дисбаланс между Русия и Европа може ли да има съмнение защо Русия продължава да се въоръжава интензивно, след като Европа, поради късогледството си, в продължение на години живееше все едно е настъпил „вечният мир“.
Вечният мир е утопична идея от епохата на Просвещението, но и нещо повече. Не можем да го наречем празна мечта, след като над проекти за вечен мир са работили толкова светли умове и забележителни философи. Най-ярък отпечатък в историята е оставил трактатът на Имануел Кант „Към вечния мир“, в който той разсъждава за разминаването между морала и политиката по отношение на мира. Мислителят отбелязва, че теоретично не съществува спор между политиката и морала, но „при цялата порочност на човешката природа… е изненадващо, че думата „право“ все още не е напълно изхвърлена от военната политика и че нито една държава все още не се е осмелила да стори това публично“. Трактатът завършва със заключението, че всички мирни договори досега в действителност са били само примирия.
Думата „право“ не е изхвърлена, защото тя е много удобна за използване в хибридната война. Всичко се позовава на правото, оправдава се с правото, завоалира се в правни казуси, а самото право се разтяга като ластик до скъсване. Русия, която води война срещу Украйна, си позволява да се намесва в нейните вътрешни работи и да определя какви избори трябва да се проведат там, какви международни договори може и какви не може да сключва, в кои организации може и в кои не може да членува, кой може и кой не може да ѝ оказва помощ, каква трябва да бъде нейната политическа ориентация и пр. Позволява си и да преначертава нейните международно признати държавни граници.
Всичко това се прави с цел да се промени съществуващият световен ред, който Русия е преценила, че вече не ѝ е удобен. Това много напомня промяната на световния ред, с който започна Втората световна война. Тя също започва с поставяне на условия, с малки дипломатически и военни конфликти, с отстъпки в името на мира. Отстъпките пред агресивната политика на Райха не запазиха мира, а усилваха неговите апетити. Световната война започва с локални провокации, референдуми, анексии и аншлуси.
Днес бъдещият световен ред се чертае в исканията на Русия. На нея всички са ѝ врагове, нея постоянно я нападат, постоянно я провокират, тя постоянно иска гаранции за сигурността си и никога не е доволна. След като намери съюзник в лицето на американския президент, всички условия, които поставя, се изпълняват, но задоволяването на амбициите не води до задоволяване на апетита ѝ. Затова истинската опасност не са апетитите на Русия, а тяхното задоволяване. Путин може и да не е марксист, но неговият генезис е в марксистката доктрина. А според нея световен мир ще настъпи само след като комунистическата революция победи в целия свят.
Всяка поредна стъпка досега се тестваше в Украйна, но вече се прехвърли и в Гренландия. Слоганът на Тръмп „Make America Great Again“ и мечтите на Путин да възроди Руско-съветската империя работят в една посока. Адам Михник с неговия директен език го нарече „Путинизация на Америка“. Съветникът по национална сигурност на трима републикански президенти, коментатор и дипломат Джон Болтън също не използва дипломатическа лексика: „Ние вършим работата на руснаците вместо тях“.
Нарастващите абсурди предизвикват тревога. Някои може и да не виждат опасност от война, но денят преди началото на всяка война винаги изглежда спокоен. В ранните дни на Първата световна война Хърбърт Уелс заявява, че това ще бъде „войната, която ще сложи край на всички войни“. Несправедливият мир, който беше наложен след нейния край, направи реваншизма неизбежен. Втората световна война беше най-унищожителната и може би затова роди много по-справедлив мир, основан на взаимно сътрудничество между бившите врагове. Така се роди проекта за европейска интеграция на Робер Шуман – може би най-хубавото нещо, което се е случвало на човечеството в цялата му история.
Заради имперските си амбиции Русия се самоизключи от този свят и спусна „желязна завеса“ през средата на Европа. Поради собствената си глупост комунизмът, наречен от Тодор Живков „недоносче“, не издържа дълго. Но ето че сега поредният кремълски диктатор възражда старите амбиции, чертае нови планове и преначертава картата на света. Изрече думи, които дори от устата на Хитлер не са излизали: „Защо ни е такъв свят, в който Русия няма да я има!?“ Глашатаят на кремълския режим Владимир Соловьов използва същия език: „Докато ние за пореден път не разбием муцуните на европейците, европейците няма да разберат нищо. Но този път няма да си тръгнем от Европа“.
През 1918 г. руският пaтpиapx Тиxoн aнaтeмосва бoлшeвишкия peжим и пpизовава зa нapoднa cъпpoтивa cpeщy варварството нa бoлшeвиките, които нарича безумци, а делото им сатанинско. Седем десетилетия по-късно болшевишкият строй рухна. Сега Путин се опитва да изправи колоса и понеже краката му са глинени, той шантажира света със заплахи. Ако някога св. патриарх Тихон имаше смелостта да анатемоса безумците, днес архиепископ Елпидофор сравнява Доналд Тръмп със св. Константин Велики. Засега това е на ръба между комичното и трагичното. Скоро ще видим на коя страна ще се наклони.
