1
559

Периодът на нестабилност
се удължава

Отхвърлянето на идеите на Реформаторския блок за реформа на съдебната власт от страна на ГЕРБ е многозначително. Все едно какви са аргументите, те подсказват, че в разбирането си за упражняването на властта ГЕРБ и ДПС имат повече споделени гледни точки, отколкото различия.

Политологът Димитър Димитров пред Портал Култура

Какво си мислите за тези избори, как тълкувате резултатите?

Като си помисля за тези избори, се сещам за началото на протестите през юни миналата година. Тогава направих едно-две публични изказвания, че протестите настояват за прекратяване на мандата на парламента, но това ще се случи чак след европейските избори. Скептична, но с днешна дата напълно реалистична прогноза. Толкова за опита, който ражда печал.

Каква е реалистичната ви прогноза за това, което ще последва сега?

В раздробеното представителство на 43-тото Народно събрание е заложена парадоксална устойчивост. Като изключим „Атака“ (тя все пак е класическа антисистемна партия, което прави участието й в работата на парламента трудно предсказуемо), всички останали партии и коалиции ясно разбират, че който поеме отговорност да предизвика трети поред предсрочни избори ще плати възможно най-високата цена. Така че последното нещо, което им идва наум – особено на по-малките групи, които влизат за първи път – е да прекратят мандата на Народното събрание. По тази причина макар ГЕРБ формално да има само 84 мандата, анти-ГЕРБ парламентарно мнозинство не може да бъда създадено в близките поне две години – няма кой да се нагърби с подобна цел. Всички са се прицелили – в различни комбинации – към това да подкрепят управление на ГЕРБ. Така че партия ГЕРБ, макар да не се представи толкова убедително, колкото самият аз очаквах, се намира в една много силна позиция. Тя няма противник и няма как такъв противник да се появи в краткосрочен и средносрочен период. Разбира се, има различни противопоставяния по линия на едно, друго, трето, но консолидирано общо мнение, което да започне действия, насочени към създаване на анти-ГЕРБ мнозинство, е просто невъзможно. А докато не съществува такава възможност, да се поставя въпросът за примиерското място на Бойко Борисов е толкова адекватно, колкото да се кроят планове за изключване на ГЕРБ от изпълнителната власт.

Напълно разбирам всички морални, рационални и пр. основания да бъдат задавани въпроси, свързани с ролята на ГЕРБ в последната вълна на голяма приватизация, с която бе реализирана следната схема – една частна банка, с мощна подкрепа в парламента и „държавни“ пари, придоби всички подлежащи на желана приватизация активи като „Булгартабак“, БТК, „Петрол“, „Техноекспортстрой“ и т. н. Въпросите, свързани с тази приватизация, биха били най-вече от морално естество, ако не предстоеше да узнаем края на тази история, когато бъде гласуван бюджетът и разберем с колко ще бъдем „набълбукани” като дълг. Неслучайно Бойко Борисов при всеки удобен случай, почти инстинктивно или ако щете превантивно, споменава Иван Костов и приватизацията на „Нефтохим“. И тъй като краят на тази история е въпрос на избор между лоши и по-лоши варианти, той няма как да бъде отигран като изриване на Авгиевите обори. Не само на Путин му се иска да бъде изографисван като Херкулес…

С днешна дата (след преполовяване на консултациите между ГЕРБ и всяка от останалите парламентарно представени партии и коалиции) основната несъвместимост между ГЕРБ и Реформаторския блок, Патриотичния фронт и дори АБВ е скрита в чисто психологическата оценка на изборните резултати. Намеренията на „новите“ партии са движени от предположението, че пълен мандат е твърде дълъг и биха предпочели 1-2-годишна програма за управление, след което да се търси отново изборна дата. За ГЕРБ кратък мандат се свързва с опасност от изхабяване. Поради тази причина ГЕБР настоява за политически отговорна коалиция с пълен мандат, поне като намерения. От друга страна не ГЕРБ е активната страна при обсъждането на програмата за управление. По-скоро остава впечатлението, че предложенията идват от потенциалните партньори. И тъй като – поне като намерения – най-радикални са идеите на Реформаторския блок, те се привиждат като бъдещ източник на криза в изначално съгласуваното мнозинство, каквото и да е то.

Какво е мястото на ДПС, какво се случи с тях на тези избори, разширява ли се тяхната подкрепа?

В сравнение с 2013 г., когато ДПС получи 400 хиляди гласа, резултатите са по-добри – 487 хиляди гласа. По-ниски са обаче от очакваните над 500 хиляди гласа. За анализаторите, към които причислявам и себе си, тези избори се отличават с необикновено големия брой листи, преминали 4-процентната бариера. АБВ е надскочила бариерата с 4 900 гласа, а „Атака“ със 17 000. За първи път не се прояви обичайният ефект на добавяне на бонус към подкрепата за безспорния победител. Предходният ни опит винаги е подсказвал, че ако има партия, която е очевиден победител, тя получава по инерция и гласовете на избирателите, вървящи след победителя.

Ако има нещо уникално в тази кампания, то е, че тя премина в една доста странна атмосфера на съболезнователна съпричастност заради огромния поток от негативни събития, които се натрупаха в рамките на много кратко време. Тук наводнение, там наводнение, накрая нещо абсолютно символично – индустриалната катастрофа, заради която не можа да се състои последният ден от кампанията. Това много добре описва атмосферата. Външният информационен поток също бе преобладаващо потискащ и негативен – обезглавявания, бежанци, разрушения, граждански войни, контекст, наситен с много несигурност.

И това повлия на избирателната активност.

Естествено. Но и мотивира за особен вид наказателно гласуване – в полза на малки листи. Те просто са по-малко свързани с негативния информационен поток. Най-често повтаряните рефрени като „няма я държавата” или „няма институции” са камъни в градината на водещите партии. Напълно естествено е лунният пейзаж в Горни Лом да бъде свързван с управлявалите партии.

Едновременно с това подобни събития създават алиби на политиците – докато изразяваха съболезнования и съпричастност, раздаваха помощи и пр., те „пропуснаха“ да обсъдят онзи дневен ред, който ни е завещан от края на мандата на Бойко Борисов и който се нарича КТБ, гигантски дисбаланси в енергетиката, бюджетни дефицити, важни сделки, които се отнасят до огромни за страната парични потоци, „Южен поток“, който разбира се отново виси и нищо чудно в парламента да се оформи коалиция „Южен поток“, „тихомълком“ бутаща проекта, докъдето е възможно, тъй като в позицията на ЕС има двойственост. В края на краищата „Южен поток“ изначално  е проект на „Газпром“, в който България е детайл. Това е проект на „Газпром“, Италия и Германия. И докато на Германия неявно, а на Италия явно им се иска да се случи южният газов коридор, както го нарича вече Могерини, ще има пореден рунд от някакви договаряния, макар този път в контекста на руската агресия в Украйна, която принципно промени европейската гледна точка.

От друга страна това, което прави ДПС, се представя като евроатлантизъм.

Андрей Райчев разнася фраза, свързваща ролята на ДПС в 43-тото НС с евроатлантизма. Обяснението е, че ДПС било направило завой към Америка и Европа и е по-далеч от Русия. Подобна глобална и абстрактна оценка цели по-скоро скриването на местните истини и облича в добре звучащи и съвършено празни фрази бизнес интересите на фирмите, свързани с ДПС, които ще участват в „Южен поток“. Знаете колко спорна е цената на този проект, а това означава, че ще има голям обем от средства, които ще бъдат разпределени някак. ДПС е колкото етническа партия, толкова и кръг от корпоративни интереси. Зад предложението на ДПС към ГЕРБ за гарантиране на парламентарното мнозинство стои очевидното намерение да бъдат защитени до голяма степен заетите през последните три мандата важни позиции в бизнеса и в управлението на бюджета и европейските фондове. Дали ДПС е обърната на запад, на изток или на север, не е от първостепенно значение, важно е дали ще продължава да влияе върху правораздаването през прокуратурата. Отхвърлянето на идеите на Реформаторския блок за принципна реформа в устройството на съдебната власт от страна на ГЕРБ е многозначително. Все едно какви са аргументите – конституционни, необходимостта от професионален, а и политически широк консенсус и пр. – те подсказват, че в разбирането си за упражняването на власт ГЕРБ и ДПС имат повече споделени гледни точки, отколкото различия.

Всъщност разместванията в този парламент са структурно значими – само ДПС и БСП могат да осигурят на ГЕРБ достатъчно мандати за двупартийно мнозинство, съответно 122 и 123 депутати. Но тъй като нито една от двете комбинации не е възможна политически, се търси мнозинство от трима или повече участници. Неслучайно Бойко Борисов каза: „Ако мине моята кандидатура за министър-председател с гласовете на ДПС и ГЕРБ, аз веднага ще си подам оставката“. Тактически ГЕРБ избра да „изслуша“ в консултации (преговори) всяка от бъдещите парламентарни групи. Има напрежение в преговорите, а и в отразяването им, защото ГЕРБ на практика „журират“ програмните намерения на останалите, без да са заявили достатъчно ясно свои собствени приоритети освен желанието коалицията да е политически отговорна и достатъчно устойчива. И политическата отговорност, и устойчивостта са параметри, в които могат да бъдат сместени разнообразни комбинации от приоритети, предполагащи преди всичко компромиси. Нищо чудно – въпреки заявките за постигане на коалиционно споразумение – все пак мандатът да започне с правителство на малцинството. Така или иначе всички ще се въртим около някакви тактически сметки.

Което ще напомня в някакъв смисъл предишния парламент, въпреки различната конфигурация сега.

Там нещата висяха около кворума и имаше очевиден златен пръст, вносител или нещо, което може да се идентифицира. Сега, при положение, че има шестима участници, много трудно ще разбираме кой в кое тематично мнозинство попада, с каква част от своите народни представители участва, а да не говорим, че не може да се създаде образ, генерализирана представа, кой за какво е отговорен. В този смисъл един ще е отговорен за едно, а друг ще е отговорен за друго.

Означава ли това, че зад тези образи и представи всъщност Борисов ще управлява реално с подкрепата на ДПС?

Ето това ще е въпросът, който ние през цялото време ще си задаваме и който няма да получи отговор. Когато има още шест групи, които се разделят в гласуванията си, Бойко Борисов ще управлява с волята на всички, които желаят да го подкрепят. В предишния парламент влизането и излизането на „Атака“ и евентуално на ГЕРБ създаваше образа, ясното разбиране кой за какво е отговорен. Представете си сега, че ББЦ, което е много вероятно, ще гласува шарено, представете си, че АБВ веднъж ще подкрепи, веднъж няма да подкрепи, части от Реформаторския блок също. Да не говорим, че БСП в момента купува време, има нужда да преосмисли себе си и бъдещето си. Всъщност в момента никоя от партиите не би могла да си позволи да направи особено екстремни стъпки. В подобна сложна структура могат да се вместят всевъзможни тактически решения, даже и дългосрочни стратегии на отделни групи. Очевидно е едно – АБВ със сигурност не желае да се разтури този парламент, по-скоро обратното, за да се утвърди като парламентарна партия. За ББЦ да не говорим – дали другият път ще бъде отново в парламента, никой не знае. В подобен опит да се управлява от името на всички има и предизвикателство – ще е нужно медийното усилие на Борисов, за да бъде представено всичко това като огромно конструктивно усилие, което е в полза на всички. Така или иначе това са резултатите от тези избори, които ни дадоха този необичаен парламент с осем партии. И това е големият проблем – много трудно ще е да се хармонизира работата в следващото Народно събрание, което пък дава свобода за реализиране на онова, което наричаме задкулисие.

Какъв е все пак по-вероятният формат на следващото правителство – коалиционно правителство, правителство на малцинството?

Често се спекулира с немската формула за голяма коалиция между ХДС/ХСС и ГСДП, с подробната и всеобхватна програма, подготвяна дълго и приета с допитване до партийните членове. Германия е подредена страна, а г-жа Меркел не е преставала да бъде министър-председател през последните 9 години. За същия период у нас решения са взимали пет правителства с очевидната склонност отговорността за последствията да се оставя на следващите управляващи. „Реализираните“ проекти в енергетиката или КТБ са класически примери за управленски решения, които носят  краткосрочни частни ползи и дългосрочни големи загуби за всички. Когато подобни нагласи станат определящи, се стига до кризисно наложени решения като предстоящото за КТБ – нагласи, манталитет, алчност, все едно е как ще го наречем. Това дори технически е огромна пречка пред възможностите за рационален разговор за взимане на определени управленски решения. Логиката на поведение на индивидите тук има този изключително банален формат, в който всеки се стреми да проконтролира едни пари. Както каза президентът Плевнелиев: „Българският бизнес е пристрастен към българския бюджет“. Така че очевидни решения няма, възможните са доста повече от едно. Затова погледнати отвън, изборните резултати се оценяват по-скоро като предполагащи удължаване на периода на нестабилност, започнал в началото на 2013 г.

Как ще коментирате отношенията между ГЕРБ и Реформаторския блок, доколко вероятно ви се струва създаването на коалиционно правителство на тези две политически сили? 

Изборът ще е на ГЕРБ. Странно е, че реформите в съдебната власт се представят като разделителна линия. Проектът е дългосрочен и по презумпция се състои от множество внимателно обмислени, ако щете внимателно контролирани стъпки. Опасявам се, че по-скоро инстинктивно Бойко Борисов се страхува, че създаването на такава коалиция ще даде повод да бъде припознат като неприятел или дори враг от всички, които не желаят участието в изпълнителната власт на каквито и да е „остатъци“ от историческата десница от 90-те години. Ако той поеме отговорността да създаде ясна политическа коалиция с Реформаторския блок, рискува да консолидира ясна опозиция на тази коалиция.

Димитър Димитров е завършил социология във Варшавския университет. Преподава избори и избирателни системи в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в университета във Вашингтон. През 1990-1991 г. ръководи проекта „Устойчиви нагласи на избирателите“. Член е на Българската политологическа асоциация.